На 2 май Българската православна църква почита паметта на Св. цар Борис-Михаил – Покръстител на българите.
Делото му бележи повратна точка в развитието на нашия народ – превежда България от езическото минало към християнската цивилизация, от племенна разпокъсаност към културно и духовно единение. Покръстването не е просто религиозен акт, а исторически избор със съдбовно значение: той поставя основите на българската писменост, просвета и Златния век на българската култура.
Св. Борис-Михаил остава в историята като владетел с дълбока вяра, политическа мъдрост и духовна саможертва – образ, от който днес също можем да черпим вдъхновение.
Първите значими битки за България – част 1
Значими битки за България – част 2
Начало на управлението на Св. цар Борис-Михаил


Княз Борис I, наречен по-късно Борис-Михаил, управлява България от 852 до 889 г., а за кратко отново през 893 г. Той е признат за равноапостолен светец, защото делото му за утвърждаване на християнството и културната идентичност на българския народ е съпоставимо с това на апостолите.
Син на хан Пресиян и правнук на хан Омуртаг, Борис е роден около 830-832 г. През 852 г. той приема властта край р. Брегалница в присъединените от баща му славянски територии. Още тогава се свързва с идеята за християнството и вероятно – с братята Кирил и Методий.
През IX век България е изправена пред натиск от Немското кралство и Византия. През 852 г. Борис сключва съюз с Великоморавия, но войната с Немското кралство води до загуба и последвало сближаване с немците, за да се запазят териториите по Средния Дунав.
През 856 г. Византия предприема нападение и присъединява важни български територии. След това се формират нови съюзи – България с Немското кралство, Византия с Великоморавия. След нова загуба, през 863 г. е сключен „дълбок мир“, включващ условието България да приеме християнството от Византия.
Покръстването на България
Той вижда в християнството начин за преодоляване на етническите и религиозни разделения. В началото на 864 г. византийски духовници започват покръстването. В Плиска се строи Голяма базилика, а старите езически капища са заменени с църкви.
През 865/866 г. Борис тайно приема християнството и новото си име – Михаил. През март 866 г. избухва бунт сред боилите, на който Борис-Михаил отговаря с жестокост – избива 52-ма от тях заедно с родовете им.
Борбата на Св. цар Борис-Михаил за самостоятелна българска църква


Борис-Михаил иска българска църква с независим архиепископ. След отказ от патриарх Фотий, той се обръща към папа Николай I. Папата изпраща свои пратеници, но въпросът добива международен мащаб. През 869-870 г. в Цариград е призната самостоятелна българска православна църква с архиепископ Йосиф.
За да затвърди християнството, Борис търси духовници, проповядващи на български. През 885 г. той приема учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий. Под негово покровителство се създава българската писменост и започва обучението на местно духовенство.
През 889 г. Борис се оттегля в манастир, оставяйки трона на сина си Владимир Расате, който се опитва да върне езичеството. Борис излиза от уединението, сваля Владимир, ослепява го и свиква църковен събор. За нов владетел е избран Симеон, а столицата се премества във Велики Преслав. Българският език е обявен за официален.
Княз Борис-Михаил умира на 2 май 907 г. Заради големите си заслуги към държавата и вярата, той е канонизиран веднага за светец. Приемането на християнството по негово време утвърждава България като силна и уважавана европейска държава.
Какви уроци можем да извлечем от Св. цар Борис-Михаил ?


Св. цар Борис-Михаил – Покръстителят на българите – ни оставя дълбоки исторически, духовни и морални уроци, които са актуални и днес. Ето някои от тях:
- Далновидност и стратегическо мислене
Борис-Михаил разбира, че за да запази и укрепи българската държава, тя трябва да бъде приобщена към християнска Европа. Покръстването не е само религиозен акт, а далновидна политическа стъпка към културна и дипломатическа интеграция.
Урок: Истинските лидери мислят за бъдещето и вземат трудни, но необходими решения за доброто на народа.
- Смелост да се противопоставиш на обществената съпротива
Борис поема огромен риск – изправя се срещу болярите и езическата традиция, дори с цената на кръвопролития, за да осъществи преобразяването на страната.
Урок: Понякога истинският напредък изисква жертви и непопулярни решения, ако целта е общото благо.
Утвърждаване на духовна и културна независимост
След покръстването, той се бори за самостоятелна българска църква и за въвеждане на българския език в богослужението. Това е акт на духовно освобождение и защита на идентичността.
Урок: Истинската независимост не е само политическа, а и културна и духовна. Да пазим езика и вярата си означава да пазим себе си.
- Смирение и лична саможертва
След успешното покръстване и утвърждаване на реформите си, Борис се оттегля от властта, за да завърши живота си в монашеско уединение.
Урок: Истинското величие се проявява не само в управлението, но и в смирението. Служенето на народа не е само чрез власт, а и чрез личен пример.
- Грижа за бъдещето и духовното възпитание
Със своите усилия за въвеждане на писменост и обучение на свещеници, Борис създава основите на Златния век на българската култура.
Урок: Един народ просперира истински само когато се грижи за образованието, духовността и просветата на младите поколения.
Св. цар Борис-Михаил ни учи, че държавността, вярата и културата вървят ръка за ръка. Той е пример за лидер, който мисли не за собствената си слава, а за дългосрочното добруване на народа си.
Кой празнува имен ден днес?


