Тази мъдра притча за делфина и ролята на човека в този свят, много ясно ни показва тясната взаимовръзка по между ни. Истории за живота, докосващи сърцата ни, винаги ни застигат навреме, за да ни припомнят, че на тази планета има много повече от чисто човешките страсти.
Именно такава е историята на гмуркача Енцо Майорка, която дори е вдъхновила един от най-красивите филми за морето правени някога „Голямото синьо”.
Защо e добре да рекламирате в онлайн списание www.happywoman.bg
Притча за трите въпроса на ЖИТЕЙСКАТА ФИЛОСОФИЯ
„Лъжата и голата Истина”–притча на 200 години…
Всички сме родени със сърце на орел (Притча за орела и пилето)
Притча за страха и тревожността
Притча за делфина и ролята на човека
Един ден Енцо бил готов да се гмурне в морето край Сиракуза, близо до о. Сицилия. Той стоял до лодката и малко преди да се потопи говорил с дъщеря си Росана за последните приготовления. Тогава той усетил, че нещо леко го побутнало по гърба. Обърнал се и видял делфин. От поведението на делфина, разбрал, че животното не иска да играе, а да изрази нещо. То се гмурнало и Енцо го последвал.
На дълбочина около 12 метра, видял хванат в изоставена мрежа още един делфин. Енцо се върнал до лодката и казал на дъщеря си да грабне водолазните ножове. Той се гмурнал обратно да освободи делфина, който като се освободил и изплувал, наддал „почти човешки вик” (така го описва Енцо).
Според научните изследвания, делфинът може да остане под вода до 10 минути, иначе ще се удави. В този ден Енцо и Росана помогнали на безпомощният делфин.
След спасителната акция, Енцо разказва още, че в последствие разбрал, че другият делфин е женски и че била бременна. Мъжкият обикалял още известено време около тях, след което се спрял пред него, докоснал бузата му (като целувка) в знак на благодарност и отплувал заедно с партньорката си.
Изводът на Енцо:
Енцо Майорка завършва разказа си с думите: „Докато човекът не се научи да уважава и общува с животинския свят, той никога няма да може да разбере истинската си роля на тази Земя.“