Не прекалявайте със забележките към детето

Не прекалявайте със забележките към детето. Поправете, повдигнете, махнете… Не взимайте въздуха на децата си, съветват психолози. Те още са малки или не са съвсем възрастни, за да разберат сами причините за забележките, които им отправяте. Все пак не са компютър, който може да отговори на всяко изискване. Затова не прекалявайте със забележките към детето, казва Януш Корчак, учител и писател, който популяризира отлична идея, но поради някаква причина тя не беше чута от мнозинството от онези, които по един или друг начин влизат в контакт с деца.

Дълготраен фон дьо тен -10% отстъпка

http://happymarket.bg

10 фрази, които не бива да казвате на детето си

Проучване: Спомените на детето започват след втората година

Как да развием потенциала на детето, за да се справя добре в живота

Идеята е следната: ако на детето често и по много пъти му се казва какво и как да прави или да не прави, тези думи се превръщат в шум.

В близост до детските площадки можете да чуете неща, като: „Не ходи там! Не хвърляй пясък! Не се качвай по хълма! Махни се от дървото! Е, казах ти да не се катериш! Колко още да повторя! Предупреждавам те!“ и така нататък.

Тези забележки ще се превърнат в шум, дори за външен наблюдател. Какво остава за дете, което чува това толкова. То също обръща внимание на коментарите. Първите три минути. След това превключва на друга вълна.

И тогава какво да правим? Добър въпрос.

Наистина, ако слушате себе си и коментарите си, можете веднага да се разделите на двама или дори на трима души, и рационално да прецените кого от тях детето ще слуша и кой ще трябва да почака. Обективно все пак повечето коментари са напразни. Ето формулата: Коригирайте, повдигнете, махнете… Родителското „много ли питам?“ има единствения правилен отговор: „да, много“. Явно още не е дошло времето да го чуем и обработим.

Ще слезе ли детето ви от дървото при първото повикване или е по-добре тихо да отидете на риболов? Дали ще си измие чашата или е по-лесно да си купите съдомиялна и да не вдигате шум около това. Просто е – колкото по-малко е задръстен въздухът, толкова по-ценни ще бъдат думите, които отправяте към детето. Родители, имайте търпение.

6 сигурни начина да създадете сигурна връзка с мъж, който е несигурен

Хиперактивно дете – какво да правя?

Как родителите предизвикват зависимост у детето?

Ето някои от основните неща, които трябва да имате предвид при отглеждането на дете, за да не се стигне до напълно обратен резултат от този, на който са разчитали най-любящите и отговорни родители. За съжаление, дори много голяма любов при липсата на елементарни познания в областта на развитието на детската психика може да доведе до трагедия.

Вземаме нормално дете от проспериращо семейство. В ранна детска възраст детето е абсолютно зависимо от майката или от хората, които се грижат за него. Това е очевиден факт. На този етап детето има две състояния – комфорт и дискомфорт. Ако е гладно, чувства се неудобно по някаква причина, напрежението му нараства поради факта, че се стреми да се върне в състояние на комфорт. То плаче, докато се опитва да уведоми света, че нещо не е наред с него. В нормалния случай родителите успяват да му осигурят отново комфортно състояние чрез хранене или преобличане.

Как се развива пристрастяващото поведение?

Какво се случва в съзнанието на детето в този момент? Психиката му е все още изключително примитивна (мозъкът на детето продължава да се развива и след раждането, придобивайки все нови и нови функции – говор, способност за изправено ходене и др.). Следователно, детето има известна илюзия за своето всемогъщество, преживява се като човек, който контролира себе си и света: плаче – получава храна, топлина и т.н. То все още не разбира, че има възрастни, които му осигуряват необходимото състояние.

Освен това, след една година детето вече може да контролира добре ръцете и краката си, което му дава възможност да движи или манипулира предмети. Освен това вече е разбрало, че има и други – мама, татко, хора от близкото обкръжение. Съответно, детето вече има някаква елементарна дейност, придружена от появата на активен интерес към познаването на света.

Тоест то е изключително заинтересовано от това как работи всичко тук. Това означава, че наборът от неговите мотиви и потребности се увеличава. Вече иска не само да яде, да върне телесния комфорт, но и да погледне, да пипне, да стигне до нещо, да го завърти, да го разглоби и т.н.

В същото време, постепенно започва да се усеща и засилва една от най-фундаменталните потребности на човека – да бъде в контакт с другите. И, както вероятно се досещате правилно, в добър контакт. Тоест, това е нужда, която ни е дадена еволюционно и тя буквално е отговорна за оцеляването на бебето (изследвания на деца в домове за сираци, за които са извършвани само примитивни грижи на ниво носене на шише и смяна на памперс, показват, че те изпадат в депресия и дори отказват да ядат). И тук детето невинаги получава това, което толкова страстно желае.

