Националната гвардейска част е приемник на създадената през 1879 г. лична гвардия на княз Александър І Батенберг. На 12 юли е осъществен първият официален ескорт на български княз. Затова 12 юли е официален празник на Националната гвардейска част. През годините гвардейската структура се променя от конвой на княза, в ескадрон, полк, а след 1942 г. – дивизион. Днес в нея са включени войскови единици за отдаване на военни почести и представителен духов оркестър.
През 2001 г. Националната гвардейска част е утвърдена като представително военно формирование на българската армия и е един от символите на държавната власт заедно с националното знаме, герб и химн.
Никоя друга военна структура не е ангажирана така пряко при осъществяване на основните си функции с духовните аспекти на националната кауза, очертани в Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина на Република България. Мисията на Националната гвардейска част е не само да представя воинските традиции и ритуали, но и да бъде център за тяхното възраждане и обогатяване в името на съхраняване и утвърждаване на националната идентичност.
През годините гвардейската структура се разраства от 150 души в началото до 600 души през 40-те години на ХХ век.
Кратка история за Националната гвардейска част:
Ден след приемането на Търновската конституция (на 17 април 1879 година), младият Александър Йозеф фон Батенберг, току що навършил 22 години на 5 април, е утвърден за княз на България. Да приеме високата длъжност го убеждава неговият чичо – самият император на Русия Александър II, известен още като Цар Освободител. Той е женен за сестрата на Александър фон Хесен Дармщад – баща на Батенберг. Ден след като полага клетвата си в Търново, на 27 юни 1879 г. княз Александър I Батенберг издава прокламация към българския народ, с която оповестява встъпването си на българския престол.
Той е първият монарх на третата българска държава. България не му е чужда – Батенберг участва в Руско-турската война от 1877-1878 г. като доброволец. Офицер е в отряда на ген. Гурко, взел участие в някои от най-решителните и тежки сражения за Освобождението на България.
Със създаването на Княжество България и встъпването в длъжност на новия княз възниква необходимостта от изграждане на специална военна част с охранителни и церемониални функции. Само две седмици след възкачването на княз Александър І Батенберг на престола, създаването на негова лична гвардия е в ход. На 12 юли 1879 г. на Софийска първа конна сотня е възложено да осъществи първия официален ескорт на български монарх. При тържественото шествие по софийските улици начело на сотнята е личният флаг на княз Александър І. За блестящото посрещане на българския държавен глава Първа конна сотня е определена за Собствен конвой /лична гвардия/ на княз Батенберг с Указ № 28 от 30.08.1879 година. Почитането на Националната гвардейска част е от изключително значение за всички нас.
Гвардейска структура:
През годините гвардейската структура се разраства от 150 души в началото до 600 души през 40-те години на ХХ век. Специалното отношение на всички държавници към гвардейските части се изразява в приоритетното им снабдяване с най-модерното въоръжение и снаряжение, с най-добрите коне.Така гвардията се утвърждава като елитна бойна войскова единица до 1944 година. В нея се изпитват първите устави, наставления и правилници по бойна подготовка.
Тя е в основата на школа за създаване на високоподготвени офицери, заемащи впоследствие възлови места във военната йерархия на страната. Болшинството ни офицери усъвършенстват обучението и подготовката си в чужбина.
В командването и управлението на гвардията се изграждат най-добрите професионалисти. Конкретен принос за развитието на българското военно изкуство имат цяла плеяда гвардейски офицери. От средата на гвардейското офицерство се избират представители за свитата на държавния глава. Флигел-адютантът на княза /царя/ винаги е гвардеец. Той е лицето, което придружава монархическата персона при пътуванията в чужбина.
Първоначално така наречената особена служба на гвардията се състои в съпровождане на държавния глава, членовете на неговото семейство и всички високопоставени държавни гости. От значимостта на охраняваната персона и според дворцовия церемониал се определя обикновен или тържествен да бъде конвоят /ескортът/. Задължение на Националната гвардейска част е да осигурява охраната на държавни, военни и стопански обекти в Софийския гарнизон. Сред тях най-важен е караулът пред парадния вход на Двореца, неизменно изпълняван от 1882 г. с часови, винаги облечен в парадна гвардейска униформа.
Какви са гвардейците?
Като елитни части Националната гвардейска част са не само в първата линия на всички паради, юбилейни чествания и тържества, но и първи при връчване на бойните знамена. Те са единствената войскова единица с право да носи както личния флаг на монарха, така и официалното бойно знаме на Българската армия. Затова на 30 август 1881 г. след връчване на първите официални бойни знамена в българската история, гвардейците заедно с останалите войскови части изпълняват церемониален марш пред своя княз.
