Васильовден, Нова година и Сурва са най-красивите зимни празници в България. Те стоплят сърцата с любов, семеен уют и разбирателство. Магията, гадания и предсказанията за Новата година се правят в първите дни на годината. Още от древни времена, българите са спазвали народни обреди, свързани с обичаите в тези дни. Варвали са, че тези обреди ще им донесат здраве, сполука и късмет. С тях народът привличал надежда и вярвал, че Новата година ще бъде по-добра и по-щастлива!
На 1 януари се отбелязва Васильовден, когато почитаме Свети Василий Велики.
На този ден имен ден имат Васил, Василка и производни: Васо, Васьо, Вася, Ватко, Вачко, Васила, Васа, Василена, Васка.
Ето какви са традиции и обичаи на Васильовден, Нова година и Сурва:
Васильовден
Днес празнуваме Васильовден. Свети Василий Велики, известен като Василий Кесарийски, е голям християнски светец, който ни пази от магии, зли сили, душевни страдания. Той има силата да пречиства мислите, дава надежда при отчаяние и скръб. Може винаги да се помолите на светеца в такъв момент за помощ.
Свети Василий Велики е роден в Кесария, Кападокия (330 година) и произхождал от знатен род. Семейството му било богато, уважавано, почитано и правело много добри дела на хората. Свети Василий бил много умен, получил блестящо образование в Константинопол и Атина, преподавал красноречие в родния си край.
Около 30 годишен се отдава на съзерцание и се покръства в река Йорадан, с помощта на Свети Григорий Богослов. Помогнал при създаването на църква в Кесария. Много известна става неговата Василиада – място, което е било комплекс за социална помощ, с болници, кухня, училище, страноприемница и други постройки, което съществува около 50 години. На 1 януари почитаме паметта на Свети Василий Велики.
Васильовден – обичаи
Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди.
Те могат да се обособят в четири основни групи – обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря.
За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.
Какво задължително се прави на Васильовден?
Празникът, посветен на светеца, е не само имен ден за носещите името му, но и голям християнски празник, който се отбелязва от Българската православна църква с литургия. Денят е част от обредните практики и както трапезата, така и какво се прави на Васильовден, са предопределени от религията и традициите. Сред ритуалите и обредите, свързани с Васильовден, които са свързани с пожелания за берекет, са:
Най-възрастната жена прави прекадяване на трапезата и дома и кани Св. Васил на вечеря, като го вика през комина на печката. Тази „покана“ не е позната във всички краища на страната, но прекадяването е обичай, който се спазва навсякъде.
Празничната трапеза е местна, свинското традиционно присъства, придружено от кисело зеле, като се предпочита пачата. Особено интересен и заслужаващ внимание е фактът, че това е единственият случай на ритуална употреба на свинско месо в българската духовна култура – то не се прекадява за нито един друг празник или повод.
На трапезата на Васильовден се поднася и традиционната българска баница, наричана още млин за този празник, като късметчета за гадаене каква ще е новата година се слагат в нея по подобие на тези в баницата за Бъдни вечер и за посрещането на новата година.
От особено значение за празника е приготвяният обреден хляб – пита без квас, която специално се прави за Свети Василий. За да измолят плодородие на земята от него и здраве за добитъка, за да са пълни хамбарите и кошарите, за да е изобилие и богато да ражда земята, в питата се слага сребърна пара, а домакинята, която я е месила, трябва да докосне дръвчетата, земята в градината, кошерите на пчелите и кошарите на животните, за да са здрави и да се роят, преди да измие ръцете си, след като е замесила хляба.
В някои краища от страната старите хора гадаят по дрянови клончета, хвърлени в огъня, по люспи от лук или по въглени от огнището какво ще е здравето на членовете на семейството и какъв ще е добивът от културите, коя ще е най-плодородната и най-раждащата.За здраве, берекет, щедър добив и много новородени домашни животни се изпълнява и обичаят сурвакане.
В ранната утрин със сурвачки в ръце и стихотворения, благославящи и пожелаващи здраве и берекет, от къща на къща тръгват малките сурвакари – в миналото само момчета, в по-късни времена и момичета, и сурвакат за здраве. В торбичките им домакините поставят дарове – орехи, ябълки, кравайчета, баница, тоест храна, а в по-съвременни дни – и каквото са закупили от магазина и нарекли за празника. Сурвакането е запазено като обичай в някои части от страната, главо селца.
Нова година
Важен ден преди Васильовден е честването на Нова година. На 31 декември се прави втората кадена вечеря след Бъдни вечер. Преди да седнат на трапезата, най-възрастният член на семейството прекадява ястията на масата, после цялата къща, за да прогони злите духове. Прави се питка, която той разчупва над главите на хората и раздава по старшинство.