Как да кажете на партньора си, че не ви се прави секс?

16 забавни и интимни въпроса, които да питате партньора си

Възрастните гледат на детето през призмата на своите нужди и възгледа си.

Често от съзнанието им убягва простата идея, че детето няма представа кои неща може да пипа и кои не. То просто искрено и доверчиво се интересува от всичко, което го заобикаля. Възрастните, от друга страна, не го подкрепят много в това, понякога, за да предпазят детето от нещо опасно, а друг път се опитват да спасят ценното си имущество от него. Естествено, детето започва да се сблъсква с повтарящи се непонятни за него „не” и дори заредени с всякакви не особено приятни оценки за детето: „Не те ли е срам?”, „Остави го веднага, иначе ще те накажа“ или нещо по-лошо. Потребностите на детето, както от интерес към света, така и от получаване на топлина и любов от родителите, не са задоволени. И какво имаме в резултат?

Изводът на все още примитивната психика на детето е следният: това, което искам, е грешно и не трябва да го искам, а ако все пак го желая, тогава майка ми няма да ме обича, защото аз греша. Нуждата да бъде обичано и добро за майката печели, така че детето се научава да потиска когнитивните си потребности. И това е само началото.

Когато има много „искам“ детето среща същата реакция на възрастния. „Искам“ да не давам играчките си на детската площадка“ – „Какво – толкова си алчен!? Е, дай топката на Петя!“. „Искам да бягам“ – „Добрите момичета така ли се държат?“. „Искам да докосна котка за опашката” – „ Животното ли измъчваш?“…

И тогава, за да се върне любовта на майка си и тя да престане да го смята за лошо, детето е готово да потисне всяко свое желание.

Разбира се, в началото то ще плаче, ще се обиди и ще се съпротивлява, а след това постепенно ще разбере, че е загубило в тази игра и ще се откаже, потискайки всяко желание да иска нещо.

И тогава то ще забрави как обикновено се преживява в него на ниво емоции и телесни реакции, когато наистина иска нещо. Или друг вариант – ще се фиксира само върху едно – да иска майчината любов и да не получава от нея неприятни възгледи, оценки и т.н.

Пет неща, които ще разберете от отношението на мъжа към майка му

Кърмене – естествен лек срещу следродилна депресия и още ползи за майката

Ментор или приятел: каква майка си според зодията си?

Това е всичко, заложен е механизмът на зависимостта: „Не знам, тоест, забравих как се чувствам, когато искам нещо, което би ми донесло удоволствие, някакво удовлетворение. Не съм изпитвал дълго време, че когато искам нещо, чувствам известно вълнение, а когато получа това, което искам, напрежението спада и се чувствам добре, удовлетворен съм. И също така знам, че е опасно да загубиш любовта на любимите хора.“

При възрастен това се проявява по такъв начин, че при всеки стрес или трудна ситуация той се опитва да се наслаждава на неща, които действат бързо и изпитано – цигари, алкохол, „замръзване“ в компютърни игри, социални мрежи. „Изключват се“, защото това наистина е минитранс – гледаш видео, консумираш информационно съдържание и това те „отблъсква“ от себе си, помага ти да забравиш, да се отдалечиш от проблемите, задачите, които ти „трябват“ и т.н.

Но какво друго може да донесе удоволствие или релакс на човек, той не може да разбере. Забравил е как става, когато се стреми към нещо, изпитвайки собствен, а не предложен или наложен от другите интерес. В крайна сметка, то е свикнало да се отказва от желанията си или е привикнало да изпълнява желанията на другите (от страх да не загуби любовта им), а не своите. И това просто намалява безпокойството, но не дава усещане за радост и въодушевление, когато истинската ви нужда е удовлетворена.

Великолепна и на 55: Памела Андерсън говори за менопаузата и нейните съвети за красота

8 суперхрани за завладяващ секс

В допълнение, такъв човек, дори ако остане в състояние по някакъв начин да разграничи своите нужди, като правило има остър дефицит на самоподдръжка, вяра, че може да се справи. В крайна сметка, му е било забранено да постигне своето, така че му е трудно да направи своя избор, да взема независими решения за възрастни и творчески да се справя с проблемите. Всеки път той проектира върху света своя опит от детството, където му е отказано да бъде себе си. И има страх, че светът ще го отхвърли, няма да може да се справи с него.

Такъв механизъм може да се стартира при дете от ранна детска възраст. И в зряла възраст то вече се оказва „сурогат на щастието“ и пристрастяването побеждава, защото мозъкът обича лесните начини за постигане на предполагаема радост и въображаема „безболезненост“. Така че, бъдете отговорни за действията си като родители и знайте, че всичко има значение във възпитанието на детето ви.

Риана и рапърът A$AP Rocky разголиха душите си пред Vogue- Великобритания