Понякога търсим нещо цял живот, а понякога го намираме за един ден, припомнят психолози. Понякога срещаме някого и ни се струва – това е завинаги, а друг път се изпращаме и разбираме, че е трябвало да бъде така.
Понякога чакаме, чакаме, чакаме, а понякога караме някой да ни чака.
Понякога плачем от смях, но напоследък все повече се смеем, за да не плачем. Понякога стоим с протегнати към вятъра ръце, поглъщайки цялата енергия на необузданата му свобода, а понякога завиваме палтата си и завързваме по-здраво шала.
Понякога се усмихваме на слънцето, излагайки лицето си на топлите му лъчи, а понякога слагаме огромни слънчеви очила, опитвайки се да се скрием.
Понякога се стремим да общуваме, разширяваме кръга от познати, бързаме някъде, бързаме към някого, а понякога просто искаме да затворим очи и нищо друго не е необходимо – само вие и тишина, вдъхвайки мир в душата и ума ви.
Да, и този, който казва, че всички хора са родени самотни, е прав. Наистина, всички сме сами. И дори в милионна среда от светкавици, камери, блясък и шик, можете да бъдете най-самотният човек на света и като се приберете у дома, легнете на перфектно оправеното легло с копринени възглавници, без дори да си измиете краката, и заспивате, или може би плачете от пренапрежение и чувство на пълно морално опустошение.
Понякога се нуждаем от скъпи подаръци и гледаме с подигравка на евтини китайски плюшени мечета и, слагайки пръстен с лъскаво камъче на пръста си, надуваме ярко боядисани устни с недоволство и въртим очи, а понякога няма нищо по-скъпо от една дума и поглед.
Понякога изискваме разкошни цветя, а понякога букет маргаритки е лукс за нас.
Понякога се крием под покриви, навеси и чадъри от досадния дъжд, а понякога се молим на Бог този дъжд никога да не свършва, и отиваме с отметнати глави към небето, цопваме боси през локвите, и чувстваме абсолютната независимост от хората и безкрайната връзка с природата.
Понякога ни е по-лесно да кажем „оставете ме на мира“ и след това човекът, който е „насилвал“ толкова нелепо, започва да ви липсва и искате да го помолите „върни се при мен, моля“, но след като си кажете тази фраза, решавате, че на глас звучи по-тъпо и млъквате, чакайки.
Хората се страхуват да не изглеждат глупави, страхуват се от много неща. И всички ние винаги чакаме нещо… – автобус на спирка, заплата, нов филм или музикален диск, или чакаме резултатите от изпит, или дори можем да чакаме дете, или връщането на майка от работа, или нещо по-глобално, например творческо прозрение.
Чакаме снега да завали и тогава, когато най-накрая стане по-топло, чакаме гостите, чакаме рождения ден, или Нова година, или някой друг празник … или … или … или да кажем, че той се връща. Качва се на етажа ви, натиска звънеца, избърсва краката си в килима до вратата ви, внимателно поставя огромните ви „чехли“ в коридора, влиза в стаята ви и моментално я изпълва с аромата от тоалетната си вода и те прегръща както преди, сякаш нищо не се е случило…
Понякога наистина искате да изразите всичко, което е прекипяло, а понякога, за да се разберете, просто трябва да мълчите заедно за толкова много неща…
Понякога изключваме всички телефони, за да не ни безпокои някой, а понякога седим заобиколени от телефонни слушалки, не можем да дишаме, треперещи от нетърпение, в очакване на едно обаждане.
Понякога дърпаме, дърпаме, дърпаме и изведнъж е твърде късно. И сърцето, откъсвайки се, лети някъде надолу. Понякога се страхуваме от упреци и тогава крещим с предизвикателство към целия свят, доказвайки на всички, че сме прави.
Понякога очакваме бурни страсти, като в любовна история, а понякога е достатъчна една целувка, за да усетите цялата нежност и дори страст…
Понякога убеждаваме всички, че ние изобщо не сме били инициаторите и че сме абсолютно честни и прави във всичко. И обвиняваме всичко и всички за всички смъртни грехове, само не включваме себе си в този списък, а после изведнъж осъзнаваме, че ние сме виновни за случилото се. И тогава, когато няма време и енергия да променим нещо, ние моментално се отказваме и навеждаме глави, хленчим колко сме бедни и нещастни и колко сме ужасни, лоши и като цяло, неспособни да се борим за своето щастие, защото няма дума „никога“ и всичко в този живот е възможно, дори и космическите полети. Ние самите сме творци на нашата съдба… и ако не ние, то кой ще направи първата крачка, вместо нас…
Напускайки някого, ние оставяме част от себе си на този, с когото се сбогуваме, и той, дори и наистина да иска, никога няма да може да хвърли това парче „в спам“, защото сливанията и придобиванията са основната същност на тази игра с гордо име „живот“.
И като прощаваме на някого, ние се опитваме предварително да оправдаем злодеянието си и в сърцата си никога няма да забравим обидата, която се е заселила като пиявица в сърцата ни.
Понякога си лягаме в девет, а понякога не спим по два дни. Понякога се обличаме в най-шикозните дрехи, а понякога ходим няколко дни с една и съща тениска, с която спим. Понякога се завиваме с одеяло и пак не можем да се стоплим, защото всъщност не ни е студено навън, а там, вътре, в сърцето.
Понякога… Понякога…
Понякога просто имаме нужда да прегърнем някого и да чуем само три думи „Всичко ще бъде наред“, да заспим на нечие рамо и да поплачем на някого, да го помолим да остане и да не ни оставя сами…
А понякога, когато си тръгнете, наистина искате да ви помолят да останете… да останете завинаги…
Понякога…
Вижте още интересни теми:
Рецепта за крем против бръчки с шипково масло
Тези зодии са най-силните двойки. Проверете вашата съвместимост
Щастлив живот – 5 неща, които да започнете да правите сега
Кои са тези топ 8 храни на щастието според учените
Истинско щастие: КЪСМЕТ и ПАРИ до дни за 6 зодии
Тази статия е защитена от Digiprove © 2023 Happy Woman BG