Трапезата на Нова година
На 31 декември се приготвя специална обредна вечеря, която е изобилна с ястия, напитки, плодове, ядки. Трапезата много прилича на тази от Бъдни вечер. Слага се основно ястие, което да е птица (пиле, пуйка, петел) обикновена с плънка, а около него се редят сарми или пълнени чушки. Задължително се слага и свинско месо. Както на Бъдни вечер, домакинята слага на масата орехи, чесън, лук, жито, сушени полодове и ги пази до Богоявление.
Още от сутринта всички се захващат с работа – домакинът носи в къщи голям дънер за огнището, който да гори цяла вечер, а стопанката подрежда празничната трапеза.
Най-важното ястие тази вечер е баница с късмети. В България тя се приготвя с различна плънка – сирене, тиква, праз, месо, кисело зеле.
Баницата с късмета се поставя в средата на масата, завърта се три пъти и всеки взима парчето, което се е паднало пред него. Приготвят се късмети за всички в семейството, дори и за тези, които ги няма в момента. Има допълнително парче за Света Богородица. В миналото късметите са били дрянови пъпки от дряново клонче. Наричат се дрянови клончета за домашните животни.
Рецепта за баница с праз
Необходими продукти:
600 гр кори за баница
300 гр праз
350 гр сирене
5 яйца
олио, сол
Заливка:
1 яйце
5 лъжици кисело мляко
Начин на приготвяне:
Празът се измива и нарязва на кръгчета. В загрят тиган празът се задушава на слаб огън около 15 минути. Оставя се да изстине. Сиренето се натрошава с вилица. Яйцата се разбиват с бъркалка и към тях се прибавят празът и сиренето.
В зависимост от корите, се вземат по 1-2 и се разстилат върху плота. Поставя се малко плънка и се разпределя навсякъде. В специално намазана с олио тава се поствят навитите на тънко руло кори под формата на вита баница. Яйцето се разбива с киселото мляко и се залива баницата.
Пече се в предварително загрята фурна на 180 C за около 30 минути до златист цвят. Сервирайте баницата топла и не забравяйте за прекрасния айрян!
Снимка: https://www.pinterest.com/
Новогодишната трапеза не се раздига до сутринта. Огънят в огнището се поддържа цяла нощ и не е на хубаво, ако угасне. След настъпването на Новата година, в ранните часове след полунощ, започва друг голям празник – Васильовден. Тогава се извършва ритуалът „сурвакане“ или Сурва.
Сурва
След дълъг период на „мръсните дни“ идва ред на светъл празник Сурва. От ранно утро след Нова година, в деня в който честваме и Васильовден малки деца от 4 до 12 години тръгват по къщите със сурвакници в ръце. От там идва и името на празника Сува, Сурваки. Сурвакниците са от дрянови клонки, украсени със сушени полодове, пуканки и прежда, парички, панделки, кравайчета. Сурвакарчетата благославят, сурвакат и наричат за здраве, живот и плодородие. Според обичая, сурвакарите удрят по гърбовете на хората с дряновата пръчка и наричат с думите:
Сурва, сурва година!
Весела година!
Пълен клас на нива,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
жълта дюла в градина,
пълна къща с коприна.
Пълна кесия с пари!
Живо-здраво догодина
Сурва, сурва година,
догодина, до амина!
Снимка: https://www.pinterest.com/
Благословените думи имат сила и се наричат „молитва“, „блаженка“, „слава“, „сорвакия“. Те са една устна магия и казаното слово трябва да се сбъдне! Сурвакарите сурвакат всички свои близки в семейството, а също съседи и роднини. Домакините ги даряват с монети, орехи, супени плодове, сладкиши.
Кукери
Кукерите са маскирани хора, които в различните краища на България се наричат: кукери, страци, бабугери, джамали, русалии, мечкаре, сурвишкаре. Кукерските маски са на животни и птици, големи и страшни, силно гримирани. Кукерските групи обикалят селото през така наречените „Мръсни дни“ от Коледа до Богоявление 6 януари. В тези дни кукерите гонят злото, караконджули и всички страшни създания, които бродят в света през този период.
Кукерските групи се подготвят дълго време. Приготвят се не само дрехи и маски, а звънци, тъпани, гайди, кавали, хлопатари, за да се вдига шум. По този начин се гонят всички демони и лоши сили.
Снимка: https://www.pinterest.com/
Разиграват се специални сцени – „сватба“. Има различни персонажи – свещеник, свекър, свекърва, кум, кума, младоженец и булка. В групата върви и мечкар, който отговаря за веселието.
Известен кукерски фестивал е фестивалът в Перник, който се провежда всяка година.
Васильовден, Нова година и Сурва се празнуват в България от стари времена и досега се спазват народните традиции.
