В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба.
На 20 юли у нас, освен Илинден, се чества денят на Илинденско-преображенското въстание. Празник и на пивоварите.
Кога е Илинден?
Българската православна църква почита на 20 юли паметта на Свети пророк Илия – Илинден. Той е един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог.
20 юли – денят на Св. пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името му. Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари.
Кратка история за живота на Свети пророк Илия.
Св. пророк Илия бил из потомството на Аарон, от гр. Тесвия, Галатия. Живял е през IX век преди Христа по време на цар Ахав. Илия значи крепост и той се показал крепост, твърдина на вярата.
Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: “Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч”. Това обяснява и името на пророк Илия, което означава Сила Господня.
Християнската църква го нарича още от древността “пророк и предсказател на великите Божи дела”, “ангел в плът” и “предтеча на второто Христово пришествие”. Илия значи крепост и той се показал крепост, твърдина на вярата.
Цар Ахав и царица Иезавел поставили в Самария идола на езическото божество Ваал, приканяли народа да му се покланя и преследвали служителите на истинския Бог. Затова пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валяло дъжд. Гонен, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил.
Народът видял това, до земята се поклонил на Истинския Бог. Жреците били избити. Обилен дъжд напоил земята.
Илия пророкувал 25 години и край р. Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето.
Свети пророк Илия е един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. От древност Църквата го нарича „Пророк и Предсказател на великите Божии дела“, „Ангел в плът“ и „Предтеча на Второто Христово Пришествие“.
От всички старозаветни Божии угодници единствено на св. пророк Илия са посветени безброй православни храмове.
Житието на св. пророк Илия е непрестанна поредица от неизброими Божии чудеса. Но той е единствен и тайнствен избраник Божи с това, че неговият живот не завършва като у другите човеци – дори и най-славните сред пророците – със смърт, а продължава с небесно възнесение на огнена колесница.
Въздържан в храна, скромен в облекло и строг към себе си и другите, св. пророк Илия вдъхновено проповядвал волята Божия и нуждата от истинско служение и поклонение Богу като първо и необходимо условие за създаване на щастлив живот и трайно благоденствие на земята.
Според легендите, достигнала до нас, при раждането на Илия баща му видял как „някакви хубавци го повиват с огън и го хранят с огнен пламък“. И той наистина пораства ревностен, пламенен служител на единия Бог.
Пророк Илия е живял в Северното царство на Израел по време на управлението на нечестивия цар Ахав, който разгневил Бог, като насадил култ към езически богове.
Сушата продължила цели три години и половина. Накрая Бог му казал да проведе „духовен двубой“ със слугите на Ваал.
Жреците не постигнали нищо, тогава Илия се приближил до олтара. Той пожелал да полее с вода жертвеното теле, дървото и камъните на олтара, за да не се съмнява никой в силата на Единия Бог. Чрез молитвата на пророка, се случило чудо и предизвикал небесен огън. На мига огънят се спуснал от небето, и дървата, и камъните, и пръстта, и водата, която беше в рова, всичко погълнал.
След това дългата и изтощителна суша приключила, защото от небесата се изсипал, така дългоочакваният, благодатен дъжд.
Пророк Илия станал жив образ на Божественият съд над хората, които не искат да познаят Единия Бог.
Малко преди възнесението си Свети пророк Илия извършил голямо чудо в присъствието на Елисей. Той взел мантията си и я навил, ударил с нея водата, която на момента се разцепила на места.
В крайна сметка с животът на пророка се случило друго събитие. Внезапно от небето се спуснала огнена колесница, теглена от огнени коне, а Илия бил качен и отведен към небесата.
В преданията изрично се подчертава, че той се възнесъл в тялото, а не в духа. В същото време често се вярва, че пророк Илия е бил издигнат на огнена колесница до Небесното царство, до самия Божи престол.
Според някои авторитети, пророкът „слиза“ на тайно земно място, където трябва да „живее в телесен и духовен мир“.
И до днес местоположението на Свети пророк Илия след възнесението му остава мистерия и неразгадана загадка. Едно е ясно: възнесението му е прототип на Възнесението на Исус Христос и живота на праведните в Царството Небесно. Този ден- Илинден е изключително важен за всички нас.
