Всяка година на 3 февруари, ден след Сретение Господне, Българската Православна църква чества паметта на Свети праведни Симеон Богоприимец. Самият празник е наречен Зимен Симеоновден.
На този ден Имен ден празнуват всички, които носят имената и техните производни: Симеон, Симеончо, Симо, Симон, Мони, Мончо, Симеона, Симона, Симонка, Симчо, Симе, Сима, Симан, Симана, Мона, Монка, Моника.
За да не излезе берекетът от дома на стопаните, традицията повелява на Симеоновден да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата.
Трите поредни дни са посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: не се плете, не се преде, не се тъче, не се пере.
Кратка история за животът на Симеон Богоприимец.
Според сведенията Светецът е живял по време на управлението на цар Птолемей II, наред с други преводачи, е бил поканен, да превежда текстове от Библията от иврит на гръцки език.
Делото, извършено от Симеон и още 70 други преводачи е огромно, защото именно от този превод Светото писание е преведено и на славянски, сръбски и български език.
В процеса на превода Симеон Богоприимец се натъкнал на фраза, която му се сторила погрешна, а именно: че Дева ще зачене непорочно и ще роди син. Но незабавно получил знак от Бога:
Ангел се появил пред него и му пророкувал, че няма да умре, докато не види със собствените си очи Спасителя, който ще дойде на земята.
Един ден, пристигайки в храма в Йерусалим, той срещнал Дева Мария и Йосиф, които според преданието донесли бебето Исус Христос в храма, точно на четиридесетия ден след раждането.
Старейшината поел бебето в ръце и осъзнал, че държи точно това бебе, за чието раждане пророците са казвали много преди това. Симеон изрекъл думите, че сега може да напусне този свят, защото даденото му пророчество се е сбъднало и той видял с очите си този, който дойде да спаси човечеството от грехопадение.
Така Симеон Богоприимец напуснал тленното си тяло на 360-годишна възраст.
Както вече се спомена, Свети Симеон живял цели 360 години! Няма точни сведения за мястото на погребението му. В Йерусалим се сочи гробна яма в една от пътеките на гръцката църква като възможно място за погребение на светеца.
Според други източници Светецът е бил убит при побоя на бебета, когато царската охрана била разпитвана, опитвайки се да разберат къде е бебето Исус.
Според апокрифните легенди, след възкресението на Христос, Симеон, подобно на други праведници, възкръснал във вечен живот.
През 6-ти век мощите му са пренесени в Константинопол в Халкопратския храм, намиращ се при Медните порти на столицата на Византия. За почитането на гроба му през 1200 г. съобщава св. Антоний Новгородски, извършил поклонение в Светите земи.
Понастоящем в немският град Аахен дясната ръка на Светеца се пази в специален ковчег. Самите мощи се „появяват“ през 1243 г. в хърватския град Задар, където се намират в специален саркофаг в църквата „Св. Симеон“.
