Дори в древната медицина в страни като Китай, Индия и Гърция лекарите в своята работа разчитали на знанията за взаимното влияние на психиката и телесните заболявания. Така Платон пише, че „най-голямата грешка при лечението на болести е, че има лекари за тялото и лекари за душата, но единият е неотделим от другия“. „Тялото е подчинено на душата и е нейният орган“, каза Н.А. Бердяев.
Съществува специален език за общуване между душата и тялото: душата боли и се „оплаква“ – тялото приема душевната болка, отговаряйки с болка, отоци и мобилизиране на защитните сили в тялото. Не бива да очаквате от тялото си, че то автоматично ще промени програмата от задачи. Без значение колко мъдро е тялото ни, то ще действа със старите инструкции, докато получи нови.
Причините за психосоматични заболявания могат да бъдат много. Например, така наречената вторична полза е, когато болестта „служи“ на определена цел. Човек може да се разболее, за да привлече вниманието на някого, за да бъде съжаляван, или да избягва да ходи на работа например. Също така, болестта може да възникне в отговор на думите и фразите, които произнасяме, на които тялото реагира, като заповед. Например: „това е едно непрекъснато главоболие“, „седи в черния ми дроб“, „сърцето ми се разбива“, „очите ми не го виждат“, „не го смилам“, „по-добре е да умра ” и др.
При силна емоционална привързаност към човек, в случай на „сливане“ с него, с изразени форми на взаимозависими взаимоотношения, физическият симптом може да се формира в резултат на идентификация с човек, който има подобен симптом или заболяване. Тоест човек може да се разболее от една и съща болест „заедно“ с някого или дори напълно „за друг“ човек, близък до сърцето му.
Болестите могат да възникнат и чрез внушение. Това се случва, когато идеята за наличието на болест се приема от човек на несъзнателно ниво без филтри и дължима критичност. И тогава вярата в съществуването на болестта активира болестната програма в организма. Травматичният опит от миналото може да бъде причина за заболяването. Това преживяване сякаш се отпечатва върху тялото.
Нашето тяло е проектирано като автоматична скоростна кутия:
всичко е настроено, всичко работи, всичко е автоматизирано, всичко е програмирано. Как се програмира? Много просто. Нашето отношение към събитията от миналото и настоящето, нашите идеи, нашите вярвания и закодирани в тъканите и клетките на тялото емоции. С нашите думи и мисли. Нашите оплаквания, гняв, болка, вина.
Важното е не КАКВО се случва, а КАК го живеем. И това КАК определя нашето не само психическо, но и телесно здраве.
Всяко заболяване винаги има няколко причини и разбира се тези, които са основани на нашите вътрешни конфликти, са най-важните. Всяка част от мозъка контролира определени органи и системи. Например ставните заболявания са преживян вътрешен конфликт на самообезценяване, тоест преживяването на нечия безполезност и неуспех в нещо, на негова безполезност.
Бъбреците са конфликтът на „бежанеца” и невъзможността да се задържи или „маркира” територията. Състояние, когато човек се чувства изоставен и сам.
Черен дроб – страх от глад и страх за оцеляването ви.
Жлъчният мехур боледува от преживяването на гняв поради нарушаване на лични граници или агресия от някой – провокации, унижения, изнудване и т.н.
Щитовидна жлеза – конфликт „да не бъдеш твърде бавен“, страх да не си навреме, да бъдеш „по-висок, по-силен, по-бърз“, както и конфликт на безсилие.
В зависимост от това как човек преживява събитията, ще се активират определени болести на органите. Ето как работи програмирането. И тялото търпеливо ще очаква нови избори за нови поръчки от нас.
Информираността и намерението остават ключовите елементи на трансформацията. И най-важното тук е „разговорът“ с тялото – с неговото съзнание и с неговото несъзнавано, което съхранява твърде остарелите инструкции и програми.
Човек трябва само да се обърне към тялото, да зададе въпрос и да го изслуша, и то ще отвори онази програма на душата, която закотвя програмата на болестта в тялото.
Защото знаейки как сме създадени и как можем да помогнем на тялото си, дори чудеса като изцелението се превръщат в наше ежедневие.
Автор – Валерия Ершова