Какво не се прави на Илинден?
На Илинден не бива да се работи, нито да се влиза във вода. Вярва се, че морето се преобръща и взима за курбан на светията всеки, влезнал във водите.На Илинден не бива да се работи, защото гръм ще удари човека или житата ще подпали. Ако на Илинден светецът гърми и трещи, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни. Ще настъпи суша. Единствено виното ще е хубаво, което все пак е някакво утешение.
Свети Илия е покровител и на кожарите, грънчарите и пивоварите.
Според старо поверие на Илинден хората не трябва да влизат в реките и в морето, защото може да се удавят, тъй като на своя празник св. Илия обичал „да си взима курбан”.
Какво се прави на Илинден?
Традицията повелява на този ден да се заколи курбан в чест на светеца. Обикновено се избира най-старият петел, т.нар. „баща“.
Стопанката на къщата става рано призори и замесва погача„боговица“ и „колач“ за свети Илия. Често селските сборове се организират на този ден. За здравето на всички се принася в жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно – вол, теле или бивол. Готви се курбан, който се освещава.
Край могила, параклис, оброчище или стари дъбови дървета извън селото се нарежда трапеза. Според вярващите само така ще могат да умилостивят светеца и да опазят селището и реколтата си от наводнения и градушки.
На Илинден празнуват абаджиите, кожухарите и терзиите, чийто патрон и покровител и свети пророк Илия.
Традиции за Илинден:
Илинден е един от най-големите летни празници, който се смята, че бележи средата на лятото, когато светецът си облича зимния кожух и отива при Господ да го моли за зима. За населението по черноморското и дунавско крайбрежие празникът се свързва с поверието, че на този ден „водите се обръщат“ и св. Илия взима жертва (удавник). Според традицията на Илинден всеки дом прави курбан, като коли най-стария миналогодишен петел, и пече обредни хлябове. В Северозападна България, за да предпазят дома от зло и магии, жените слагат над портите перо от опашката на жертвения петел.
На много места (особено в планинските райони на Южна България) на Илинден се организират селски сборове, чийто задължителни елементи са курбанът, който винаги е голямо мъжко животно (вол, бик, овен, коч) или петел (най-старият петел, наречен баща), и общоселската трапеза.
Честването на празника в най-горещия период от годината обуславя и свързаните с него обреди срещу суша. Молебени за дъжд се правят от стопаните и от местния свещеник. В някои райони в навечерието на Илинден се извършва и обредът гонене на змей. Всички здрави и силни мъже в селището се събират в полунощ, събличат се голи и въоръжени с дървени тояги и остри сечива обикалят къщите, дворовете, нивите и градините в пълно мълчание. Те размахват тоягите и сечивата, удрят по врати, огради и стени, мушкат с тях в сеното и във всички затворени долапи и скринове, като по този начин гонят змея, който се смята, че е предизвикал сушата.
Илинденско-Преображенско въстание
Илинденско-Преображенското въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). То избухва на 2 август (нов стил) 1903 година в Македония и на 19 август (нов стил) 1903 година в Одринско.
Въстанието отбелязва връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи. По данни на ВМОРО, заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България.
Въстанието обикновено носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает то избухва на 20 юли (2 август нов стил) – Илинден, а в Одринския – на 6 август (19 август нов стил), Преображение Господне. Понякога към тях се добавя и самостоятелно име за бунта в Сярско, започнал на 14 септември (27 септември нов стил) – Кръстовденско въстание. В северномакедонската, както и понякога в западната, и в българската историография, то се определя също само като Илинденско.
Кой празнува имен ден?
На Илинден имен ден празнуват всички, които носят имената и техните производни: Илия, Иля, Ильо, Илко, Илчо, Илиа, Илин, Илияна, Илиана, Илинка, Линка, Илинда, Иляна, Илиян, Илиан, Илян, Илин, Искра, Илина, Илка, Лина, Личо.
Честит имен ден! Честит Илинден!
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
