Вечерта преди Рождество Христово е най-светлият празник за християнското семейство. На Бъдни вечер – 24 декември, народът не само очаква Рождението на Спасителя, но нарича за здраве, плодородие и берекет.
Ето какви са традиции и обичаи на Бъдни вечер:
Празникът
Според народната митология, името Бъдни вечер произлиза от бдение или бъднини, бъдеще. Цялата природа и хората са затаили дъх преди Коледа и очакват чудото да се случи. Всички растения и животни са притихнали. Легендата разказва, че само кукувицата не престанала да кука, трепетликата – да трепери и реката – да тече. Затова и били наказани от Богордица – кукувицата да кука само три пъти в годината, трепетликата – все да трепери, а реката – да лъкатуши по тесни пътища.
Бъдни вечер носи още името Малка Коледа, Мали Божич, Суха Коледа. На този ден се ражда новото слънце, нов Бог и празникът обединява езическите вярвания с християнската вяра.
Защо постим на Бъдни вечер?
Бъдни вечер е последният ден от Коледните пости, в който се очаква раждането на Божия син. Постът е вид отчуждаване от злото. Постещият се въздържа от блажна храна с религиозно-нравствена цел.
Не всички спазват Коледните пости, но за Бъдни вечер трапезата на българите е постна. С това те показват, че спазват вековните традиции и своята вяра в Бог.
Срещу злите духове и за късмет
Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през новата година.
Обичаят повелява по време на яденето да не се става от масата. Трапезата на Бъдни вечер не се раздига, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. А с пепелта от бъдника лекуват някои заболявания.
Хлябът и бъдникът
В българската традиция трапезата на Бъдни вечер трябва да е скромна и постна. Основно място в нея заемат хлябът и бъдникът. Обредният хляб се нарича боговица, божичник, богова пита, вечерник. Бъдникът е дебело дърво, (дъбово или крушово), което трябва да има всеки дом. Той изразява връзката между небето и земята в тази магична нощ. Бъдникът е символ на изобилието, което ни очаква с Рождество Христово. Дървото се миросва за берекет и плодородие, запазване на живота и увеличаване на силите.
Обредният хляб се меси от младо момиче, облечено в празнични дрехи, закичено с китка босилек или чемшир. Тестото се меси с мълчана вода. Брашното се пресява три пъти, като за животните и пчелите се меси отделен хляб. Трапезата се прекадява, стопанинът разчупва хляба над главите, за да са високи класовете. Първото пaрче се отчупва за Богородица, второто – за къщата, а после се разчупва и раздава според възрастта. Хвърлят се житни зърна нагоре, за да бъде високо житото.
Ако някой стане от трапезата, трябва да ходи приведен. Отделят се хапки за починалите близки.
След като се раздигне трапезата, сламата се изгаря и докъдето огрява огънят, дотам няма да падат гръмотевици.Част от сламата се слага върху плодните дръвчета за берекет. Бъдникът остава да гори в огнището цяла нощ. Въгленчета от бъдника се слагат във вода и се смята, че тя гони зли сили и болести.
Трапезата
По традиция, старите българи подреждали трапезата върху слама, която е символ на яслите, в които е положен младенецът при раждането му. Трапезата на Бъдни вечер е символ на плодородие и изобилие – слагат се храни, които набъбват, за да се множат благата.
За повече късмет се слагат – питка с паричка, пуканки, царевица, боб, ошав. Вечерята пресъздава магията за плодородие. Колкото повече са ястията, толкова повече ще бъде късметът и изобилието за стопаните и къщата. Ястията трябва да бъдат нечетен брой – 7, 9, 11 и всички трябва да бъдат постни. Слагат се хляб, плодове, сарми с кисело зеле и ориз, пълнени чушки, зелник, ошав, чесън, орехи, печен боб, тиквеник, жито, орехи, мед, грозде. Може да се приготви баница с къмети.
Обредните хлябове са правят за празника, за къщата и за коледарите. Украсяват се с елементи като кръст, грозд, кръг, цвете, лък, които се отличават за всяка домакиня.
Символи на трапезата
Трапезата на Бъдни вечер е изградена от „символи“. Всичко трябва да носи плодородие, късмет и изобилие.
