„Синдром на бедността“: 4 знака, посочват психолози. Това, което губещите винаги правят; какво ги отличава от богатите и успешните? Не от тези, които нечестно изкарват парите си, а от истински успелите хора, постигнали всичко с труда и таланта си?
Учените започнаха да изследват поведението и начина на мислене на неудачниците, както условно наричаме онези, които парите и успехът заобикалят. И откриха определени модели на поведение при тях. Бедността започва с мислите и изказванията – това е основната разлика между бедните и богатите. „Синдромът на бедността“ е в главата.
Какво правят губещите? За да сте бедни, трябва често да правите следните 4 неща:
- Оплакват се. Бедните хора постоянно се оплакват, без самите те да го забелязват. Не само за бедността си, а за всичко. Целият разговор с такъв човек се свежда до оплаквания. За времето, за здравето, за отношенията с близките, за трудното детство, за несправедливостта… Нищо чудно, че комуникацията с него не е много интересна. С оплакванията си човек подкопава престижа си и отблъсква други, които едва ли ще предложат нещо полезно и взаимноизгодно …
- Оправдават се. Намират си извинение за мързела или неспособността да направят нещо. Вместо да кажат: „Не мога да рисувам добре, нямам талант!“, те ще започнат да изброяват, че родителите не са ги научили, животът бил труден, нямало е пари за моливи, често са боледували или работили усилено. Ето защо, не могат да рисуват. Или не правят упражнения, защото нямат време, работят много, родителите им не са ги научили… Въпреки че може просто да кажат: „Мързи ме!“. Горките, постоянно се оправдават. Това означава да прехвърлите отговорността от себе си към другите.
- Прехвърлянето на отговорност означава да обвинявате другите. „Нямам пари, защото хитри хора ги откраднаха“, „не ми дават да си получа заслуженото“, „родителите ми са виновни за всичко“, „шефът ми е виновен за всичко“, „никой не ми помага”, „автобусът закъсня.”… Горкият винаги обвинява някого и прехвърля отговорността за неуспехите си.
- Обезценяване на чуждите усилия и труд, положени за постигането на успеха. Упорито го прави, за да не види работата, която другият човек е свършил – и е забогатял! Обезценяване на нечий чужд талант, способности, упорит труд. Бедният човек не оценява, не забелязва какво са имали и трябва да направят тези, които са постигнали успех. Завижда на резултата, но не вижда работата.
Ако съберете главните букви на тези признаци, „синдромът на бедността“ може да се нарече „BUTT-синдром“. Неуместно, но вярно. И още нещо: бедните хора веднага намират отговора на въпроса: „защо богатството е лошо?“.
Защото богатите всички са негодници и хитреци. Защото парите развалят човека; защото богатството лесно се губи; защото парите са риск и отговорност; защото всички ще завиждат. Бедният човек ще намери много отговори. А богатите на такъв въпрос биха попитали: „какво не е наред с богатството? Да си богат е добре!“…
Разбира се, категориите „бедни“ и „богати“ са много условни. По-скоро става дума за успешни и неуспели хора. За тези, които постигат това, което искат, и за онези, които не… Но има, разбира се, зрънце истина в изследванията. Ако искате да успеете, първо трябва да се отървете от синдрома с дисонантно име. Малко самоконтрол и вяра в себе си вършат чудеса. И ще ви помогнат да забогатеете.
Вижте още интересни теми
Най-добрите съвети от Ошо за ЩАСТИЕТО
Можем ли да творим осъзнато живота си, ако овладеем силата на мисълта?
Тази статия е защитена от Digiprove © 2023 Happy Woman BG