От създаването ѝ до наши дни историята на гвардията следва възходите и паденията на българската държава. През 1885 г. борбата за обединение на Княжество България и Източна Румелия навлиза в решителна фаза. Офицерите от свитата, посветени в обединителната идея, уговарят своя княз да оглави патриотичното дело. Непосредствено след провъзгласяване на Съединението, гвардейците пристигат в Пловдив. Пресичайки Балкана на връх Св. Никола, на границата между двете Българии, гвардейците ритуално свалят шапки. Те са първите, които прекрачват границата. Щандартният взвод остава при княза, а останалите гвардейци заминават да охраняват южната граница, командвани от поручик Тодор Кабакчиев, първият български офицер, назначен за командир на гвардията.
С обявяването на войната от страна на Сърбия, Лейбескадронът заминава за Сливница. където гвардейците доказват своя героизъм в боевете при Драгоман и Пирот. На 15.11.1885 г., по време на настъплението срещу Пирот, българската и сръбската конница се изправят една срещу друга. Българските ескадрони настъпват в стройни редици, стремително и в добре построен боен ред. Гледката впечатлява дори противника. Врагът е принуден да отстъпи. По-късно, когато подпоручик Александър Танев отнася отговора на княз Александър І до граф Кевенхюлер за спиране на бойните действия, в противниковия лагер гвардеецът е посрещнат с внимание и почести. След подписване на примирието българските воини, блестящо защитили честта на оръжието си, се завръщат триумфално в столицата. На Александровския площад е организиран невиждан парад.
Овладяване на Одринската крепост и влизането на гвардейците в града
През Балканската война Лейбгвардейският полк изпълнява важни задачи в сферата на разузнаването и охраната на стратегически обекти. В критичните боеве за овладяването на Одринската крепост на 13 март 1913 г. гвардейците първи влизат в града и пленяват коменданта на крепостта Шукри паша и неговия щаб, без да дадат нито една жертва.
По време на Първата световна война Лейбгвардейският конен полк първоначално участва на Южния фронт и охранява западната граница. От януари 1916 г. е включен в състава на Конната дивизия с командир генерал Иван Колев и геройски се сражава на Добруджанския фронт.
След присъединяване на Южна Добруджа към България през 1940 г., Гвардейският полк има честта да бъде сред първите български войски, посрещнати в Добрич. На полка се поставя задача да премине през земите, където в Първата световна война българската конница показва своята мощ и чудеса от храброст.
Гвардейският конен полк е сред първите български войски, посрещнати в Македония през април 1941 г. Есента на 1944 г. Гвардейският конен дивизион участва в заключителния етап на войната срещу фашистка Германия. От октомври до края на ноември воюва на Македонския фронт в района на Гюешево – Крива паланка – Куманово – Прищина.
Днес гвардията ни се нарича Националната гвардейска част и като структура е съпоставима на армейски полк, но щатът ѝ по численост е по-скоро колкото батальон, като за строеви гвардейци е 315 души. През май 2001 г. с постановление на МС Националната гвардейска част е утвърдена като представително военно формирование на Българската армия. Тя участва при провеждането на представителни и протоколни мероприятия с национално значение, на които присъстват Президентът на Републиката, Председателят на Народното събрание, Министър-председателят, Министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб на Българската армия.
На 11 юли 2003 г. на площад “Св. Александър Невски” президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Георги Първанов връчи новото знаме на гвардейците в навечерието на техния празник.
Какъв ритуал извършва Националната гвардейска част?
Националната гвардейска част извършва ритуала „Тържествена смяна на почетния караул пред Президентството“ за първи път на 5 ноември 2003 година. На всеки кръгъл час се сменя караулът пред Административната сграда на президента на Република България.
Гвардията е един от символите на българската държава заедно с националното знаме, герба и химна на Република България.
Представителната гвардейска униформа е създадена през 1883 г. и включва елементи от националната символика. Оттогава в калпака на униформата неизменно присъстват орловото перо и Александровската звезда – част от българския царски орден „Свети Александър“. Тя се носи върху гвардейския калпак от 1883 година.
С Постановление № 260 от 2 ноември 2009 г. е приет нов Правилник за структурата, организацията и реда за използване на Националната гвардейска част. Утвърдена като представително военно формирование в състава на въоръжените ни сили, тази структура е на пряко подчинение на министъра на отбраната. Включва два гвардейски батальона – строеви и артилерийско строеви, Гвардейски представителен духов оркестър, Представителен ансамбъл на въоръжените сили и Учебен център за подготовка на военни оркестранти и войници-гвардейци.
Мисията на Националната гвардейска част днес е не само да представя най-добрите български воински традиции и ритуали, но и да бъде център за тяхното възраждане и обогатяване в името на съхраняване и утвърждаване на националната идентичност.
Празникът на Националната гвардейска част е на 12 юли – денят на първата ѝ изява преди 144 години.
