2 август – на този велик ден се възпоменава пренасянето на мощите на св. архидякон Стефан. Свети архидякон Стефан бил от първите по време и най-дейните християни в Йерусалим. Имал добро образование, както се вижда от неговата защитна реч в синедриона преди убийството му. Свети Стефан Първомъченик (на гръцки: Πρωτομάρτυρας Στέφανος) е първият християнски мъченик, великомъченик за християнската вяра.
Стефан е елинизиран евреин, приел християнството и ръкоположен за дякон. Убит с камъни пред стените на Йерусалим през 35 г. (33-36 г.). Основен източник за службата и мъченичеството на свети Стефан са деянията на светите апостоли от Новия завет. Свети Стефан се тачи като първомъченик – великомъченик за вярата, архидякон и един от Седемдесетте апостоли.
Паметта му се почита от Православната църква на 27 декември, а от Католическата – на 26 декември по Коледата, а на 2 август се възпоменава пренасянето на светите му мощи.
Кратко животоописание за св. архидякон Стефан
Искрено предан на вярата си, св. архидякон Стефан се стремял да я прилага на дело. Не само пламенно проповядвал Христовото учение, но и се стараел да е в помощ на всички нуждаещи се. Затова при избирането на помощници (на гръцки дякони) на апостолите в грижите за бедните Стефан бил избран на първо място. Оттук идва определението му като архидякон. Според преданието той познавал законоучителя Гамалиил, при когото е учил Савел (апостол Павел). Гамалиил се погрижил убитият с камъни от фанатизираната тълпа първомъченик Стефан да бъде погребан в приготвена за самия него гробница.
През V век мощите на свети Стефан били открити и тържествено пренесени в нов храм, построен в Йерусалим в негова чест. Присъствалата на това събитие императрица Евдокия, съпруга на император Теодосий II, взела със себе си и пренесла в Цариград част от тях. Това станало през 439 г.
В Цариград поставили мощите в църквата “Св. Лаврентий”. Тогава е установено на 2 август да се чества това донасяне на мощите на свети Стефан в имперската столица. А основният празник на св. Стефан е на 27 декември.
На този ден почитаме и паметта на свети папа Стефан, който бил Римски епископ в трудни времена на гонения на християните и на спорове за отпадналите от Църквата при гоненията. Защото повечето от тях после се разкайвали и искали да се завърнат, но някои християни изисквали такива хора отново да се кръщават. А свети Стефан настоявал да се отнасят с любов към отпадналите християни, както ни учи Христос. Светият епископ бил убит през 257 г. при гонението на император Валериан.
Житие на св. свети първомъченик и архидякон Стефан
След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово.
Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те правят чудеса, чрез едно допиране изцеряват болни и дават зрение на слепи; че на всички езици те разпространяват учението на Христа и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат множество люде, готови с радост да напуснат своите семейства и домове, за да станат последователи Христови.
Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон.
Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както говори апостол и евангелист Лука, „апостолите пък свидетелстуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха зената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби.
Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени „дякони“ (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.
В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.
Повикали св. архидякон Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение.
Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. „Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, – вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!“
Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: „Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!“ Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: „Господи Иисусе, приеми духа ми!“ След това коленичил и извикал с висок глас: „Господи, не зачитай им тоя грях!“ – и с тия думи починал.
Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – она същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.
Предания за св. архидякон Стефан
Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват св. архидякон Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.
Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел жестоко гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и навсякъде числото на християните бързо се умножавало.
След убиването на свети архидякон Стефан с камъни от юдеите неговото честно тяло лежало без погребение едно денонощие и един ден: то било хвърлено, за да бъде изядено от кучетата, зверовете и птиците; но нищо не се докоснало до него, защото Господ го пазел. На втората нощ прочутият иерусалимски законоучител Гамалиил изпратил благоговейни мъже да вземат незабелязано тялото на първомъченика; отнесъл го в своето село и извършил честно погребение на тялото на свети Стефан, полагайки го в пещера в нов гроб.
Там били погребани по-късно самият Гамалиил със сина си Авив и Никодим.
Над техните гробници построили църква. Мощите на първомъченика най-напред били пренесени в Йерусалим, а по-късно – в Цариград.
На този ден – 2 август се чества и паметта на свети свещеномъченик Стефан, папа Римски, загинал мъченически в 257 г. при царуването на Валериан.
