За да променим светът около нас, е необходимо първо да променим разбирането си към него, много често срещан израз в Източната философия. Можем ли да променим светът около нас? Възможно е, но само, ако положим усилия и сериозна работа върху себе си. Тук се включват: грешки, реакции, мисли, пороци, желания, ценности, нагласи и т.н.
Колко е различен съвременният свят… Хората могат да бягат от проблемите, страховете, отговорностите колкото си искат, но ако причината за техните неразположения е непрестанен и неразрешен вътрешен конфликт между „Аза” и „Живота”, то обстоятелствата около тях само ще се усложняват.
Всичко идва с времето си: това ли е ключът към спокойствието?
А, можем ли да променим светът около себе си, ако първо инвестираме време, любов, енергия, създавайки, а след това да се радваме на постигнатите резултати?
Парадоксът е, че някои хора живеят, създавайки, творейки, винаги в градивна посока, докато други само наблюдават и се възползват това, което някога е било създадено. Един е създател, а някой друг – потребител/консуматор.
Себеизразяването чрез творчество е възпрепятствано от слабост, срам, липса на желание, способности, умения, компетенции и знания. Нищо не бива да пречи на съзерцанието. В това е цялата работа. Ето защо, в Източните писания много често попадаме на израза, че няма по-скъпо и ценно нещо на този свят от Знанието!
Какво точно липсва на съвременния свят? Енергия, любов или, може би, е знанието и за двете?
Именно липсата на знание е причината за неразумни, безредни, безразсъдни действия. И само енергията поражда желание за усъвършенстване и откриване на нови неща в себе си. То разрушава и създава, дава и отнема, принуждавайки ни да изживеем едно, понякога изтръгващо до болка, изживяване на трансформация – основният, а може би – единствен, фактор за духовно и физическо израстване.
Можем ли да променим светът, ако само си представим това…
Ще успеем ли да променим светът, ако само за миг си представим човешкото същество като един мини материализиран Космос, или мини Вселена, както предпочетете, така си го визуализирайте в ума. Знаете ли, каква огромна привилегия е да се родим в човешки вид на Земята? Сега си помислете каква възможност ни е дадена от Твореца? А какво представлява светът за птичето заключено в клетка?
Ще променим светът, но сме длъжни да разширяваме знанието си, съзнанието си, да не спираме да се движим, да търсим, да творим… Спре ли този процес, животът също ще спре – така, както водата спира да тече, когато бъде скована в лед.
Но не всичко е толкова очевидно и просто, колкото може да изглежда. Трудно е, защото съвремието се гради на много паянтови основи, по пътя препъни камъни, включително потиснати способности, опит, умения, компетенции. От друга страна, сякаш човешките взаимоотношения пострадват от липса на сдържаност, яснота, честност, добър самоконтрол, уважение… много препятствия, които пречат да опознаем себе си и да променим светът.
Овчарят Антон, роден мюсюлманин, вдигна църква и говори с Бога
Възможно ли е да притежаваме потенциала да променим светът около себе си, т.е. около всички нас – да бъде по-добро място за живеене?
Добро начало би било да обърнем поглед към незабелязани досега неща, позволявайки си да бъдем в контакт с потенциалната сила на сътворението, която се намира във всеки един от нас. Чрез премахване на блокажите, самоограниченията и нагласите, които продължават от детството. Ето така ще можем да се свържем на невидимо ниво с едно наистина радостно, безгрижно, юношеско, блажено усещане за свобода и духовно пробуждане.
Можем ли да променим светът около нас?
Най-важното в работата върху себе си: търпение, последователност, честност, усърдие. Подобно на ходенето на фитнес, както и във всяка друга дейност, резултатите зависят от генетичната предразположеност на психиката към „натоварването“, усърдието, времето и количеството ресурси, изразходвани за постигане на целта.
Но! Ако наистина, дълбоко в същността си, желаем да променим себе си, а така да променим светът около нас, ако чувстваме онова специфично чувство на вълнение – тогава, дори липсата на време няма да бъде пречка в това ни намерение.
По-често да вярваме на интуицията си и ехото на промяната. Без страх да казваме „не“, когато се налага да защитим правото си на съществуване. „Да“, когато трябва да напуснем зоната си на комфорта.
Естествено, не бива да се стига до крайности, защото все още ще трябва да вършим онези неща, които времето, светът, вселената или животът изисква от нас, което е строго индивидуално.
В заключение по темата, дали можем да променим светът…
Някъде ще се съгласите и ще се насладите на смисъла, близък до душата ви или някъде ще искате да изоставите този пагубен, монотонен, болезнен преход, тъй като може да изглежда безполезен процес на по-нататъшна работа върху себе си. Но, ако проявите търпение, сами ще се убедите, че много скоро промените ще започнат да чукат на вратата ви.
Е, ако търсите вълшебното хапче, което ще реши всичките ви проблеми със скоростта на „уау“ ефекта, веднага ще се подведете по мисълта, че това просто не е за вас…
И, ако не искате да се промените или да опитате, смятайки и вярвайки, че някой ще го стори вместо вас, не – нищо няма да помръдне или да се случи просто, ей така – стоейки в ролята на наблюдател.
Опитайте, но бъдете търпеливи и постоянни. Никой не е казал, че този път ще бъде равен и осеян само с цветя. Напротив, ще има стръмни терени, остри завои без ясна визия какво стои насреща, ще има бодли от рози, но ще има и цвят от рози… Ще има от всичко, но ще си заслужава!
Защото за да променим светът около нас, за да бъде по-добро място за живеене, първо ще трябва да започнем с промяната на светът вътре в нас.
Енергията на думите-с тях „градим или рушим“ мостове
Силата на думите – да говорим с благодарност и любов
