От 1999 г. насам 19 юли се отбелязва като професионален празник на българската дипломатическа служба. Честваме и професионалния празник на всички „ангажирани за мирното уреждане на конфликтите и отстояване националните позиции в международните отношения“. По този начин председателят на парламента Росен Желязков определи ролята на родните дипломати. Денят е утвърден с резолюция на министъра на външните работи Надежда Михайлова от 21 юли 1999 година.
История за деня на българската дипломатическа служба:
Ако се върнем назад в историята ще видим, че Българската държава за първи път установява дипломатически отношения с чужда страна – Франция, по времето на хан Омуртаг през 824 г. – тогава ханските послания се наричали хрисовули.След Освобождението на България от Османско владичество през 1878 г., след подписването на Санстефанския мирен договор, княз Александър Дондуков-Корсаков създава към администрацията на временното руско управление т.нар. Канцелария за общи дела и дипломатически отношения.
После тя е реформирана в Отдел за външни работи. Официално с Указ 23 от 17 юли 1879 г., както повелява Първата българска конституция- Търновската, за първи път се създава централна държавна институция за организиране, ръководство и провеждане на външната политика на България чрез дипломатическо представителство, т.е. Министерство на външните работи и изповеданията.
За министър е посочен Марко Балабанов, а с указ на княз Александър I Батенберг от 19 юли 1879 г. са определени и първите български дипломатически представители в чужбина – д-р Димитър Кирович за дипломатически агент в Белград, Драган Цанков в Истанбул и Евлоги Георгиев в Букурещ. Първите държави, с които страната ни влиза в дипломатически отношения още същата 1879 година са Русия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Белгия, Сърбия, Румъния, Турция. Този ден на българската дипломатическа служба е изключителен за всички нас.
Кое е най-старото българско дипломатическо представителство?
Важно място в българската дипломатическа служба заема дейността на Постоянното представителство на Република България в Женева – най-старото българско дипломатическо представителство в областта на многостранните междудържавни отношения. Още през 1920 г. България става член на първата междудържавна организация – Обществото на народите, наследено в последствие от ООН. И когато борбата за равноправие между половете е далеч от дневния ред на света, страната ни влиза в историята с полиглота и журналист Надежда Станчова (1894-1957). Именно тя става първата жена дипломат на Балканите и в Европа, участва в мирните конференции в Париж и Геноа. Била е временно управляващ Легацията на България в Лондон, а след това и първи секретар в Легацията ни в САЩ.
Надежда Станчова безспорно е допринесла за утвърждаването на ролята на жените в дипломацията. Освен личностните качества много важна през годините се оказва и необходимостта от добра професионална подготовка и предаване на практически умения на служителите в българските мисии зад граница. В края на XIX и началото на XX век основни дестинации за обучение на българските дипломати са били френски и австрийски школи. Това е било свързано безспорно и с приоритетите на държавната външна политика като цяло.
В периода между двете Световни войни за обучението на родните ни дипломати се е разчитало на германски школи, а след 1944 година 90% от политическия ни състав минава през съветски академии и школи.
Създаване на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи
Показателно е, че от Освобождението на България от османско иго, та чак до 2003 г. основно в европейски страни нашите дипломати усвоявали тънкостите на външната политика. Едва министерско постановление от 2003 г. създава Дипломатическия институт към Министерството на външните работи. А организацията, принципите, дейността българската дипломатическа служба, правилата, статутът на дипломатите и служителите в посолствата се базират на международноправни актове, гарантирани от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. и от Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г.
Основател на Дипломатическия институт е дипломатът от кариерата доц. д-р Здравко Попов, преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.
От 1999 г. отбелязваме 19 юли като Ден на българската дипломатическа служба.
Това ни дава повод да си спомним за първия ни външен министър – едно от най-ярките имена в аналите на българската дипломация. Видният общественик, юрист, политик, дипломат и публицист Марко Балабанов е роден на 14 март 1837 г. в град Клисура. С финансова помощ на заможни български търговци завършва право в Сорбоната през 1863 г. След Париж заминава за Германия, където в Хайделберг учи немски и посещава лекции по философия.
След издаването на султанския ферман за учредяването на Българската екзархия, по настояване на някои български владици, отличникът на Богословското училище Марко Балабанов се завръща в Цариград. Веднага е назначен за главен писар на привременния Св. Синод. През 1871 г. е избран за представител и секретар на свикания в Цариград български църковно-народен събор, на който да се изработи Екзархийски устав.
След жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., видни българи организират тайни съвещания, на които се взима решение да бъдат изпратени двама души в Европа, за да запознаят тамошните правителства и кралски дворове със страданията на българския народ. Целта е поставянето на „българския въпрос” и издигане на искането за автономно управление.
