Васильовден, Нова година и Сурва са най-красивите зимни празници в България. Те стоплят сърцата с любов, семеен уют и разбирателство. Магията, гадания и предсказанията за Новата година се правят в първите дни на годината. Още от древни времена, българите са спазвали народни обреди, свързани с обичаите в тези дни. Варвали са, че тези обреди ще им донесат здраве, сполука и късмет. С тях народът привличал надежда и вярвал, че Новата година ще бъде по-добра и по-щастлива!

47лв. 42лв.

47лв. 42лв.

47лв. 42лв.

47лв. 42лв.

47лв. 42лв.

47лв. 42лв.

52лв. 46лв.

47лв. 42лв.

Детски сребърен пръстен -10% отстъпка

http://happymarket.bg

На 1 януари се отбелязва Васильовден, когато почитаме Свети Василий Велики. На този ден имен ден имат Васил, Василка и производни: Васо, Васьо, Вася, Ватко, Вачко, Васила, Васа, Василена, Васка.

1 Януари – Сурваки, Васильовден и Нова година

Какво да облечете на Нова година спрямо зодията си

7 неща, които да направите за себе си през новата година

Ето какви са традиции и обичаи на Васильовден, Нова година и Сурва:

Васильовден

Свети Василий Велики, известен като Василий Кесарийски, е голям християнски светец, който ни пази от магии, зли сили, душевни страдания. Той има силата да пречиства мислите, дава надежда при отчаяние и скръб. Може винаги да се помолите на светеца в такъв момент за помощ.

Свети Василий Велики е роден в Кесария, Кападокия (330 година) и произхождал от знатен род. Семейството му било богато, уважавано, почитано и правело много добри дела на хората. Свети Василий бил много умен, получил блестящо образование в Константинопол и Атина, преподавал красноречие в родния си край. Около 30 годишен се отдава на съзерцание и се покръства в река Йорадан, с помощта на Свети Григорий Богослов. Помогнал при създаването на църква в Кесария. Много известна става неговата Василиада – място, което е било комплекс за социална помощ, с болници, кухня, училище, страноприемница и други постройки, което съществува около 50 години. На 1 януари почитаме паметта на Свети Василий Велики.

Нова година

На 31 декември се прави втората кадена вечеря след Бъдни вечер. Преди да седнат на трапезата, най-възрастният член на семейството прекадява ястията на масата, после цялата къща, за да прогони злите духове. Прави се питка, която той разчупва над главите на хората и раздава по старшинство.

Трапезата на Нова година

На 31 декември се приготвя специална обредна вечеря, която е изобилна с ястия, напитки, плодове, ядки. Трапезата много прилича на тази от Бъдни вечер. Слага се основно ястие, което да е птица (пиле, пуйка, петел) обикновена с плънка, а около него се редят сарми или пълнени чушки. Задължително се слага и свинско месо. Както на Бъдни вечер, домакинята слага на масата орехи, чесън, лук, жито, сушени полодове и ги пази до Богоявление.

Още от сутринта всички се захващат с работа – домакинът носи в къщи голям дънер за огнището, който да гори цяла вечер, а стопанката подрежда празничната трапеза.

Най-важното ястие тази вечер е баница с късмети. В България тя се приготвя с различна плънка – сирене, тиква, праз, месо, кисело зеле.

Баницата с късмето се поставя в средата на масата, завърта се три пъти и всеки взима парчето, което се е паднало пред него. Приготвят се късмети за всички в семейството, дори и за тези, които ги няма в момента. Има допълнително парче за Света Богородица. В миналото късметите са били дрянови пъпки от дряново клонче. Наричат се дрянови клончета за домашните животни.

Рецепта за баница с праз

Необходими продукти:

600 гр кори за баница

300 гр праз

350 гр сирене

5 яйца

олио, сол

Заливка:

1 яйце

5 лъжици кисело мляко

Начин на приготвяне:

Празът се измива и нарязва на кръгчета. В загрят тиган празът се задушава на слаб огън около 15 минути. Оставя се да изстине. Сиренето се натрошава с вилица. Яйцата се разбиват с бъркалка и към тях се прибавят празът и сиренето.

В зависимост от корите, се вземат по 1-2 и се разстилат върху плота. Поставя се малко плънка и се разпределя навсякъде. В специално намазана с олио тава се поствят навитите на тънко руло кори под формата на вита баница. Яйцето се разбива с киселото мляко и се залива баницата.

Пече се в предварително загрята фурна на 180 C за около 30 минути до златист цвят. Сервирайте баницата топла и не забравяйте за прекрасния айрян!

Новогодишната трапеза не се раздига до сутринта. Огънят в огнището се поддържа цяла нощ и не е на хубаво, ако угасне. След настъпването на Новата година, в ранните часове след полунощ, започва друг голям празник – Васильовден. Тогава се извършва ритуалът „сурвакане“ или Сурва.

Сурва

След дълъг период на „мръсните дни“ идва ред на светъл празник Сурва. От ранно утро след Нова година малки деца от 4 до 12 години тръгват по къщите със сурвакници в ръце. От там идва и името на празника Сува, Сурваки. Сурвакниците са от дрянови клонки, украсени със сушени полодове, пуканки и прежда, парички, панделки, кравайчета. Сурвакарчетата благославят, сурвакат и наричат за здраве, живот и плодородие. Според обичая, сурвакарите удрят по гърбовете на хората с дряновата пръчка и наричат с думите:

Сурва, сурва година!

Весела година!

Пълен клас на нива,

жълт мамул на леса,

червена ябълка в градина,

жълта дюла в градина,

пълна къща с коприна.

Пълна кесия с пари!

Живо-здраво догодина

Сурва, сурва година,

догодина, до амина!

Благословените думи имат сила и се наричат „молитва“, „блаженка“, „слава“, „сорвакия“. Те са една устна магия и казаното слово трябва да се сбъдне! Сурвакарите сурвакат всички свои близки в семейството, а също съседи и роднини. Домакините ги даряват с монети, орехи, супени плодове, сладкиши.

Кукери

Кукерите са маскирани хора, които в различните краища на България се наричат: кукери, страци, бабугери, джамали, русалии, мечкаре, сурвишкаре. Кукерските маски са на животни и птици, големи и страшни, силно гримирани. Кукерските групи обикалят селото през така наречените „Мръсни дни“ от Коледа до Богоявление 6 януари. В тези дни кукерите гонят злото, караконджули и всички страшни създания, които бродят в света през този период.

Кукерските групи се подготвят дълго време. Приготвят се не само дрехи и маски, а звънци, тъпани, гайди, кавали, хлопатари, за да се вдига шум. По този начин се гонят всички демони и лоши сили.

Разиграват се специални сцени – „сватба“. Има различни персонажи – свещеник, свекър, свекърва, кум, кума, младоженец и булка. В групата върви и мечкар, който отговаря за веселието.

Известен кукерски фестивал е фестивалът в Перник, който се провежда всяка година.

Васильовден, Нова година и Сурва се празнуват в България от стари времена и досега се спазват народните традиции.

Коледно пожелание и интериорен дизайн за следващата година