И това се случва. Дори много по-често успяваме да нараним повече точно тези, които обичаме, отколкото чуждите хора. Защото за близките ни хора сме важни и всяка дума, излязла от устата ни, може да се превърне в жестоко оръжие. И така, как да постъпим, ако белята вече е станала?
Като за начало, първо признайте вината си. Просто отидете при човека, когото сте наранили, кажете си всичко, което имате да казвате, поемайки пълна отговорност за това, което сте направили. Повярвайте, това е много важно.
Всички искаме някъде да търсим вината някъде навън, но не в себе си. Но ако знаете, че сте наранили любимия си човек, това е вашето признание и извинение, което ще бъде началото за изцелението на връзката.
Чакането няма да помогне. Само действията са способни да поправят нещата. Вътрешният и толкова човешки порив да чакате и да обвинявате другите, само ще усложни нещата.
Склонни сме да виждаме как другите да грешат, но не виждаме собствените си грешки
Ако и двамата отчасти сте виновни, алгоритъмът е един и същ: излезте първи и признайте вината си. Не чакайте партньорът да го направи преди вас. Изчакването няма да помогне на ситуацията.
Въпросът е, искаш да бъдеш прав или щастлив?
Докато чакате партньорът ви да излезе първи, вие всъщност се отдалечавате от него, саботирайки връзката ви.
А когато поемате отговорност за това, което казвате и правите, това е първата стъпка към излекуването й.
Може би не всичко е по ваша вина. Но със сигурност и вие имате такава. Някъде не сте слушали партньора си достатъчно добре и не сте го разбрали. Някъде сте реагирали по различен начин, а не по правилния. Някъде са казали погрешно нещо – случва се, но пък имайте смелост и си го признайте.
Страдаме повече, когато търсим виновник
Страдаме повече, когато търсим виновник. Но когато не желаем да признаем вината си, за партньора е по-трудно да ни приеме обратно в сърцата си.
Извинете се и бъдете конкретни за това, за което се извинявате. Уведомете любимия си, че разбирате каква грешка сте допуснали. И може би в отговор ще чуете неговото извинение.
Разберете, че всеки проблем, който изниква в живота ви, винаги има нещо общо с вас. Така че някак сте участвали в него, дори и без да го осъзнавате ясно.
Често пъти е достатъчно просто да се каже:
„Прости ми. Аз съм разбирам какво ти причиних и как те нараних.“
Но, рядко казваме това. Не ни се иска другия да разбере, че знаем, че не сме безгрешни. Или пък наивно се надяваме всичко да се размине от само себе си. Защото за собствените грешки е трудно да говорим. Не искаме да нараняваме егото си.
Но ако хората, които се обичат, говореха по-често за това помежду си, по-често се примиряваха и получаваха прошка, колко различен би бил светът!
