На 24 май, всяка година, тържествено се отбелязва Денят на българската просвета, на Славянската писменост и културата. Голяма част от българските граждани честват денят на Светите равноапостоли и братя Кирил и Методий.
Притча за трите въпроса на ЖИТЕЙСКАТА ФИЛОСОФИЯ
Кирил (Константин, наречен Философ 827-869, в Рим) и Методий (Михаил; 815-885, в Велеград, Моравия), наречени още Солунските братя, защото са от гр. Солун, днешна Гърция.
Двамата създават славянската азбука, наречена Глаголица, създатели на църковнославянски език и проповядващи християнската религия.
Кратка история за 24 май – Денят на българската просветата, писмеността и културата.
Кирил и Методий произхождат от византийския град Солун. Баща им, на име Лъв, заемал висока военна длъжност при управителя на града. В семейството били общо седем сина, като Михаил (Методий) бил най—големият, а Константин (Кирил) — най-младият.
Благодарение на тези две личности училищните институции били създадени в манастирите, за да учат децата на грамотност – четмо и писмо. По-специално така се е провеждало образованието на хората. Така били създадени много различни писания.
Преди да стане монах, Методий имал отлична военно-административна кариера, бил главнокомандващ на армията на Славиния, византийска провинция, разположена на територията на географска област Македония.
Константин бил високо образован човек за времето си. Още преди да тръгне за Моравия, той съставя славянската азбука и започва да превежда Евангелието на славянски.
Св. Кирил и Методий със своята проповед в на територията на нашата страна допринесли много за утвърждаване на християнството. Така се разпространило и в Сърбия.
Монашество.
Константин е обучаван от най-добрите учители в Константинопол, днешен Истанбул, по философия, диалектика, геометрия, аритметика, реторика, астрономия, както и много езици. Константин приел званието йерей и постъпва на служба, буквално „пазител на библиотеката“, при катедралата „Св. София“ в полиса.
Около 850 г. император Михаил III и патриарх Фотий изпращат Константин в нашите земи, като покръства много наши сънародници в християнство.
Българската им мисия.
Около 860 г. Теодора (сестра на Борис) се завърнала в България и започнала да убеждава брат си да приеме християнството. Борис е покръстен, приемайки името Михаил, в чест на сина на византийската императрица Теодора — император Михаил III, по време на управлението на който българите са приели християнството.
През 863 г. с помощта на брат си Методий и на учениците Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий, Константин превел от гръцки на славянски език: Евангелието и Псалми. Някои хроникьори съобщават, че първите думи, написани на славянски език, са тези на апостол евангелист Йоан: „в началото бе (беше) Словото, и Словото бе към Бога, и Бог бе Словото“.
Последните години от животът на Светите братя.
Докато бил в Рим, Константин се разболял тежко. Това се случило в началото на февруари 869 г. 50 дни след като приел новото монашество, едва на 42-годишна възраст, той напуснал земният живот. Тленните му останки са погребани в Рим, в църквата „Свети Климент“.
Преди смъртта си той оставил завет на брат си: „Ние с теб сме като два вола; от тежко бреме единият падна, другият трябва да продължи пътя си.“
Методий, който получил свещенически сан се завърнал в Панония, а по-късно в Моравия.По това време ситуацията в Моравия се е променила драстично. Дейностите на Методий и неговите ученици се провеждали в много трудни условия.
Свети Методий починал на 6 Април 885 г. и бил погребан във Велеград, а според житието му, е положен във Великоморавската църква, зад олтара на света Богородица.
