Ало, чуваш ли ме? Връзката прекъсва. Губи се обхватът. Също като нас. Изгубихме се. Някъде по пътя. Един към друг. Опитахме се да го намерим. Нашия път. Опитахме се да се намерим. Отново. И да вървим в една посока. Нашата посока. Но някъде по пътя из всичките тези трудности, през които преминахме, се изгубихме. Камъчетата бяха малки, но остри. И подли. И не спираха да ни спъват. Също като хората. Градовете. Километрите. Интригите. Завистта. Които те отнеха от мен. А никога не предполагахме, че би се случило. На нас. И любовта, която уж беше силна. И истинска.
Ало, чуваш ли ме? Връзката прекъсва. Ще опитам отново. Ще ти звъня и ще чакам, докато обхватът не стане цял. Също като празнината. Която остави в мен. Искам да бъда отново цяла. Също като обхватът, който сега е само една чертичка. И връзката е толкова слаба. Бавна. Трудна. Също като нашата. Не оценявах, когато беше пълен. Когато аз бях цяла. Но тогава беше до мен. И аз до теб. А сега се изгубихме. Някъде по пътя. Но ще се намерим. Отново. Някой ден. Обещавам.
Когато обхватът отново е пълен. И абонатът не е изключен. А готов да говори. Да обича. Отново.
Ало, чуваш ли ме? Връзката прекъсва. Но обхватът този път е пълен. Ало, обичаш ли ме? Или се изгубихме завинаги? Защо затвори? Може би по погрешка. Няма нищо. Ще опитам отново. Дано този път вдигнеш. И отговориш на въпроса ми. Ало, чуваш ли ме? Обичам те. И ми липсваш. Ще ти оставя гласово съобщение. Може би си си оставил телефона на без звук. Но аз ще продължавам да звъня. Защото те обичам. Все още те обичам.
Ало, чуваш ли ме? Исках само да чуя гласа ти.
Недей да ми казваш, че не ме обичаш вече. Не си добър в лъжите. Познавам те добре. Този поглед не мога да го сгреша. Той крещи „обичам те“. Но егото ти не позволява да произнесеш тези думи на глас. Или страхът. Че отново ще бъдеш наранен. Но аз не съм като нея. И няма да те нараня. А само ще те обичам, любов.
Моля те, вдигни. Обичам те. Липсваш ми.
И никой друг не е като теб.
Ало, чуваш ли ме?
Тази статия е защитена от Digiprove © 2021 Happy Woman BG
