Какво представляват „раните от нелюбов“, защо разводите са толкова чести и какво знаем за самата любов? Интервю с Джон Уелвуд, психотерапевт, който дълги години изследва връзката между духовните практики и западната психотерапия.
Джон Уелвуд е психолог, автор на осем книги за чувствата, личностното израстване. Изучава връзката между западната психотерапия и духовните практики.
- Пишете, че основната причина за провал в отношенията е „раната от нелюбов“, която всеки има.
Джон Уелвуд: Става въпрос за отделяне от собствената ни природа. Това е нейният духовен аспект. И психологически това се изразява в неверие, че заслужаваме любов. Такава рана възниква, когато едно дете, първоначално отворено за света, не среща подкрепа и разбиране. Първоначалната природа на човека е откритостта. Всички деца се раждат такива. Когато детето расте, то се нуждае от модели как на практика да поддържа доверието в света.
Как може да остане любящо, мило – и в същото време да остане себе си, да запази границите си. То се нуждае от модели на взаимоотношения, да бъде научено да разпознава чувствата си, да не се страхува да ги изрази. Ясно е, че родителите, които не са научени на това, просто не могат да го дадат на децата си. И тогава детето започва да се оттегля. То чувства, че не може просто да бъде себе си, такова каквото е – това не се приема.
Така започваме да се дистанцираме и отделяме от себе си, за да станем пълноправни членове на семейството. Приемаме правилата на играта. Приспособявайки се към семейството и обществото, ние губим себе си, конструираме фалшиво „аз“.
- И тогава две такива „аз“ се срещат и се опитват да се обичат …?
Това е! Повечето хора всъщност не знаят какво е любовта. Те търсят приемане, подкрепа, грижи – но ако никой никога не те е обичал, тогава как можеш да се научиш да правиш това? С редки изключения, ние сме заобиколени от хора, на които през цялото време сякаш липсва топлина и любов. Разбира се, има компенсаторни механизми – и тогава се появява култ към младостта, красотата, богатството, независимостта, успеха. Но дълбоко в себе си ще откриете същата рана.
- Затова ли станахте психотерапевт?
Израснах в семейство, в което хората не са имали никакъв контакт помежду си. Израснах с чувство за собствена безсмисленост: струваше ми се, че не ме виждат, не ме чуват, а светът около мен беше някак плосък. И затова като тийнейджър започнах да се интересувам от философия – исках да разбера какъв е смисълът на живота! Чел съм екзистенциалисти – те са писали много за безсмислеността на живота и как да се справим с него. Но екзистенциалистите бяха твърде мрачни.
И така, когато попаднах на книгата на Алън Уотс „Психотерапия: Изток и Запад“, разбрах – това е! Ето какво търсех. Проблемът не е в мен, не в живота, не в обществото, а в егото. Фактът, че нашето „аз“ чувства своята раздвоеност. В университета избрах психология. Отидох в Чикаго и започнах да чета будистки книги, които излизаха по това време, особено книги за дзен будизма.
Отделени сме от собствената си природа, трудно ни е да повярваме, че заслужаваме любов
- Съдейки по вашите книги, вие сте мислили много за любовните отношения. Но се смята, че грижа повече за жените, отколкото за мъжете …
Причината за този интерес е същата – семейството ми. В семейството, където израснах, практически нямаше връзка. И затова, когато се ожених на 27 години, а след това се разведох само три години по -късно, разбрах, че не знам нищо за връзките! И видях, че това се случва с повечето хора наоколо: ние просто се женим и ставаме родители в очакване, че това ще работи само по себе си – но не работи!
И също така осъзнах, че в съвременния свят, за да оцелее бракът, трябва да има някаква дълбока, ако искаш – духовна цел. Бракът вече не е за удоволствие, сигурност или финанси. Нужно е нещо друго.
Факт е, че много малко хора са израснали в семейства с лесни, любящи, отворени отношения и следователно могат да бъдат щастливи. За повечето това е мечта, към която не знаят как да подходят. Те трябва да се научат на взаимоотношения – как да са наясно с чувствата си, как да се изразяват, какво очакват от партньора, какво искат да дадат и защо.
- Възможно ли е да научим това сами, без помощта на психолог или духовен учител?
Първо трябва да осъзнаете, че имате „рана от нелюбов“. Без оценки, без да съдите себе си или родителите си – просто признайте, че е така. Признайте това отделяне от вашата природа, необходимостта от безусловна любов. След това трябва да се „сприятелите“ с тази рана. Позволете на всички чувства, които са свързани с нея, да се проявят – тъга, болка, гняв, вина.
И често тук е необходима помощта на специалист – тъй като се страхуваме да покажем тези чувства. Давам на клиентите си такова упражнение: предлагам да легнат и да усетят къде е тази рана, къде тези чувства се проявяват в тялото им. И представете си, че гледате на тази рана с доброта, топлина и любов, приемате я, съгласни сте с нея. Предлагам да се отнасяте към нея със състрадание. Съгласете се да живеете с нея известно време. И тогава тя ще започне да намалява.
