На 8 Ноември, всяка календарна година, Православната църква чества събор на Св. Архангел Михаил или т.нар. Архангеловден. Имен ден празнуват всички, които носят имената и производни им: Михаил, Михаела, Ангел, Ангелина, Анжела, Анжело, Мила, Милко, Милен, Милена, Радина, Радостин, Райчо, Рангел, Рафаел, Рафаил, Рая, Радка, Радко, Райна, Серафим.
8 Ноември е професионалния празник на българската полиция, който има своята дългогодишна традиция и история.
Ангелите са напълно прозрачни и божествената светлина блести през тях върху хората. Освен това, всеки ангел носи име с конкретно значение. Името, дадено на Архангел Гавраил, свидетелства за това, че Бог спасява всички ни. Рафаил лекува, той е главният лечител на небесните безплътни сили.
Но името „Михаил“ има няколко значения. Най-популярното е „Никой като Бог„! Обобщено значи, че трябва да разберем истината за единството ни с Бог.
Какво се прави на Архангеловден?
Архангеловден е един от най-големите поменални обреди в календара на българина и е предшестван от Архангелова задушница, която се отбелязва в първата събота преди Архангеловден.
На Рангелов ден се правят се общи трапези. В чест на светеца – покровител на мъртвите, се коли курбан – обикновено мъжко животно – овен или шиле.
Жените приготвят обреден хляб „рангелово блюдо“ (рангелов хляб), „боговица“ (богова пита), близък по пластика на фигурите до този за помен или погребение. Обредният хляб в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а след това той полива хляба с вино и измолва светците за благословия с думите “Свети Архангеле, свето Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”. Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.
Традиционно на трапезата ни за Архангеловден присъстват ястия с овнешко, шилешко, пилешко – гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено винце и, разбира се, обредната пита.
След Архангеловден българския народ вярвал че започват „Мратинци“, „Вълчите празници“. Подобно на предшестващия „Мишкин ден“ се спазвали обичаи, които да предпазят хората от злини.
Кой е Архангел Михаил?
Смята се, че Архангел Михаил е Ангелът-пазител, който бди над България и българите! Пазител на Светлината, на добротата, покровител на справедливостта. Най-силният борец срещу злото, покровител и закрилник на Душите.
В българската митология – Архангел Михаил е смятан за Ангела на смъртта, поради основната причина, че помага на душата да напусне тленното тяло. Ето защо, съботата, преди Архангеловден се прави помен и се раздава милостиня за мъртвите – обреден хляб, пшеница и сладки неща, това е Архангелова Задушница.
След смъртта на тялото задачата на Архангел Михаил е да „извади“ душата от него и да я отведе до Св. Петър, който претегля теглото й. От това на къде ще натежи везната, зависи къде ще я изпрати – в Рая или в ада. Но преди това за Михаил има още една задача, който също претегля душата, в зависимост как живяла земния си живот, по такъв начин ще си отиде умиращият – с лекота, без страдания или в гърчове.
В някои текстове се твърди, че светият войн Михаил ръководи армията на Светлината. Той е:
o Борец срещу злото;
o Водач на Божествената армия;
o Принц;
o Главен Ангел.
Старият завет описва случай с пълното поражение на владетелят на Асирия – Синахериб, който загубил 185 000 бойци в битката с Архангел Михаил. Архангелът спасил трима младежи и се явил на пророк Валаам. Казано е, че водачът на небесното войнство ще се надигне по време на Страшния съд и ще унищожи всеки, който не е записан в „книгата“. Коя е „книгата“? Може би, предстои да разберем.
Архангел Михаил- покровител на воините
Архангел Михаил е покровител на воините, но само при едно важно и задължително условие – трябва да се борят на справедливата страна в каузата. Невидими врагове (демони, зли духове, тъмни сили) постоянно атакуват добрите души. Михаил е този силен и безстрашен войн, който е призван да застане с меч между светлината и тъмнината.
В някои изображения мечът липсва, но пък има копие. Йоан Богослов пише, че в бъдеще двете армии (на тъмнината и светлината) отново ще се сблъскат в последна битка – и тогава Злото ще претърпи второто си поражение.
Чудесата, извършени от Архангел Михаил са много в историята на християнството. Съществува легенда, че жител на град Колоса успял да излекува дъщеря си, която пила вода от чудотворен извор. В знак на благодарност фригийците издигнали храм и го нарекли на Михаил.
Около 590 г., когато чумата бушувала в Италия, папата отслужил молебен. Призовавал на помощ Михаил и останалите архангели. В резултат на това, Михаил бил видян на покрива на мавзолея на Адриан. След чудотворното явление чумата спряла да върлува.
