На днешната дата, на 86 години, почива най-спорната обичана и отричана в страна ни политическа личност – Тодор Живков. Така нареченият „Човек от народа“, все още е живее в спомените на българите. Неговото име не спира да се повтаря и коментира. За някои българи той е човека-държава, постигнал повече от колкото може да се направи сега в демократична България. Други отричат неговия принос и го заклеймяват.
Тодор Живков, родения в Правец, държавник, който управлява България толкова много години, води страната ни в комунистически строй. Този път водел страната към приятелството ни с Русия /СССР/ и евентуално сливане на България в Русия. Близостта с Русия за много хора в този период е добра идея. Българите сме склонни да искаме някой да ни помага и закриля. Това ни е останало от петгодишното робство в Османската империя. До днес ние все чакаме някой да дойде и да ни „оправи“.
Отраснал в обикновено семейство, Тодор Живков е имал трудно детство, изключван двата пъти от училище, живял в бедност. Арестуван два пъти и достигнал до ЦК на БКП. За политическата му кариера е изписано много.
Като секретар на Централния комитет, Живков отговаря и за селскостопанската политика, която тогава има голямо значение за режима, заради започващата колективизация. С други думи унищожават се ТКЗС и се национализират.
През 1961г. след XXII конгрес на КПСС, другарят Живков окончателно се утвърждава начело. Една от първите му стъпки начело на правителството е да вземе решение за продажба на златния резерв на БНБ, за де се изплатят българските дългове към съветските банки, насочва се вниманието към бърза индустриализация, финансирана до голяма степен с чужди, главно съветски кредити и неспособност на българската икономика да постигне положителен баланс.
За много българи ще остане и един кошмарен спомен от това време, „лагерите на смъртта“, така наречените концентрационен лагер. За българските мюсюлмани, Живков е враг № 1. Той заедно Централния комитет на партията, взема решение за смяна на имената им. Така наречения „Възродителен процес“, част от населението на България, сменя турските имена, забранява им се да ходят с шалвари и такета, забраняват им се обредните ритуали и свещени празници, забрана има и да не се говори на турски език.
Фаталната за Държавния глава 1989 година, е наситена от недоволства и демонстрации, които зачестяват. Самият Живков става неудобен за неговите съмишленици и за Съветския съюз. Живков отива в отпуск, поради здравословни причини, а комитета готви преврат и оставката му. На 10.11.1989г. освобождавайки го от функциите му, пленумът му изказва благодарности за неговата дейност дотогава, а Петър Младенов в речта си изпраща Живков на „заслужен отдих“. Следва повдигане на наказателни обвинения и поставяне под домашен арест. Преписките срещу него се прекратяват след неговата смърт.
Днес е без значение факта колко дълго е управлявал Тодор Живков. По-важното в случая е, че след неговата оставка, във време на „демокрация“ , за него си спомняме с носталгия. Издигнат е и паметник в негова чест. Българите, живеещи под средното ниво на бедност, не спират да твърдят, че „държавния изменник“ , е правил живота им лесен и безопасен. За него са писани стихове, иронични разбира се, но в всяка лъжа има и доза истина. Сега и занапред само историята ще покаже какъв е бил приноса на политика Тодор Живков и какъв стандарт на живот ще предоставят на българите последващите политици, в чийто ръце е нашето бъдеще.
