Днес отбелязваме Възнесение Господне или Спасовден. Възнесение Господне (Спасовден), е подвижен празник. Този ден се отбелязва на 40-ия ден след Възкресение Христово (Великден), т.е. винаги е в четвъртък от шестата седмица след Великден.
Енергията на думите-с тях „градим или рушим“ мостове
На Възнесение Господне се припомня как след възкресението, Божият син завел учениците си на Елеонския хълм и се възнесъл на небето. Той им обещал за второто си пришествие.
Възнесение Господне (Спасовден)
На този ден Спасовден празнуват всички, които носят имената и техните производни: Спас, Сотир, Спаска, Спасена, Спасимир, Спасимира, Мира, Миро, Паша, Спаса, Спасе, Спаско, Спасиан, Спасиана, Пацо.
Възнесение Господне (Спасовден) – кратка история.
След възкресението Исус многократно се явявал на учениците си. Събитията след Великден и възнесението на спасителя са описани в последните глави на двете Евангелия. Това е описано и в книгата Деяния на апостолите, съставена от Лука.
„Днес, от Елеонската планина, възнесен в слава .“
Исус Христос се възнесе на небето пред очите на Пресвета Богородица и апостолите от Елеонската планина. Това е най-високият връх близо до Йерусалим. В краят на 19-ти век при разкопки там са открити мозаечни подове на византийски църкви от 6-7 век.
Празникът на Възнесение Господне (Спасовден) е установен още в апостолските времена. За това, че на четиридесетия ден след Великден става празнуването на Възнесение Господне, пише св. Григорий Нисийски (4 век).
За това споменава в своите проповеди и свети Йоан Златоуст (IV в.).
Поклонникът Етерия , който посетил Палестина през 4-ти век, съобщил, че на празникът Възнесение християните от Йерусалим се събират на планината Елеон и се извършва служба с четенето на Евангелието и Деянията на апостолите, където се разказва за Възнесение Господне.
Неслучайно Възнесение е 40 дни след Великден. Този период от време се споменава многократно в Свещеното Писание: „Валеше 40 дни и нощи по време на всемирния потоп, в продължение на 40 години Мойсей превеждаше евреите през Синайската пустиня. Според Мойсеевият закон, на 40-ия ден от раждането родителите носят бебето в храма, Исус постил 40 дни в пустинята след кръщението си.
Ето защо, четиридесетдневният период е важен в християнската история и традиция.
Възнесение Господне (Спасовден) – поклонение.
В сряда вечерта започва празнична служба. Текстовете на песнопението описват възнесението на Господ на небето и срещата Му с ангели, а също така обясняват символичното значение на събитието на празника.
По време на вечерната служба се четат и три притчи – откъси от старозаветните книги, съдържащи пророчества за Възнесение Господне (Спасовден).
Спасовден – народни традиции.
Възнесение Господне е последният пролетен празник. До този ден (Спасовден) хората се поздравяват, като изричат: „Христос Воскресе”.
От денят на Възнесение Господне пролетта отстъпва пред горещото лято. Започва усилена работа на полето.
Според стар знак в навечерието на Възнесение Господне славеите пеят по-силно от всяко друго време. Сякаш и те знаят, че това е последната нощ от престоя на възкръсналия Христос на земята. Според легендата Спасителят върви по земята в продължение на четиридесет дни, от Великден до Възнесение.
За тежък грях се смята да се откаже милостиня на бродещ просяк.
На Възнесение Господне стопанките на къщата приготвят обреден хляб, печена кокошка, пилешка супа и плодове, според периода.
Възнесение Господне е професионален празник на пекарите, строителите, цветарите, хотелиерите, ресторантьорите и шофьорите. Както споменахме Спасовден е и професионален празник за хлебарите и сладкарите. Цялата седмица преди светлия християнски празник е посветена на хляба.
Характерни за Спасовден са питите с различни шарки, които не са строго определени и зависят от фантазията и желанието на домакинята. Наричат се шарени пити именно защото върху им домакинята прави шарки. Традиционната трапеза за празника включва освен обредната погача, питка и баница със сирене, печена кокошка, намазана с масло и натрита с черен пипер, супа от пиле, свежи салати и сезонни плодове, всичко щедро полято с червено вино за спасението на човечеството.
Поверия и народни вярвания за Спасовден
Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.
Друга част от празника е т.нар. „ходене на росен“. Росен е билка, която цъфти срещу Спасовден и е твърде лековита – помага на болни и недъгави да оздравеят.
За целта – те трябва да пренощуват в гората, за да се се отъркалят в росата на сутринта и така да поемат и лечебната сила на росена. Често този ритуал е използван и от бездетни жени, за да заченат. Често след „ходене на росен“ – дали от лековитата роса или от случайна среща в гората рано сутрин, не е изключено булките да заченат и оттам идва изразът „Те ти, булка, Спасовден“.
Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Именно затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. По този начин те смятат, че им правят сянка на „оня свят“. Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния. Тази практика е описана великолепно в разказа „Спасова могила“ от художника на българското село Елин Пелин.
В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки “сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.
Разказват се много случаи, в които болни отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта стават и тръгват излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални действия. Край болния цяла нощ стои здрав човек, който е приел да стане като негов брат или сестра за цял живот чрез специален ритуал за побратимяване. През нощта русалките пускат като знак за изцеление цветче от росен върху постелята или в купичката с вода до главата на болния. А за отплата хората оставят на поляната своите дарове за русалките-лечителки – нова глинена паница, нова кърпа или риза, печена кокошка и пита. От тези скромни дарове най-често се възползват овчарите. Но те, според народно поверие, са любимци на русалките и самодивите, защото умеят да ги веселят с майсторски свирни на кавал.
Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя. Тя е непосредствено след Спасовден в някои райони, а в други започва от Петдесетница – 50-я ден след Великден.
Лечителите-“русалии”, наричани в крайдунавските райони и калушари, са обикновени селски мъже. Но чрез специални посветителни ритуали те придобиват целителски способности само за периода на Русалската неделя. Разбира се, те трябва да притежават и някои лични качества – да са здрави, силни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и честни, да умеят да пазят тайна и да понасят несгоди.
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.
Този ден е един от най-светлите християнски празници!
Честит празник на всички именници и на онези, които отбелязват своя професионален празник! Бъдете живи и здрави!
