Тези психологични явления ще ни помогнат не само по-добре да разберем защо хората допускаме едни и същи грешки всеки ден, но и ще ни провокират да станем по-добри и по-рационални.
Ефектът на Пратфел
Ако сте несъвършени, хората ще ви обичат повече
Когато искаме да впечатлим някого, ние неизбежно се стремим да му покажем най-добрите страни на нашата личност.
Това обаче е напълно излишно, защото изследванията показват, че демонстрирането на уязвимост и слабост е далеч по-печеливша тактика. Това повишава нивото на съпричастност у другите и всъщност излиза така, че колкото сме по-несъвършени, толкова по-добре – хората ще се отнасят по-добре с нас.
Професор, който говори пред публика и е забележимо развълнуван, изглежда на публиката по-умен от някой, който говори с пълна увереност. Да бъдеш срамежлив и не кой знае колко умен, срещайки се за първи път с някого, е доказан начин да спечелиш искрената симпатия на своя потенциалния партньор. Тази теория се нарича ефект на Пратфел и е тествана от Елиът Аронсън, доктор по психология, Станфордския университет.
Ето защо допускането на подобни „грешки“ в публичното пространство е не само нормално, но и полезно. Разбира се, важно е те да не причиняват сериозна вреда на другите.
Ефект на пигмалион
По-високите очаквания увеличават производителността
Това явление тества психологът Робърт Розентал. Той провежда IQ тестове в училищата и след това предоставя на учителите абсолютно фалшиви резултати. За децата, които са имали по-висок коефициент на интелигентност от останалите са били обявени „средни“ резултати. А тези, които наистина са имали среден резултат, са били представени като гениални. Какво се случило след това?
Учениците, които учителите са мислели за по-умни, са започнали да учат по-добре. Това се случило, защото очакванията на учителите към тези ученици са били завишени. „Очакванията ви създават вашата реалност“, заключава психологът.
Като цяло, ако искате да постигнете нещо смислено в живота, ще трябва да си поставите умишлено нереалистични цели и да надцените способността си да ги постигнете.
И всичко ще се развие както желаете. Освен това учените знаят, че онези лидери, които изискват нереалистични резултати от подчинените си, в резултат постигат от екипа много повече резултати, отколкото тези, които си поставят единствено реалистични цели.
Тази теория напълно опровергава съветите на мотиваторите по личностно развитие, които твърдят, че е важно да си поставяме само напълно реалистични цели. На кого да вярваме? По-скоро всичко зависи от типа личност. Неуспехите и трудните за преодоляване цели действат на някои хора демотивиращо, а други биват още по-амбицирани от това.
Парадоксът на избора
Колкото по-голям избор имаме, толкова по-малко сме доволни от решението си
Логично изглежда, че колкото повече възможности имаме пред себе си, е толкова по-добре. Харесваме магазини с голям асортимент повече от малките магазини. Когато има много предложения за кариерно развитие, ни се струва, че определено ще направим по-добър избор.
Но психолозите Марк Лепър и Шийна Айенгар доказват, че това не е така. Като част от експеримента изследователите помолили група гастрономи, запътили се към супермаркета, да изберат един от шестте различни вида конфитюри безплатно, а друга група – един от 24.
Резултатите показали, че 30% от хората, които е трябвало да избират от шест варианта, са били по-доволни от избора си. А другите, които е трябвало да изберат един буркан с конфитюр от цели 24 различни, са останали разочаровани – едва 3% от тях били доволни.
Това явление е описано от психолога Бари Шварц. За да си мислим, че всичко върви както трябва, той съветва изкуствено да ограничим броя на опциите си.
Между другото, това обяснява защо потребителите на технологията на Apple са по-доволни от нея от потребителите на други марки джаджи. Или защо онези, които пазаруват в малки магазини, се чувстват по-доволни от тези, които правят това в огромните хипермаркети.
Ефектът на страничния наблюдател или „объркване на отговорността“
Колкото повече хора около някой, който има нужда от помощ, толкова по-малка е вероятността да му бъде оказана помощ.
Това обяснява и много трагични събития от историята. Психолозите наричат това явление „объркване на отговорността“.
Ако някой от хората на улицата се нуждае от помощ и наблизо има огромен брой хора, тогава всеки от тях ще предпочете да игнорира молбите за помощ, защото „другите ще помогнат“. Ако молбата за помощ е адресирана до конкретно лице на пуста улица, тогава шансовете да се откликне на нея са в пъти по-големи. Това, между другото, обяснява бездушието и студенината на хората в големите градове.
Като цяло, ако сте в трудна ситуация и се нуждаете от помощ, тогава не се свързвайте веднага с всички, които могат да помогнат, а се обърнете лично към някого.
Ефектът на прожектора
Хората, чиято глава е постоянно изпълнена с мисли, не забелязват очевидните неща
Повечето хора в този момент са заети със сериозни мисли. Когато са в обществото, но потънали в мислите си, те дори не забелязват очевидните неща, категорично са доказали учени от университета Корнел.
Най-просто казано, няма особено значение как изглеждате, ако работите в университет. Повечето хора просто няма да обърнат внимание на външния ви вид. Попадате в центъра на вниманието много по-рядко, отколкото си мислите.
Следователно можете да спрете да се тревожите за външните атрибути на живота – скъпа кола или смартфон. На повечето от тях не им пука какво притежавате. Те са заети със собствените си проблеми.
Фокусиращ ефект
Хората надценяват значението на нещата и явленията, за които мислят
Колко голяма е разликата в настроението на човек, който печели $ 50 хиляди годишно, и човек, който печели $ 50 на месец? Почти няма, твърдят психолозите.
Тоест има я, но е минимална. Ще бъдете ли по-щастливи, ако прекарате остатъка от живота си в къща край морето? Едва ли. Строго погледнато, жителите на Калифорния, с повече от 300 слънчеви дни в годината, не са по-щастливи от жителите на Ню Йорк или Чикаго.
Този ефект, между другото, се използва активно от търговците. Те ви убеждават, че закупуването на определен продукт ще ви направи по-щастливи. Но едва ли това е така.
За да се преборим с този психологически ефект, да се съобразим с една проста истина: нищо няма да е толкова важно след една година или дори за една седмица. Струва ни се най-важно само днес. Като знаем това, можем да променим живота си из основи към по-добро.