На този ден, в който почитаме паметта на Св. цар Борис-Михаил Имен ден празнуват българите с имена Борис, Боряна, Борислав, Борислава, Борил.
Отпразнуването на имен ден в България е важен и радостен повод, който обикновено се свързва с традиции и семейни събирания. Ето няколко идеи как да го направите:
- Поканете близки и приятели: Именният ден е чудесен повод да съберете роднини и приятели. Можете да организирате празненство у дома или да резервирате място в ресторант.
- Подгответе традиционна храна: Включете в менюто традиционни български ястия като баница, кебапчета, шопска салата и други любими ястия. Не забравяйте и десертите – баклава, тиквеник и други сладки изкушения.
- Украсете дома си: Украсете дома си с цветя, балони и други декорации, които създават празнична атмосфера.
- Подаръци и картички: Подгответе малки подаръци или картички за гостите си. Това може да бъде нещо символично, което ще им напомня за празника.
- Музика и танци: Организирайте музика и танци. Българската народна музика и хора са отличен начин да добавите автентичност към празника.
- Тостове и пожелания: По време на вечерята можете да направите тостове и да отправите добри пожелания към именика. Това е моментът, когато всички могат да споделят своите мисли и чувства.
- Игри и забавления: Ако има деца, можете да организирате игри и забавления за тях. За възрастните също може да има различни игри и активности, които да направят празника още по-забавен.
- Обърнете ролите: Какво ще кажете да приготвите по един малък подарък за всичките ви приятели, а те да организират вашето парти – да изберат мястото, да купят тортата? Ще останат ли всички доволни? Зависи от това колко добре се познавате. Най-важното от всичко е добрата компания. Тя е гарантът за добро настроение. Обградете се с хора, които обичате и които ви обичат и няма начин да не си прекарате добре.
- Тематичен рожден ден: Идеята целият празник да е обединен от обща тема е много забавна. Всичко – дрехите, тортата, украсата и т.н., трябва да е подчинено на темата. Тя може да е свързана с ваше хоби, но защо не предизвикате гостите си с едно неоново парти, парти на басейн, ретро парти, парад на шапките, тема от филм или сериал. Има много възможности. Изберете най-забавната за вас!
- Излет: Защо не отпразнувате именния си ден на открито? Разходка в планината и празничен пикник. Ще прекарате време сред природата заедно с вашите приятели и ще отбележите повода по нетрадиционен начин. Определено всичко ще бъде такова – ще трябва да обмислите каква ще бъде храната, може да си я приготвите на място.
- Еднодневна екскурзия: Може да прекарате вашия ден в една кратка екскурзия с най-близките ви. Ще се позабавлявате, разходите, ще видите заедно нови места, ще споделите емоциите. Денят може да свърши с една празнична непретенциозна вечеря в ресторант.
- Фотографии и спомени: Направете много снимки и видеоклипове, за да запазите спомените от този специален ден.
- Благодарности: В края на вечерта благодарете на всички гости за присъствието и доброто настроение. Това е жест, който показва вашата признателност.
Независимо от начина, по който решите да отпразнувате именния ден, най-важното е да се насладите на компанията на близките си и да създадете незабравими спомени.
Заключение:
Делото на Св. цар Борис-Михаил – Покръстител на българите – е едно от най-великите постижения в нашата национална история. С неговия мъдър и смел избор България се приобщава към християнската цивилизация, полага основите на самостоятелна българска църква и открива пътя към духовен и културен възход. Покръстването, въвеждането на писмеността и грижата за образованието и просветата не са само исторически факти – те са прояви на дълбока отговорност, държавническа мъдрост и вяра в бъдещето на народа.
Св. Борис-Михаил не се стреми към лична слава или власт, а към трайна промяна в духа на нацията. Със смирение той се оттегля от престола, за да посвети живота си на вярата, показвайки, че истинската сила на един владетел не е в желязната ръка, а в мъдростта и жертвоготовността. Той е пример за това как духовното лидерство може да преобрази една цяла нация.
Днес, повече от единадесет века по-късно, урокът от неговото дело остава жив: без духовни ценности, без културна идентичност и без просветен народ, една държава не може да бъде истински силна и устойчива. Св. цар Борис-Михаил ни напомня, че напредъкът не се постига с насилие или суета, а с вяра, просвета, решителност и грижа за поколенията напред.
Нека помним с благодарност и уважение този велик българин. И нека неговият живот ни вдъхновява – да бъдем далновидни, да отстояваме истината, да ценим духовното наследство и да работим за добруването на народа си, както той го направи преди векове.
Присъедини се към нашата общност и нека заедно черпим вдъхновение от вярата и празничните традиции! Остави коментар или се абонирай за бюлетина на списание HappWoman.bg, за да получаваш вдъхновяващи съвети, духовни напътствия и красиви идеи за християнските празници – всичко това директно в твоята поща. А ако търсиш нещо наистина специално, разгледай уникалните икони на HappyMarker.bg – символ на благословение и светлина в дома!