Любовта е мечта. Любовта е блян. Любовта е красива реалност, до която всеки заслужава да се докосне. И веднъж направи ли го, повече никога няма да иска да живее. Без любов. Любовта дава смисъл, когато си мислим, че няма смисъл.
Любовта дава сила. Мечти. Смелост.
Любовта е всичко онова, което ни е необходимо, за да бъдем щастливи. Истински щастливи. И удовлетворени от живота. Любовта преобразява по особено красив начин човек. Любовта е тази, за която се пишат милиони песни и стихове. Любовта е най-голямата муза и благодарение на нея са създадени най-прекрасните поеми, стихове, романи и филми, които остават завинаги във времето.
Потопете се в света на любовта с едни от най-докосващите любовни стихове, които остават любими на всички поколения.
Геният на тълпата, Чарлс Буковски
и най-добрите в убийството са тези които проповядват против убийството
и най-добрите в омразата са тези които проповядват любов
и най-добрите във войната накрая са тези които проповядват мира
пази се от проповедници
пази се от познавачи
пази се от тези които само четат книги
пази се от тези които ненавиждат бедността
или пък се гордеят с нея
пази се от тези които бързат да хвалят
те имат нужда от похвала в замяна
пази се от тези които съдят прибързано
те се боят от нещата които не познават
пази се от тези които постоянно търсят тълпите
те нищо са щом са сами
пази се от посредствени мъже и жени
пази се от любовта им – тя е посредствена
и търси посредственост
но в омразата им има гений
в омразата им има достатъчно гений да те убие
и да убие всекиго
всеки който не желае самотата
всеки който не разбира самотата
Любов без притежание, Джорджия Скот
Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,
облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.
Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.
Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.
Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,
обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън.
Понякога при случайно движение, Фридерике Майрьокер
ръката ми докосва твоята ръка китката ти
или пък тялото ми напъхано в дрехи почти без да съзнава за миг
се обляга на твоето тяло в дрехи
тези най-леки почти растителни движения
твоят отместен поглед и очите ти умишлено втренчени
в празнотата
твоят секнал още в началото въпрос къде ще ходиш през лятото
какво четеш в момента
ме пронизват през сърцето
и направо през гръкляна като сладък нож
и аз пресъхвам като извор в жарко лято
Ти идваш и си отиваш, Марио Бенедети
„когато ти заспиш, а аз продължа да чета,
нещо се случва между тези четири стени,
ти спиш до мен, и въпреки това
аз чувствам, че сме заедно повече от всякога.“
Миг като вечност, Георги Константинов
Още преди да те срещна в живота си –
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия –
теб аз съм чакал.
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута?
Колко причини в света са създавал и тази минута! –
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми –
ти си до мене.
Ти ме издигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.
Сродни души
Аз търся те, откакто те сънувах,
Напълно непозната и любима.
Не съм те виждал, само те усещам –
Като задаваща се живина след зима.
Понякога се питам как изглеждаш?
Дали ще те позная, щом те срещна?
Дали ще те усетя със сърцето
И вътрешно ще съм уверен – няма грешка!
Понякога боя се, че ще се разминем.
Че си родена в друго време или място.
Но ще те търся, докато съществувам в света –
Защото те чувствам като сродна душа.
***
Седя сред хората, в трамвая
Или се взирам в тъмните прозорци.
Живея с теб, без теб, любими.
(Да, думите са старомодни!)
И питам се, не – чакам,
Да свърши времето без тебе
И пак да те намеря и позная.
Аз чакам пак да ме прегърнеш,
Пак да ме притиснеш до гърдите,
Аз чакам пак да кажеш мили думи
И да ме погалиш по косите.
Аз чакам пак да влезеш вкъщи
И да ме повикаш пак по име.
Някога живеех в Рая,
А сега съм само кухо име.
Но чакам и не се отчайвам –
Чакам пак да те нарека „любими“!
ЛЮБОВ
От стихосбирката „Омагьосана душа“
Кой си ти, на моя път застанал,
моя сън от клепките прогонил,
моя смях от устните откъснал?
И магия някаква ли стана?
Виждам те на старите икони,
чувам те в съня си нощем късно:
гледаш ме с очи на похитител,
а в гласа ти всеки звук ме гали.
Кой си ти, в духа ми смут запалил –
Мефистотел ли, или Кръстител?
А сърцето мое доверчиво
пее – птичка в разцъфнала градина,
пее – и нарича те: Любими.
И покорна, шепна аз щастлива,
както на Исуса – Магдалина:
– Ето моите ръце – води ме!
