На 24 май всяка година в България се отбелязва тържествено Денят на българската просвета, на славянската писменост и култура. Това е един от най-значимите и почитани празници в страната, посветен на духовното и културно наследство, което е оставено от Светите равноапостоли и братя Кирил и Методий. Множество българи от различни възрасти и социални групи се събират, за да отдадат почит на тези велики просветители, които са в основата на развитието на славянската култура и християнска вяра.
Светите братя Кирил и Методий, известни още като Солунските братя, защото произхождат от византийския град Солун — днешна Гърция, са изключително значими фигури в историята на славянските народи. Константин, по-късно наречен Кирил (827–869 г.), и Методий (Михаил, 815–885 г.) са посветени на мисията да донесат християнството и писмеността на славянските народи.
Те са създателите на първата славянска азбука — глаголицата, с която са поставени основите на славянската писменост. Освен това двамата братя създават и църковнославянския език — език, който става средство за богослужение, образование и културно развитие на многобройните славянски племена. Благодарение на тяхната дейност, християнството започва да се проповядва на разбираем за славяните език, което създава възможност за духовно пробуждане и съхраняване на националната идентичност.
Кратка история за 24 май – Денят на българската просвета, култура и славянската писменост
Св. Кирил и Методий са две изключителни личности, които оставят дълбока следа в духовната и културна история на славянските народи. Те произхождат от византийския град Солун – важен културен и търговски център на Византийската империя, населен с множество славяни. Баща им, Лъв, заемал висока военна длъжност при местния управител, а в семейството имало общо седем сина. Най-големият от тях е Михаил, който по-късно приема монашеското име Методий, а най-малкият — Константин, наречен по-късно Кирил.
Още в младостта си Методий се издига до висок военен и административен пост — става главнокомандващ на армията в Славиния, византийска провинция, намираща се в днешната географска област Македония. По-късно се отказва от светския живот и приема монашество.
Константин (по-късно Кирил) се отличава с изключителна ученост. Обучаван в Константинопол, той овладява няколко езика и придобива дълбоки познания по философия, граматика, риторика и теология. Заедно със своя брат Методий, той създава първата славянска азбука – глаголицата, с което полага основите на славянската писменост.
Дейността на Кирил и Методий надхвърля границите на Византия. Те са изпратени като мисионери в Великоморавия, за да проповядват християнството сред славянските народи на разбираем език. С това слагат основите на богослужението на славянски език – революционна идея за времето, в което църковната служба се води само на гръцки, латински или еврейски.
Благодарение на техните усилия, славянската писменост получава широко разпространение. В манастирите започват да се създават училища, в които се обучават деца на четмо и писмо. Така образованието става достъпно за широки слоеве от населението.
Светите братя Кирил и Методий оказват огромно влияние и върху развитието на християнството в България, а впоследствие и в Сърбия. Делото им е продължено от техните ученици, които намират подкрепа в българската държава и доразвиват културно-просветната мисия на своите учители.
Днес св. Кирил и Методий се почитат не само като просветители, но и като създатели на една от най-важните културни основи на славянския свят – славянската писменост. Техният принос е признат и от ЮНЕСКО, а 24 май се отбелязва като Ден на славянската писменост и култура.
Монашество.
Константин, по-късно наречен Кирил, е една от най-знаковите личности в историята на славянската култура и духовност. Той получава изключително високо образование за своето време в Константинопол – днешен Истанбул, където е обучаван от най-изтъкнатите учители на империята. Изучава философия, диалектика, геометрия, аритметика, реторика, астрономия, както и множество езици. Благодарение на тези знания, Константин си спечелва прозвището „Философ“ и се утвърждава като един от най-ерудираните учени на своята епоха.
След завършването на образованието си той приема духовен сан – йерей, и постъпва на служба в катедралата „Света София“ като „пазител на библиотеката“. Това му осигурява достъп до богатите архиви и ръкописи на Византия, което допълнително обогатява неговото познание за вярата, езиците и културите на различни народи.
Около 850 година император Михаил III и патриарх Фотий го изпращат с мисионерска мисия в българските земи, където Константин успява да покръсти множество българи. Това бележи началото на активното му участие в разпространението на християнството сред славянските народи и поставя основата за създаването и разпространението на славянската писменост.
Българската мисия
Около 860 г. Теодора — сестрата на българския княз Борис I — се завръща в България след живот във Византия и започва да убеждава брат си да приеме християнството. Усилията ѝ дават плод: Борис I приема покръстването, като приема името Михаил — в чест на византийския император Михаил III, по времето на когото се осъществява това важно за българската история събитие.
