Притча за човека, който постоянно чака помощ от някого е много популярна в източните духовни учения.
В един град живееше най-обикновен човек. Водеше незабележим и доста пасивен живот: не общуваше с никого, не предприемаше решителни действия и никога не поемаше рискове. Мъжът най-често бил забелязван да се разхожда съвсем сам в най-близката гора, която се намирала в покрайнините на града.
Този човек не беше активен в нищо, тъй като постоянно чакаше външна помощ. От други хора, роднини, приятели, обстоятелства, случайност, Бог – човекът вярваше, че всички трябва да му помагат и подкрепят.
Как да станем богати: Мъдра притча
Разбира се, роднини, приятели и съседи се опитаха да го подкрепят по всякакъв възможен начин. Но всеки път човекът като че ли правеше все по-малко от всичко сам. Той сякаш беше изгубил всякаква вяра в себе си и силата си, и искаше помощ при най-малкия проблем.
След като човек се разболя, чувствайки се напълно безпомощен, той просто си седеше вкъщи и спря да прави каквото и да било. Болестта сякаш не изчезваше. Никакво лекарство не помогаше. Последният от лекарите, на чиято помощ всички се надяваха, само свил рамене и ги посъветвал да се обърнат към лечителя, който живееше в гората близо до града.
Намирането на къщата на знахаря се оказало доста лесно. Роднините били посрещнати от побелял старец. Той мълчаливо изслушал историята и молбите им да дойде да види мъжа в дома им. „Нека дойде сам. Краката му не са отказали!“, казал мъдрецът.
На следващия ден увисналата фигура на мъж бавно се движеше в гората, приближавайки се до малката къща на лечителя. Със слаби, едва движещи се ръце, мъжът се опитал да почука на вратата, но нищо не се получило.
Тогава вратата се отворила сама, старецът вече го чакал.
– Добре, че дойде сам – казал лечителят. – Хайде, влизай.
– Ръцете изобщо не ми се подчиняват, започнал разказа си мъжът. – Никой от лекарите не можа да ми помогне.
– Защо мислиш, че аз ще ти помогна? — многозначително попитал старецът.
– Вече не знам към кого да се обърна, казал мъжът. – Ти си последната ми надежда.
– Ще ти кажа какво – отвърнал знахарят. – Не мога да ти помогна… Но има само един човек, който може да го направи.
– Кой е той? – попитал умолително мъжът.
– Ти си – отвърнал лечителят.
След тези думи, в къщата за минута настъпила пълна тишина. Накрая мъжът продължил.
– Не разбирам как е възможно това? – изненадал се той. – Нямам абсолютно никаква власт в ръцете си. Откъде мога да я взема?
– Така е, нямаш сила – казал старецът. – Но това е изцяло в твоите. Просто, ти самият даваш силата си и то постоянно.
– Но на кого? – учудил се мъжът.
– На всички, от които очакваш помощ, отговорил старейшината. – Роднини, близки, лекари, приятели, случайност и обстоятелства. Даде силата си на всички, не е изненадващо, че ръцете спряха да ти се подчиняват. Да, те просто престанаха да са ти необходими, защото всичко наоколо се прави за теб.
– За какво говориш! — възкликнал мъжът и вдигнал ръце от гняв. -Пътувах по трудния път дотук сам, за да чуя това!
– Е, явно всичко не е толкова лошо, казал старецът, гледайки жестовете на своя събеседник. – Виждам силата да се връща в ръцете ти.
Мъжът погледнал изненадано вдигнатите си ръце, които преди това висяха безпомощно. Вече можеше свободно да ги спуска и повдига, да движи пръстите си.
-Когато спреш да чакаш помощ от другите, силата ти се връща, казал замислено старецът.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2023 Happy Woman BG
