Уважаеми читатели, днес избрахме да ви срещнем с една забележителна дама – психологът Мая Димитрова. С нея ще си говорим за страхът от обвързване, но преди това нека представим нашата гостенка:
„Психологията е мое призвание, моя страст. Да помагам на хората в техните трудни моменти и търсене на себе си, на щастието си, любовта си-това е мое удовлетворение. Обожавам своята работа и силно вярвам, че психологичното консултиране може да внесе изключително подобрение в живота на хората. Както помогна на мен, трансформира ме, опознах и победих съпротивите си. Вървейки по ръба на пропастта аз избрах правилното за мен щастие. Моето щастие. Обърнах гръб на живот в който несъзнателно правих избори и взимах решения, които ме саботираха и ме водиха към деградация. Направих най-правилния избор. Работих върху себе си, опознавайки и обичайки се правилно аз се научих да разбирам и обичам правилните хора. Чувството, че си преодолял себе си е част от смисъла на животът.
Избирам всеки ден себе си, за да възпроизведа любовта, с която да помогна на хората да намерят своето правилно за тях самите щастие, да се научат да избират себе си.“
Страх от обвързване – какво трябва да знаем за него?
Страх от обвързване, това е изключително често срещан проблем в междуличностните взаимоотношения. Да тръгнем от думата обвързване, особено при мъжете, които все още не се чувстват готови правят асоциация – връзване, оковаване, притискане, край на индивидуалността, зависимост, вплитане, книга голяма отговорност, потъване. За жалост голям процент от хората приемат обвързването (с подходящия човек ) за нещо необратимо.
Да, ние сме социални същества и имаме необходимостта, в природата ни е да споделяме живота си с друг човек, но и да се връщаме към себе си.
Всъщност, това е свързване с човека към когото имаме привличане, което дава начало на чувства.
Но и отделяне и връщане към себе си.
Според мен, проблемът идва от това, че повечето мъже искат да завладеят и привлекат жената към, която имат желание да усетят и покорят. Това е в тяхната природа на ловци. Проблемът се разширява, когато те в стремежа на всяка цена да спечелят трофея или „плячката“, ако щете и подават много подвеждащи, но и, в не малко ситуации, грешни сигнали.
Натискат сериозни и дълбоки емоционални бутони – правилните, бързо и точно в целта на жената.
В един момент жената се отпуска много бързо проявявайки същото държание като на мъжа, неговата роля. Отпуска се и започва да има същият подход. И „ бам „ …магията приключва.
Изключително бързо надуваният балон се пука. Жената, потънала в морето от розови облаци, не усеща и не разбира, кога мъжа вече е слязъл оттам. Защо ли? Защото вече има победата, която е била прекалено лесна и бърза за него.
Жената не е поставила нужните граници и несъзнателно се е отпуснала и започнала да имитира мъжа.
Мъжът, когато иска да завладее използва всичко по силите си. Всичко, в което е силен и непоклатим.
Било материално или сладки и правилни приказки, защото ловецът много ясно разбира какъв да е подхода. Повечето жени прекалено рано започват да дават от себе си, даже и го поставят пред себе си. Което моментално се образува асоциация, че жената не обича себе си. Което калява образът, който първоначално е бил привлечен. Жената е сложила не един, а два чифта розови очила и се е понесла от думите и действията на мъжа още в началото на тайните отношения.
Мъжа и жената са различни природа, именно за това се привличат и имат нужда да бъдат заедно за да запълват липсващата си част и за да отрази жената мъжа.
Жената обича с ушите си, мъжа с очите . Това е причината тя да влиза и създава илюзии толкова бързо, а мъжът да бяга, защото това, което вижда е различно от онова, което го е привлякло.
Съветът ми е да се поставят граници. Има хора, които имат проблем с поставянето на граници и това боли. Ако и двамата партньори с почти равен интензитет отреагират на взаимоотношенията чрез липса на граници след време, когато розовият период на влюбване /след девет- дванадесет месеца/ приключи и има нужда да се развие в нов, по-дълбоко етап. Всъщност, няма да има място на къде да се изкачи.
Защото той е изчерпан, а героите от приказката прекалено изморени.
Препоръчително е двамата партньори да се отделят към себе си и след това, да се завръщат един към друг. Което е повече от нормално и нужно в едни здравословни взаимоотношения.
Тук идва още един проблем, който предизвиква драми и болка причинена от връзката, когато един от партньорите, а може и двамата имат нужда да не приключва розовият период, завинаги да са в него. А, в момента, в който усещат, че той е към края си, те не оставят отношенията им да се развият на по- висок етап.
Разделят се и приключват отношения за даден период, за да се завърнат към себе си, за което природата си търси своето. Който, разбира се, период е съпроводен с болка. За да стопират това се завръщат един към друг и дават начало на нов старт. Но за жалост всеки нов старт е по-къс и по- къс, защото те са толкова изморени от раните причинени от предходните „приказки“!
Как може да продължи приказката и дали би била приказка зависи изцяло от мъжа и жената и полагане на ежедневни грижи за прекрасните емоции. Напомняне всеки ден, защо аз избрах именно теб, кое е нещото което ме накара да избера теб и да отделя време и енергия за да покажа себе си пред теб!
Разбира се, че всичко зависи и от травмите от детството, ако щете и от информацията, която си я носим в генетичният код от нашите прадеди ( болките им и премълчани те и подтиснати пориви, стремежи и потребности)
Но ние сега сме тук и имаме правото си дадем начало на едни хармонични отношения първо със себе си, а след това и с човека, към когото имаме желание за СВЪРЗВАНЕ.
Автор: Мая Димитрова, психолог