Екзарх Антим I се спира на Марко Балабанов и Драган Цанков и от август 1876 г. започва тяхната родолюбива мисия. Снабдени с препоръчителни писма, делегатите участват в множество митинги и събрания, успяват да се срещнат с едни от най-влиятелните политически фигури по това време. Разговарят с големия британски политик Уйлям Гладстон, с външния министър на Обединеното кралство лорд Дерби, в Париж – с външния министър Луи-Шарл Деказ и бившият премиер Луи Триер, в Берлин – с германския „железен” канцлер Ото фон Бисмарк. Изпълнили блестящо мисията си в Англия, Франция, Италия и Германия, те пристигат в Русия.
Един от най-паметните дни от посещението е 11 декември 1876 г. – срещата с цар Александър ІІ в Зимния дворец в Петербург, която протекла по славянски топло. В словото си Марко Балабанов благодарил за подкрепата и изразил признателността на целия български народ, изтъквайки наличието на свещени връзки между българи и руси. След тези думи цар Александър ІІ се просълзил – факт, който впоследствие щял да бъде описан в статия във в. „България” от 20 февруари 1898 г. със заглавие „Царските сълзи”.
Монархът заявил твърдото си решение да пристъпи към военни действия, ако мирните не дадат резултат. „Аз обичам мира и желая да се свърши всичко миролюбиво”– заявил руският император. „Не зная какво мислят да правят другите, в случай, че Турция не приеме доброволно това, що й се предлага, но аз няма да се задоволя тоз път с голи думи и с голи обещания. Ако работата не се свърши миролюбиво, както аз желая това от все сърце, и ако другите се задоволят само с думи, ние ще призовем на наша помощ Бога, ще тръгнем напред и ще изпълним длъжността си. Съобщете това, което ви казвам, на ония, които са ви изпратили.”
По време на дипломатическата мисия на Драган Цанков и Марко Балабанов в Европа, се провеждат и заседанията на Цариградската конференция (23.12.1876 – 20.01.1877), провокирана и от акциите на двамата българи. Въпреки че те не са допуснати до нея, оказват силно влияние върху европейските дипломати. Така посланиците на Великите сили дори успяват да засилят натиска си върху Високата порта за разрешаването на българския проблем. Двамата българи оказват влияние на руското решение за започване на войната от 1877-1878 г.
„И днес, век и половина по-късно се спори дали Руско-турската освободителна война е израз на имперските интереси на Русия, или акт на хуманна, свободолюбива воля”, пише в предговора на книгата „Страница от политическото ни възраждане” от Марко Балабанов писателят Георги Данаилов, един от инициаторите на първото й преиздаване след 120 години през февруари тази година.
Мисията на двамата българи изиграва важна роля за поставяне и в последствие на решаването на „българския въпрос”. След събрания международен опит и кураж, Марко Балабанов става първият външен министър и заема този пост на 2 пъти – през 1879 и през 1883-1884 г. Драган Цанков e третият и осмият премиер на България.
Не случайно на 19 юли българските дипломати празнуват деня на българската дипломатическа служба.
Понастоящем България има посолства, постоянни представителства и дипломатически бюра, генерални консулства и почетни консулства в държави от цял свят.
Страната ни има дипломатически представители в Европейския съюз, Съвета на Европа, НАТО, ООН, ЮНЕСКО.
Ключовите инструменти и механизми, използвани от българската дипломация, включват:
Дипломатически мисии: България има посолства и консулства в много страни по света, които служат като основни канали за комуникация с чуждестранни правителства, обмен на информация и предоставяне на консулски услуги на български граждани в чужбина.
Международни организации: България участва активно в различни международни организации, включително ООН, ЕС, НАТО, ОССЕ и др. Тези платформи предоставят възможности за сътрудничество, изграждане на мрежи и влияние върху глобалните въпроси.
Официални посещения и срещи: Министър-председателят, президентът и други високопоставени служители често пътуват в чужбина, за да участват в официални посещения, двустранни срещи и многостранни форуми. Тези събития позволяват на българските лидери да обсъждат важни въпроси, да изграждат взаимоотношения и да укрепват съюзи.
Културен и образователен обмен: България насърчава културния и образователния обмен като начин за насърчаване на разбирателството, толерантността и взаимното уважение между народите. Това може да стане чрез програми за студентска мобилност, културни фестивали, изложби и езикови курсове.
Икономическо сътрудничество: Българската дипломация работи за привличане на чуждестранни инвестиции, насърчаване на износа и подкрепа на българския бизнес в чужбина. Това включва организиране на търговски изложения, установяване на партньорства с местни фирми и осигуряване на благоприятна среда за бизнеса.
Хуманитарна помощ и развитие: България предоставя хуманитарна помощ и развива сътрудничество в области като образование, здравеопазване и инфраструктура в страни от развиващия се свят. Тази дейност допринася за международната репутация на страната и помага за справяне с глобалните предизвикателства.
Като цяло българската дипломация играе решаваща роля за оформянето на външните отношения на страната и защитата на нейните интереси в един все по-взаимосвързан и сложен световен ред.
Честит празник на българската дипломатическа служба!