На 11 май, всяка година, българският народ чества денят на Светите равноапостоли и братя Кирил и Методий.
Денят е утвърден още през периода на Възраждането, наречен – Ден за почит на Светите братя Кирил и Методий – създатели Глаголицата – първата славянска писменост.
Енергията на думите-с тях „градим или рушим“ мостове
С какво е свързан 11 МАЙ – Денят на Светите братя Кирил и Методий?
На 11 май имен ден празнуват всички, които носят имената и техните производни: Кирил, Киро, Кирчо, Кире, Кирче, Кирилка, Кирила, Кира, Кирка, Кики, Методи, Методий, Методийка, Мето.
Кратка история за животът на Светите братя.
Кирил (Константин, наречен Философ 827-869, в Рим) и Методий (Михаил; 815-885, в Велеград, Моравия), наречени още Солунските братя, защото са от гр. Солун, днешна Гърция.
Двамата създават славянската азбука, наречена Глаголица, създатели на църковнославянски език и проповядващи християнската религия.
Произход.
Кирил и Методий произхождат от византийския град Солун. Баща им, на име Лъв, заемал висока военна длъжност при управителя на града. В семейството били общо седем сина, като Михаил (Методий) бил най—големият, а Константин (Кирил) — най-младият.
Преди да стане монах, Методий имал отлична военно-административна кариера, бил главнокомандващ на армията на Славиния, византийска провинция, разположена на територията на географска област Македония.
Константин бил високо образован човек за времето си. Още преди да тръгне за Моравия, той съставя славянската азбука и започва да превежда Евангелието на славянски.
Монашество.
Константин е обучаван от най-добрите учители в Константинопол по философия, диалектика, геометрия, аритметика, реторика, астрономия, както и много езици. Константин приел званието йерей и постъпва на служба, буквално „пазител на библиотеката“, при катедралата „Св. София“ в полиса.
Около 850 г. император Михаил III и патриарх Фотий изпращат Константин в България, където той покръства много българи в християнство.
През 856 г. Теоктист, бивш покровител на Константин бил убит. Константин, заедно със своите ученици Климент, Наум и Ангеларий, пристигнали в манастира, където брат му Методий бил игумен. Там около Светите братя се формирала група съмишленици и се ражда идеята за създаването на славянската азбука.
Българска мисия.
Около 860 г. Теодора (сестра на Борис) се завърнала в България и започнала да убеждава брат си да приеме християнството. Борис е покръстен, приемайки името Михаил, в чест на сина на византийската императрица Теодора — император Михаил III, по време на управлението на който българите са приели християнството. От България християнската вяра се разпространила и в съседна Сърбия.
През 863 г. с помощта на брат си Методий и на учениците Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий, Константин превел от гръцки на славянски език: Евангелието и Псалми. Някои хроникьори съобщават, че първите думи, написани на славянски език, са тези на апостол евангелист Йоан: „в началото бе (беше) Словото, и Словото бе към Бога, и Бог бе Словото“.
Последните години от животът на Светите братя.
В Рим Константин се разболял тежко, в началото на февруари 869 г. той приел схемата и новото монашеско име Кирил. 50 дни след приемането на схемата. На 14 февруари 869 г. едва на 42-годишна възраст той напуснал земният живот. Тленното му тяло е погребано в Рим, в църквата „Свети Климент“.
Преди смъртта си той казал на Методий: „Ние сме с теб като два вола; от тежко бреме единият падна, другият трябва да продължи пътя си.“ Папата го ръкоположил за архиепископ на Моравия и Панония. Методий с учениците, получили свещенически сан, се върнал в Панония, а по-късно в Моравия.
По това време ситуацията в Моравия се е променила драстично. Дейностите на Методий и неговите ученици се провеждали в много трудни условия.
Латино-немското духовенство не било съгласно с разпространението на славянския език като език на църквата. За около 3 години Методий бил затворен. Излизайки от затвора, той продължил Евангелската проповед сред славяните и богослужението на славянски език (въпреки забраната).
Свети Методий починал на 6 Април 885 г. и бил погребан във Велеград, а според житието му, е положен във Великоморавската църква, зад олтара на света Богородица.
