– Ало, здравей! Можеш ли да говориш?
– Аз ще ти звънна.
– Добре.
За пръв път тя не звънна. Нито тази вечер, нито следващата. Разбрах – за пръв път разбрах! Аз също не звънях и не досаждах. Познавах я – тя нямаше да си тръгне от него. И нямаше да му изневери. Може да имаш много жени в живота си, но ще запомниш една – две от тях. Тези, които са ти били предани! Но ще го разбереш, чак когато те си отидат… Само мъжете се връщат. Жените си отиват завинаги…
Фредерик Бегбеде
Отношенията са сложни. Всъщност, ние ги правим такива. Робуваме на ината, достойнството, предразсъдъците, егото, принципите. И забравяме, че в крайна сметка значение има само и единствено дали сме щастливи.
Не чувстваме ли щастие – животът ни е безсмислен. И картите са грешно изиграни. Защото смисълът на живота е да бъдеш щастлив. И каква полза от ината и принципите, когато те спират да се радваш на живота? И каква полза от егото, като не си щастлив?
Често, ние самите пречим на нашето щастието. Дори и да чука на входната врата, ние ще излезем през задната. И пак ще се разминем. Отдаваме себе си и живота ни на нещастни любови, търпейки грешните хора. Погубваме младостта си в страх. Страх да рискуваме. Страх да излезем от зоната си на комфорт. Страх да преследваме мечтите си, защото сме твърде негативно настроени. Страх от самота. Най-коварният страх. Който убива бавно.
Страхуваме се от самотата и подаряваме живота си на хора, които не ни ценят. На хора, които не могат да обичат. На такива, които умеят само да критикуват и нищо повече. Но кой е виновен? Отново самите ние.
Жената може много търпи. Цял един живот и дори след това. И да се надява, че мъжът, който не я цени, някой ден ще осъзнае какво съкровище има до себе си. Но уви – понякога надеждите си остават само и единствено надежди. Напразни, изтощителни, безсмислени.
Представяме ти някои съвети, които ще ти помогнат да справиш, когато мъжът до теб не те цени.
Признай пред себе си
Първата стъпка, която да направиш, когато видиш, че не значиш нищо за човека, който обичаш е да си признаеш. Знаем, че не е приятно. Но също и че няма нищо срамно в това. Понякога дори и да правим невъзможното за някого, за него няма значение. Да признаеш пред самата себе си, че си неоценена там, където си вложила сърцето и душата си, е първата крачка към самоосъзнаването, което на по-късен етап ще ти бъде много нужно.
Не се отчайвай
Това може и да е сляп за твоите качества и всичко, което правиш за него, но това в никакъв случай не бива да те кара да се откажеш от добрата си същност. Ти си прекрасна и ако той не те е оценил, друг ще го направи. Да, понякога цял живот не ни стига да простим на самите нас, че сме дали правилните парченца на грешните хора, но пък човек се учи от грешките си и няма как да разберем кое е правилно и кое е грешно, докато ние самите не сгрешим. Всички сте чували, че за да бъдеш стар и мъдър, първо трябва да си млад и глупав. Е, нещо такова е и при теб. Ти в никакъв случай не си глупава, но любовта заслепява хора.
Време е да помислиш за себе си
Цял живот си се раздавала за грешните хора. Правила си и невъзможното, само и единствено да бъде той добре. Пренебрегвала си себе си, заради него. И накрая дори не чу „благодаря“. Знаем, че правиш всичко това от любов, а не по задължение, но благодарността е полезна и никога не би навредила, дори напротив.
Време е да помислиш за себе си, защото помни, че никой друг няма да го направи. Може би вече си забравила какво е чувството да се поглезиш малко или да отделиш време за нещата, които ти харесват. Е, сега е моментът за тях. Поглези се, отиди на шопинг или на почивка с приятелки. Излизай и се весели. Но преди това – напусни човека, който не те цени. И който те кара да се чувстваш като незначима. Защото значиш толкова много. Но грешният човек никога не би те оценил. А как ще срещнеш правилния, когато погубваш живота с този, който е сляп за теб?
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