През 1239 г. армията на Бату се втурнала към Новгород, но Божията майка и Архангел Михаил се явили на завоевателя. Преди това Бату бил в Киев, където видял фреска, изобразяваща архангел, която той приел за знак, че трябва да се спре.
Архангел Михаил е преминал през всички нива на вселената, така че той ни защитава навсякъде по земното кълбо. Православните християни се обръщат към този светец, за да защитят семействата си от злото. Днес е изключително важно да отбележим Архангеловден.
Как Народният фолклор представя Архангел Михаил?
В българските вярвания Свети Рангел (преиначен на Архангел Михаил) олицетворява смъртта. Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Макар да е нарамен с тежка задача, народните вярвания представят светията като състрадателен и справедлив – смята се, че е глух – за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че, ако мъртвият си отива с усмивка, значи свети Рангел му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии, светията му е подал да изпие горчива чаша.
Според вярванията, след като извади душата, светията, наричан още и Душевадника, отвеждал душата в отвъдното, където го чакал Св.Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и после я изпращали в Райската градина или във вечните мъки на Ада.
Почитането на светеца-покровител е един вид надхитряване на съдбата, защото закрилник на празника (живота) става смъртта в лицето на Архангел Михаил. Вярва се, че почитането на покровителя на мъртвите ще осигури здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато дойде неговия ред да го навести.
Легенди за Архангел Михаил
Широко разпространена е представата, че Архангел Михаил взима душите на хората по божията воля, затова той се нарича св. Рангел – душовадник. Според народната вяра, Арх. Михаил взима душите на праведните, като им подава златна ябълка и те умират с усмивка на уста. На грешниците душата се вади със сабя, при което навсякъде в стаята на умиращия се разпръсва невидима кръв. Затова, ако умиращ започне да повръща кръв, казват, че Св. Архангел го е намушкал с коса. Сред християните в Южна България широко е разпространена представата, че Арх. Михаил идва в къщата на умиращ човек и, ако е грешен, изважда душата му с нож (сабя, коса, сърп), при което стените и пода се опръскват с невидима кръв.
Накрая архангелът измива кървавия си нож във водата, налята в съдовете на къщата. Затова къщата старателно се почиства, а водата се излива. Тази вода се нарича мъртовска, мъртва, мъртвица, тешка, мръсна и се вярва, че е кървава. На места в Родопите изливат водата от всички съдове, защото вярват, че тя вече е станала корф (кръв). В Хасковско изливат водата от съдовете, защото се вярва, че тя е кървава, след като Св. Архангел си измил ножа.
Според местно поверие в Сакар Арх. Михаил измива ножа си във водата на 40 къщи, затова и съседите изливат водата. В Странджа, след като подготвят и положат мъртвия, първо го прекадяват и на стол до него поставят чиста кърпа, в която Архангел Михаил да избърше кървавите си ръце. Вярването за Архангел Михаил и кървавата вода е разпространено още сред тракийските и малоазийските българи, в Пазарджишко, Пловдивско, Дупнишко, Пиринския край, Серско, Брегалнишко, Мариово. Изпразнените на двора съдове се внасят в къщата само напълнени, за да измият с прясната вода ножа на Св. Архангел, „та да не се кървави на другиго от семейството”.
Подобни са вярванията за „смъртния час” на балканските номади. Власите-армъни вярват, че Св. Архангел отсича главата на болния и кръвта пръска невидимо във всички посоки. Затова на третия ден след смъртта измиват всичко в стаята. С това се обяснява и изливането на водата при смърт, защото Архангелът си измил в нея ножа.
8 ноември освен това е професионален празник на полицаите, касапите (месари, колбасари), а напоследък – и на урбанистите.
На третия ден след Архангеловден обикновено започват Вълчите празници, които на различните места продължават три, седем или девет дни. За най-опасен се смята третият ден от Вълчите празници. В този период се спазват редица забрани за предпазване от вълци и се извършват обредни действия също с предпазен характер. Тези действия се извършват предимно от жените в домакинството, но са предназначени за предпазване на мъжете от вълчи набези, докато ходят по къра, по горите и пътищата извън селото.
Жените не извършват никаква женска работа в къщата – не предат, не тъкат, не шият, не плетат и изобщо не пипат вълна. Особено стриктно се спазва забраната да се плетат мъжки чорапи и да се шият/кърпят мъжките ризи. Мъжете не се решат, не се мият и не се бръснат през Вълчите празници, не ринат тор в обора за предпазване на добитъка от вълци. Със същата цел жените не режат с ножици, за да не бъде отворена устата на вълка. Някъде връзват ножиците с червен конец, слагат гвоздей в огъня, за да изгори езикът на вълка.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2021 Happy Woman BG