Бъдникът – символ на връзката между небето и земята, силата на рода. Ако бъдникът е дъбово дърво, той е символ на връзката ни с прадедите. Дъбът се счита за свещено дърво. Ако бъдникът е от крушово дърво, той е символ на изобилие, богатство, плодородие.
Дрян – здраве и дълголетие. Дрянът се смята за най-здравото дърво. Той цъфти рано и затова е символ на радостта и живота. Има важна роля в целия новогодишен обреден цикъл. От него се изработват красиви и цветни сурвачки.
Чесън – избавя от болести и злини, самодиви. Силно средство против уроки, магии.
Мед – символ на мирен и сладък живот. Лекува различни болести.
Орехи – здраве и силен живот.
Сол – солта е много важен елемент от трапезата. Сол, хляб и вино са свещени за българите и присъстват в много обреди. Солта пази от болести, лоши очи, магии. Помага за оздравяването.
Елха – украсената елха е символ на живота и връзката на небето и земята. Мястото, където поставяте елхата замества огнището в старите къщи. Едно от най-тачените и свещени места в дома. Затова цялото семейство се събира около елхата, там е връзката между световете, там се чуват най-добре пожелания, наричания, молитви.
Украсата на елхата е символ на изобилие и благослов. Кръглите играчки са символ на Космоса, плодовете – на изобилие, звездата на върха е символ на очакваното Рождество Христово, свещичките – символ на светлината и слънцето в нашия дом. Коледното дърво внася празнично настроение, топлина и уют в дома.
Бъдни вечер и Коледа
Празничната Бъдни вечер естествено преваля в коледната нощ. Според традицията в нощта срещу Коледа групи коледари обикалят домовете на хората и изпълняват народни песни. Символиката на песните е възвестяването на раждането на Христос. Изключително типично е месенето на кравайчета – кръгли тестени питки с дупка по средата, които след това се поставят върху коледарките на коледарите. В днешно време посещението на коледари е свързано до известна степен със запазването на традициите живи и все пак вярването, че тези гости носят добра поличба.
Гадания и предсказания
На Бъдни вечер се гадае за това какво ще бъде времето през различните месеци на годината. Взимат се 12 люспи от лук, във всяка от която поставят сол и я наричат на съответния месец. Ако люспата остане суха, то и нареченият на нея месец също ще е сух и топъл.
Месецът, чиято люспа се навлажни, ще бъде дъждовен. Гадае се и за здраве. Разчупват орех и гледат какъв е отвътре: ако ядката му е здрава – и човекът ще се радва на здраве, но ако е изгнила – лоша болест го чака. Всеки хвърля в горящия огън дрянова пъпка или зърна жито и ако те пукнат и подскочат – това означава, че човекът ще бъде здрав. На Бъдни вечер се правят и момински гадания за предстоящо задомяване. Девойките слагат първата хапка от трапезата под възглавницата си и вярват, че ще сънуват кой ще е бъдещият им жених.
Преди всички да се наредят около трапезата или преди изгрев слънце на Коледа заплашват, засичат дръвчетата, които не дават плод. Някой от семейството заплашва с брадва, че ще отсече фиданката, а друг го възпира с обещание, че през другата година дръвчето ще роди богато. На някои места се среща заплашване на нераждали жени, на домашен добитък и на малки деца, които не са проходили навреме.
След демократичните промени у нас през 1989 г. се възобнови официалното честване на Бъдни вечер и Коледа. Днес това са едни от най-почитаните семейни празници, на които се събират роднини, някои от които задължително пристигат и от чужбина, където живеят, за да бъдат с най-близките си хора на тези големи християнски празници. Изпълняват се и повечето от традиционните обичаи, характерни за Бъдни вечер.
Ако пепелта от бъдника е много на сутринта, много плодородие ще има.
Ако сребърната паричка е в парчето питка, отчупено за Богородица или къщата, годината ще бъде добра за всички.
Ако листа от бръшлян под възглавницата, на сутринта са свежи и зелени, момъкът ще бъде много здрав.
Пепелта от дванадесет въглена за дванадесетте месеца предсказва каква реколта ще има.
Гадае се по орехи, които са наречени на всички в къщата. Ако при счупване орехът остане цял, човекът ще има здраве и късмет.
Имен ден на Бъдни вечер имат: Евгения, Евгени, Женя, Малин, Малена, Благородна