Покръстването на българите обаче не е просто духовен акт — то е културна революция, която отваря вратите за писменост, книжнина и образование. Именно в този контекст Константин-Кирил, заедно със своя брат Методий и техните ученици — Горазд, Климент, Наум, Сава и Ангеларий — играят ключова роля.
През 863 г., с помощта на Методий и сподвижниците им, Константин превежда основни богослужебни книги от гръцки на славянски език, включително Евангелието и Псалтира. За да направят това възможно, братята създават първата славянска писменост — глаголицата. Така започва великото дело на превода и разпространението на християнската литература на език, разбираем за обикновения славянин.
Някои хронисти разказват, че първите записани думи на славянски език са взети от началото на Евангелието според Йоан:
„В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото“ — думи, които символично поставят основите на славянската писменост и духовност.
Делото на Кирил и Методий и създаването на славянската писменост не само полага основите на християнското образование сред славяните, но и утвърждава тяхната културна идентичност. То променя хода на историята, като дава на славянските народи средство за изразяване на духовност, знания и национално самосъзнание.
Последните дни на Константин-Кирил и заветът към Методий
По време на престоя си в Рим, където братята Кирил и Методий се срещат с папата и търсят одобрение за използването на славянския език в богослужението, Константин заболява тежко. Болестта го поваля в началото на февруари 869 година. Макар и все още млад – едва на 42-годишна възраст – Константин вече е извършил велико дело: създал е славянската писменост и е превел основните християнски текстове, с което полага основите на духовното и културно просвещение сред славянските народи.
Чувствайки, че краят наближава, Константин приема монашески постриг, като приема името Кирил. Петдесет дни по-късно той напуска земния си път. Тленните му останки са погребани с почести в Рим, в базиликата „Сан Клементе“ (църквата „Свети Климент“) – символично място, където покоят му остава до днес като мост между Изтока и Запада.
Преди да издъхне, Константин оставя силен и трогателен завет на своя брат Методий:
„Ние с теб сме като два вола; от тежко бреме единият падна, другият трябва да продължи пътя си.“
Тези думи не само подчертават близостта между двамата братя, но и предават мисията по съхранението и разпространението на славянската писменост в ръцете на Методий.
Продължението на делото: Свети Методий
След смъртта на брат си, Методий се връща в Панония, а по-късно – в Моравия, където обстановката вече е драматично променена. Християнството сред славянските племена се сблъсква с тежки съпротиви и политически интриги. Западното духовенство, което настоява за богослужение само на латински език, не гледа с добро око на делото на Кирил и Методий и на използването на славянски език в църковните служби. Това поставя Методий и неговите ученици в изключително трудна позиция.
Въпреки натиска, гоненията и дори арестите, Свети Методий не се отказва. Той продължава да проповядва, да обучава ученици и да разпространява текстовете, преведени на славянски език чрез славянската писменост, създадена от него и брат му. Благодарение на неговата отдаденост, вяра и решителност, делото на Кирил не само оцелява, но и продължава да се развива.
На 6 април 885 г. Свети Методий завършва своя земен път. Според житийните предания, той е погребан във Велеград – вероятно столицата на Великоморавия – в църквата „Света Богородица“, зад олтара, с подобаваща чест и почит.
Завет и безсмъртие
Делото на Кирил и Методий не умира с тях. То продължава чрез техните ученици – Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава – които по-късно намират убежище в България, където получават подкрепа от цар Борис I и създават Охридската и Преславската книжовни школи. Именно там славянската писменост се доразвива и преминава от глаголица към кирилица – по-удобна за масова употреба, но запазваща основите, положени от светите братя.
Така, благодарение на саможертвата, труда и вярата на Кирил и Методий, славянската писменост се превръща в мощен инструмент на духовното просвещение, културното израстване и идентичността на славянските народи.
Делото на Светите братя Кирил и Методий е не просто исторически факт, а живо духовно и културно наследство, което и днес продължава да вдъхновява поколения. Създаването на славянската писменост бележи началото на една нова ера – ера на знание, просвещение и духовна независимост за славянските народи. С усилията, саможертвата и вярата си, Кирил и Методий дават на своите съвременници и на бъдещите поколения най-ценното – възможността да четат, пишат, учат и изразяват вярата си на роден език.
Техният труд, продължен от учениците им в България, поставя основите на една от най-богатите литературни традиции в Европа. Неслучайно 24 май е денят, в който българите отдават почит не само на буквите, но и на стремежа към знание, култура и духовно възвисяване. Денят на светите братя Кирил и Методий е ден на признателност към онези, които с перо и дух променят хода на историята.
Днес, когато отбелязваме Деня на българската просвета, славянската писменост и културата, ние не просто празнуваме миналото — ние отстояваме своето културно достойнство и продължаваме делото на нашите духовни водачи.
