Днес отбелязваме Петковден. На 14 октомври Българската Православна Църква чества денят на Света Петка Българска. Светицата е известна още с името Преподобна Параскева.
Кратка история за Петковден
Зимният Петковден е не само празник в чест на св. Петка като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. С Петковден започват семейно-родовите чествания, които в различните български земи се наричат “Светец”, “Светого”, “Служба”, “Оброк”, “Слава”, “Запис”, “Наместник” или “Черкуване”.
Народът отбелязва този ден и като начало на зимните празници – правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа – покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия – пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.
Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
Във всички български земи Петковден поставя началото на един двадесетдневен отрязък от време, изпълнен с множество забрани от магическо естество. През този период, който се смята за опасен и вредоносен, жените не бива да работят с вълна. Те не бива да кроят и шият дрехи за мъжете си, защото в противен случай стадата и овчарите ще бъдат нападнати от вълци. Ако мъж облече дреха, кроена или шита през тези дни, след неговата смърт душата му се превръща във вампир или върколак.
Св. преподобна Параскева Епиватска
Днес, освен, че отбелязваме Петковден, почитаме и Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска. Тя е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.
Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят “своя” и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци…
Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава “петък”. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата – от св. патриарх Евтимий.
В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм “Св. Три светители” в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
Българският народ почита Св. Петка като закрилница на жените, родилките и дома. В народните представи светицата има силите да преминава границата между земното и отвъдното.
Народният календар определя Петковден (14 октомври) и Димитровден (26 октомври) като завършек на активния стопански труд през годината. Фолклорът ни отрежда сакрален смисъл на времето между Петковден и Димитровден (26 октомври). То е свързано с прехода между годишните времена, края на стопанската година и началото на различни семейни тържества.
Закрилница на Търново
Тя е обявена за закрилница на Търново и е наречена Петка Търновска. За отношението към св. Параскева Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ в държавни и международни актове. В известния договор (1347 г.) с Венеция цар Иван Александър се заклева „в името на Бога, света Богородица, в кръста… и в светата Параскева Търновска“.
След като през 1393 г. столицата Търново била превзета от турците, мощите на преподобна Петка били пренесени във Видин, който все още се задържал свободен под властта на Страцимир. В 1396 г. паднал и Видин под турска власт. Мощите били пренесени в Сърбия.
Те са в Белград до 1521 г., след което се озовават в Константинопол. По молба на молдовския княз Василий Лупу – родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград), Цариградската патриаршия му изпраща през 1641 г. светите мощи в столицата му Яш, където се пазят и днес в катедралния храм „Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“.
Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII – XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата страна, както и в Северна Македония, Сърбия, Румъния, Русия и другаде. На тази светица е наименуван храмът в Рупите, издигнат от Баба Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Църковният празник в нейна чест (Петковден) се чества на 14 октомври.
Изобразена е върху щита на Герба на Лапово, Сърбия.
Тя е считана за покровителка на град Троян. Тя е духовна покровителка на Габрово, където ежегодно се провежда Празник на духовната музика с участието на църковни хорове от България и чужбина.
В народните вярвания Петковден е известен и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата. Зимният Петковден дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници – правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.
В народните легенди светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия-пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Яде се овче месо, курбан чорба, яхния с праз и сарми.
Според народните вярвания от Петковден до Димитровден – 26 октомври, не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Народът вярва, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
Защо я почитаме?
Света преподобна Параскева Епиватска (Петка Българска) е една от най-почитаните светици в българския народ. Почитането ѝ се дължи на множество причини, които се коренят както в нейния живот, така и в народните вярвания и традиции.
Ето някои от основните причини, поради които почитаме Света Петка:
Живот, изпълнен с добродетели: Света Петка е живяла примерен живот, изпълнен с добродетели като смирение, милост, пост и молитва. Тя е посветила живота си на служене на Бога и на ближните си, което я превръща в модел за подражание.
Чудотворна сила: След смъртта си, Света Петка продължава да извършва чудеса, като помага на болни, страдащи и нуждаещи се. Народът я смята за мощна застъпница пред Бога и се обръща към нея с молби за здраве, благополучие и закрила.
Покровителка на дома и семейството: Света Петка се почита като покровителка на дома и семейството. Тя се смята за защитница на жените, децата и бременните жени. На нейния празник се правят курбани и се освещават домовете, за да бъдат защитени от зли сили.
Символ на българската идентичност: Света Петка е свързана с българската история и култура. Мощите ѝ са били пазени в Търново, а по-късно са пренесени в Румъния. Въпреки това, тя продължава да бъде обичана и почитана от българите като символ на тяхната вяра и национална идентичност.
Предхристиянски вярвания: Почитането на Света Петка има и своите корени в предхристиянските вярвания, свързани с култа към плодородието и земята. Нейният празник съвпада с края на селскостопанската година и началото на зимата, което го превръща в важен момент от народния календар.
Защо е важно да почитаме Света Петка?
Почитането на Света Петка не е просто традиция, а израз на вяра и надежда. Чрез почитането на тази светица, ние:
Укрепваме връзката си с Бога: Обръщайки се към Света Петка с молитви и молби, ние изразяваме своята вяра в Божията милост и се доверяваме на Неговата помощ.
Следваме пример за добродетел: Животът на Света Петка ни вдъхновява да живеем по-добър и по-смислен живот, изпълнен с добродетели.
Запазваме традициите: Почитането на Света Петка ни помага да запазим живи българските традиции и да предадем на следващите поколения нашето културно наследство.
Укрепваме общността: Събирайки се заедно на празника на Света Петка, ние укрепваме общността си и изграждаме по-силни връзки помежду си.
Света преподобна Параскева Епиватска (Петка Българска) е една от най-обичаните и почитани светици в България. Нейният живот, чудеса и покровителство над дома и семейството я правят важна фигура в българската култура и религия. Почитането ѝ ни свързва с нашите предци, укрепва нашата вяра и ни вдъхновява да живеем по-добър живот.
Кой празнува имен ден на Петковден?
Днес имен ден празнуват Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.
