За пръв Денят на свободата се чества като национален празник и неприсъствен ден на 9 септември 1945 г.По повод на първата годишнина са помилвани и освободени от затвора около 900 души, които са осъдени от Народния съд, а над 1000 души са пуснати от трудовите лагери.
9 септември – Деветосептемврийската революция
Деветосептемврийската революция е промяна в държавната власт в България, която е извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. със свалянето на правителството на Константин Муравиев и идването на власт правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.
Събитията от 9 септември 1944 г. нямат единодушната оценка на историците.
До 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“. След това до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата се определят като „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 г. събитието се приема като „военен преврат“.
След 9 септември 1944 г. идва вълна на насилие от комунистически групи срещу политически или лични противници. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд в края на 1944 г. Според различни изтоници броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души.
Осъдените на смърт от Народния съд са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
Деветосемтемврийският преврат
9 септември 1944 година е дата, която мнозина българи от миналото и до ден днешен определят като противоречива. Това се дължи на факта, че според едни това е може би най – лошият ден за Бългаия в близкото минало. Други определят тази дата като край на трагичната и изпълнена с кървави събития първа половина на ХХ век.
България не остава незасегната от Втората световна война. Прокламираната от българското правителство през септември 1939 г. политика на неутралитет отстъпва през март 1941 г., под натиска на обстоятелствата, на военно-политическо съюзничество със силите на Оста (Германия, Италия, Япония). Макар и пряко да не участва във военните действия, обвързването с Третия райх води до обявяване на война на Великобритания и САЩ, до създаването на политическо напрежение в българското общество, както и до англо-американски бомбардировки (есента на 1943 –пролетта на 1944 г.) и до навлизането на съветската армия в страната (септември 1944 г.).
На 2 септември 1944 г. е съставено поредното правителство, с министър – председател Константин Муравиев. То се състои от представители на легалната опозиция срещу прогерманската политика. Отечественият фронт също са поканени да участват, но те отказват.
За краткото си управление кабинета прави няколко решителни стъпки, които целят скъсване на външнополитическите връзки с Германия. Фашистките организации са разтурени, отменени са гоненията срещу евреите, обявена е амнистия на политическите затворници. България дори обявява война на Третия райх. Съдбата на страната ни обаче вече е предначертана. На 5 септември СССР обявява война на българската държава. На 8 септември воските на Съюза преминават р. Дунав и влизат в България. В координация с тях партизаните излизат от нелегалност и завземат властта по места.
В София властта е свалена с класически механизми на един типичен военен преврат. С помощтта на офицери от Отечествения фронт, всички основни институции за завзети, а правителството е арестувано. Сутринта, в 6 часа на девети септември 1944 г. в публична прокламация по радиото е представен съставът на новото правителство начело с Кимон Георгиев. В него вземат участие четирима от комунистите, земеделците и звенарите. По 2 места се дават на социалдемократите и независимите.
Девети септември 1944 г. е преврат с революционни последици за България, доколкото той напълно променя вътрешното и външнополитическо развитие на страната. Това се очертава от факта, че България става съюзник на страните от Антихитлеристката коалиция и участва във финалния етап на войната за разгрома над Германия.
Въпреки това и деветосептемврийския преврат, българската държава е обявена за губеща страна във войната. Под натиска на СССР, САЩ и Великобритания е принудена да проведе Народен съд над виновниците от предишния режим. На страната ни са наложени и много военни репарации. От този момент нататък, в продължение на близо 50 години в България е въведен съветския модел на управление и развитието на държавата широко се обвързва със СССР.
Разделяне на обществото
Така всяка година на 9 септември обществото ни се разделя – за едни е празник, а за други е траур. И до днес, 68 г. след онези събития, все още няма адекватна историческа оценка на това, което се е случило тогава. А какво в действителност се е случило?
09.09.1944 г. е началото на погрома върху българската държавност. Още на следващия ден полицейският апарат е заменен с Дирекция на народната милиция, където охотно се назначават убийци, главорези и всякакви други криминални елементи. Разбита е съдебната система, която към онзи момент е била не само изключително ефективна, но и наистина независима от законодателната и изпълнителната власти.
