На 18 юли 2024 година България ще отбележи 187 години от рождението на Васил Левски, човекът, превърнал се в национален идеал за правда, свобода и независимост. Себеотрицание, честност, борбеност и вяра в правото на национална свобода и достоен живот. Всичко това олицетворява един от най-обичаните български национални герои – Васил Левски.
Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция.
Кой е Васил Левски?
Васил Левски е роден в подбалканското градче Карлово. В много бедно семейство, в което твърде млад на Васил му се налага да стане глава на дома след смъртта на баща му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде бързо манастирът става тесен за него. Както пише поетът Вазов за него: „Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят!
И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!“. И Васил Левски напуска манастира. Стига в Белград, където Раковски подготвя млади мъже в първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.
И Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална революция. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация. Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че „Нашето дело зависи от нашите собствени усилия“. Турците го търсят непрекъснато.
Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер – „Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее“. Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него. Обесен „там близо край град София“ на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта.
Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет. Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите, аскет и борец срещу корупцията, както сега е модерно да го наречем, без самият да е корумпиран.
През годините Васил Левски е бил идеал на най-различни хора, понякога с противоположни политически възгледи. Братът на алпиниста Христо Проданов от Карлово на времето разказваше, че пред паметника на Левски там са идвали и бранници, и партизани – комунисти и всеки се е кълнял в паметта на Апостола. Самият Христо Проданов на времето тръгна и загина под Еверест също с портрет на Васил Левски в себе си.
Достатъчно е да си спомним 1987 година, когато се навършиха 150 години от рождението на Апостола, но най-големите страсти се разгоряха около 19 февруари, а не около датата на рождението на Левски – 18 юли. Тогава в най-мрачните години на тоталитарното време Левски отново беше икона и неговата личност предизвика яростни спорове. Д-р Желю Желев, тогавашният дисидент и по-късно първи демократично избран президент на България, беше написал статия за Левски, която предизвика яростта на властите и беше забранена, защото той правеше нелицеприятни паралели с демократичните възгледи на Левски и тогавашната практика.
Покойният проф. Николай Генчев, известен историк и изследовател на делото на Левски, тогава излагаше една модерна гледна точка, в противовес на писателя Николай Хайтов, който се беше вторачил в търсене костите на Левски.
Впрочем не е ясно защо са ни – може би за да намерим още едни мощи, пред които да се прекланяме. А истината е друга – въпреки, че и сега зад някои политици и държавници стои портретът на Васил Левски, той е само декорация за техните доста спорни от демократична гледна точка решения и действия. И съвсем не сме още „чиста и свята република“, както искаше Левски, въпреки някои техни заявления. И отново имаме недостиг от свобода.
„Нашата работа зависи от нашите собствени усилия“, „Народната работа стои над всичко“, „Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва“, „Времето е в нас и ние сме във времето“, „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“. Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на Българската свобода Васил Левски.
Имена, псевдоними и прозвища
В историческите извори Васил Левски се среща под различни имена и прозвища, революционни псевдоними, с които подписва писмата си, фалшиви имена за тескерета и документи, които е ползвал.
След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на 19 век, в широка употреба влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.
Имена и прозвища: Васил Иванов, Васил Дякон-Левски, Васил Иванов Кунчев, Васил И. Лъвский, Васил Лъвский (В. Лъвский), Васил Левски (В. Левски), Васил Гинин, Дяконът, Дякончето, Дякон Игнатий (Игнатие), Дякон Игнатий-Левский, Дякон Васил Левски, Дякона Левски, Левский; Апостола на свободата, Апостола, Джингиби.
Памет
В съвременна България личността на Васил Левски се възприема от сънародниците му като най-ярката и най-откроена сред българските революционери. За българите е национален герой и национален идеолог за „чиста и свята република“.
Известни са 150 паметника на Апостола, от които 131 са в България и 19 в чужбина. Функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музей „Васил Левски“ (Ловеч), Къкринско ханче и Национален музей „Васил Левски“ (Карлово). Като музейна сбирка е оформена и килията, в която често е отсядал в Троянския манастир.
Във Великотърновския исторически музей също има вещи, принадлежали на Левски, както и печат на БРЦК.
Почти всяко по-голямо селище в страната има улица, площад или училище, носещи името на Апостола.
Днес портрет на Васил Левски е поставен в кабинетите на Президента на Република България, Министър-председателя на Република България, министрите, областните управители, кметове на населени места и на много други политици. Образът на Васил Левски нееднократно е експониран на българските регулярни и юбилейни банкноти и монети.
Избран е през 2007 г. за „най-великия българин“ на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.
Името на Васил Левски носят един град, шест села, една община, квартали в Балчик, Варна, София и др., значителен брой булеварди (един от тях е основния столичен Булевард „Васил Левски“), площади и улици, училища (едни от тях са българските училища „Васил Левски“ във Валенсия, Палма де Майорка, Кишинев, Лас Вегас, Лондон, Париж и Сан Диего), читалища, предприятия, спортни клубове, Националната спортна академия и Националният стадион в София, Националният военен университет във Велико Търново, Връх Левски в Стара планина и Bръх Левски на остров Ливингстън.
През 2009 г. открития от български астрономи астероид е наречен 204831 Левски.
Почит
При почитане на паметта има разминаване между датата на неговата гибел – 18 февруари (нов стил), която се отбелязва в редица градове, включително и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната – 19 февруари (нов стил).
При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 г. В този случай необходимата поправка за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански стил е от 12 дни, следователно е 18 февруари.
„Почитта на Васил Левски към неговата кончина се дава не когато трябва. Тук става дума за една досадна грешка, която, преповтаряйки всяка година, показваме много лош пример на децата си, а да не говоря, че е нихилизъм“. казва през 2012 г. историкът от Великотърновския университет Петко Петков. Статии в Уикипедия на български език използват вярната дата и обяснение от 2004 г.и 2005 г.
В наши дни отдаването на почит и възпоменателните церемонии в чест на Васил Левски се извършват ежегодно в два последователни дни – на 18 и 19 февруари.
Убежденията на Левски за чиста и свята република, равенство пред закона и свобода на вероизповеданието резонират с демократичните ценности, които много българи днес тачат. Неговото мото „Дела трябват, а не думи“ продължава да вдъхновява поколения българи да работят за прогреса и благосъстоянието на своята страна. Левски съзнателно избира пътя на революцията въпреки значителните рискове, свързани с дейността му.
