Всяка година на 17 Януари Православната църква чества паметта на Свети Антоний Велики – един от най-почитаните светци в християнският свят. Празникът е наречен – Антоновден.
На този ден Имен ден празнуват всички, които носят имената и техните производни: Антон, Андон, Антоан, Антоанета, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка.
Според народният календар празника Антоновден се почита за предпазване от болести. В този ден на жените е забранено да предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят шарката, чумата, т.нар. синя пъпка.
Според народните поверия се меси содена питка, намазана с петмез, която се раздава за здраве на близки и съседи. Една се оставя на тавана, за да не се „разсърди“ чумата.
Св. Антоний Велики се е родил около 251 година египетско село, Среден Египет в богато и знатно семейство. Той расъл тихо и спокойно дете.
Още от ранна детска възраст било видно, че той не приемал статуквото, така както другите деца, а бил склонен към уединение и мълчаливо съзерцание на природата около себе си. Това момче дори не обичало да излиза от вкъщи. Единственото нещо, което той с удоволствие правило, било да посети местната църква.
Но безпощадното време минавало. Родителите на Антоний починали и се оттеглили към вечния живот. След тяхната смърт 18-годишният им наследник останал най-големият в семейството.
Той усетил огромната разлика между живота в суета и усамотения начин на живот в едно с Бога.
Антоний следвал призивите на душата си: той раздал семейните имоти, поверил сестра си на грижите на благочестиви християнки и напуснал бащината къща, за да живее в уединение.
Според раннохристиянския историк Созомен „Храната му беше хляб и сол, питието му беше вода, а времето за вечеря беше по залез. Той беше буден през цялата нощ, посрещайки денят в молитва.“
Такъв аскетичен начин на живот, разбира се, не могъл да мине без изкушения. Врагът на човешкия род се стремил по всякакъв начин да разклати непоколебимостта на праведника.
Впоследствие Господ заповядал на Светецът да излезе от пустинята, за да служи на вярващите. С какви ли не дарове го бе наградил Всевишният за неговата преданост!
Освен това Създателят надарил верния Антоний да може да утеши онези, които били в униние, да успокои гневните, да помири воюващите и да даде душевни наставления на всеки, който дойде при него.
На мястото, където посветил последните си 44 години от благочестивия си живот, през 4 век е построен добре познатият днес манастир „Св. Антоний Велики“ в Египет.
Осъзнатите хора знаят, че физическото здраве на човек винаги е тясно свързано с духовното ниво на развитие.
Самият Спасител учи, че хората се разболяват поради греховете си, а в православните манастири все още живеят чудати хора, които имат способността да предвидят по каква вина е изпратено едно или друго изпитание или тежка болест на човек.
Молитвите на грешните хора не винаги биват изпълнявани. За да бъдат думите й ефективни, човек трябва преди всичко да разбере живота си, внимателно да го обмисли и да осъзнае какво е направил, кое е против заповедите на Господ.
Този вътрешен анализ е последван от покаяние и от неговите достойни плодове. Този процес е сложен, продължителен, понякога отнема целият човешки живот, за съжаление. Затова се обръщаме за помощта към светиите – много по-съвършени хора, които с най-тежките си земни трудове и подвизи са заслужили правото да застанат пред Божия Престол и имат дързостта да застанат до нас.
Антоний Велики е покровител на всички миротворци и проповедници, които спасяват загубените човешки души със слово. Той утешава безнадеждните и е мъдър наставник за всеки, който се стреми към търсене и намиране на духовните истини.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