В администрацията масово се назначават хора без необходимата квалификация, стига да са лоялни към новата власт. Заради бушуващата все още война офицерският корпус е временно „запазен“, но веднага след връщането си от бойното поле мнозина офицери са подложени на репресии, чиято кулминация е от лятото на 1946 година, когато на практика всички оцелели „царски“ офицери са уволнени от армията „за груби фашистки прояви“. За да бъдат заменени от полуграмотни партизани и ятаци. 09.09.1944г. е отправна точка към една целенасочена политика на заличаване на българската национална идентичност.
От обявяването на Иван Вазов и Захарий Стоянов за „великобългарски шовинисти“, през насилствената македонизация на Пиринския край до двата опита на Политбюро на ЦК на БКП да присъедини България към СССР под формата на 16-та република.
Началото на грабеж
09.09.1944г. е началото на един брутален грабеж, на който новите властници подлагат заварения политически, стопански и духовен елит. Голяма част от представителите на този елит не само, че са физически унищожени, но и тяхното имущество е експроприирано. В отнетите къщи на набедените за „фашисти“ се настаняват самопровъзгласилите се за „активни борци“. И не само това – комунистическият функционер Цола Драгойчева например, често е била забелязвана, облечена в… коженото палто на Евдокия Филова (съпруга на бившия министър председател Богдан Филов – б.а.).
09.09.1944г. трасира пътя към премахване на частната собственост. Индустрията е национализирана, а земеделската земя е колективизирана по съветски образец.
09.09.1944г. поставя началото на маргинализацията на българската Църква. Стотици свещеници са ликвидирани, премахнато е вероучението в училищата, а властта започва да налага абсурдните „граждански ритуали“. Но дори това не е всичко.
9 септември е преди всичко началото на налагането на „обратна селекция“ в българското общество. Колкото по-ниски са образованието и социалния ти произход, толкова по-високи са шансовете ти за реализиация при новите реалности. Десетилетия наред най-добрите автобиографии се оказват тези, в които се срещат изрази като „…произхожда от бедно работническо/селско семейство…“, „…родителите му са неграмотни/малограмотни…“ и т.н.
И обратно, тези, които са имали образование (особено завършено в чужбина), знаели са чужди езици и са имали добра социална среда, са обявявани за „бивши“ хора и пътят им към социално развитие (престижна работа, достъп до университет за децата им) е на практика отрязан. Нерядко начело на национализираните вече предприятия са поставяни полуграмотни овчари и козари, а дотогавашните директори са назначавани… да продават купони в заводския стол. И то ако по някаква случайност тези директори не са се озовали в Белене, Скравена или Богданов дол.
9 септември- исторически шанс за много хора
Така 9 септември се оказва исторически шанс за немалко хора. За тях и наследниците им пътят към директорските кресла, към университетските банки и научната кариера е открит. И точно тези хора днес ще се облекат празнично и ще обсипят с цветя Братската могила в Борисовата градина (наричана от тях все още „Парк на свободата“), както и многобройните партизански паметници в страната.
Те ще го направят не толкова заради изваждането на България от Тристранния пакт (което се случва още преди 09.09.1944г.), нито заради спечелването на властта от любимата им партия (БКП и нейните съюзници в ОФ получават покана да влязат в правителството, оглавено на 2 септември 1944 година от Константин Муравиев, но те отказват под натиск на Москва). За тях 9 септември е празник най-вече заради историческия шанс, който тази дата им дава. Защото без събитията от 09.09.1944г. техният житейски успех би бил много по-трудно постижим.
9 септември е и денят на съхранената родова памет.
Както на жертвите, така и на победителите. Защото ако сумираме броя на лично засегнатите от комунизма и техните наследници, ще се окаже, че поне 2 милиона българи имат причина да обявят 9 септември за ден на траур. А участниците в панихидите на днешния ден са многократно по-малко. Празнуващите 9 септември също са значително по-малко от реално облагодетелствалите се вследствие на комунизма. Днес за мнозинството българи датата 9 септември няма значение и причината за това е именно прекъснатата родова памет.
Оценката
Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“. Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като „военен преврат“.
9 септември – за мнозина тази дата е свързана с коренна промяна – премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество – комунистическото. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи.
