На 7 юли св. Православна църква чества паметта на света великомъченица Неделя –Кириакия.
Кириакия на гръцки означава „Господня“, „принадлежаща на Господа.“ Това име й дават нейните родители Доротей и Евсевия, в знак на това, че тя била изпросена с молитви от милостивия Бог и родена (по Божия промисъл) в ден Неделя. Боголюбивото семейство възпитало дъщеря си в любов към Бога и целомъдрие, за да бъде дадена за служение на Бога, както била обещана преди нейното раждане.
Кратко житие за живота на света великомъченица Неделя
Света великомъченица Неделя –Кириакия е родена в Мала Азия, навярно в Никомидия, столица на римския император Диоклетиан. Тя била измолено с продължителни молитви чедо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Тя пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре девица.
Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра. Императорът заточил родителите в гр. Мелитин, гдето те пострадали мъченически, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Накрай, след като Неделя решително заявила: «За мене живот е да умра за Христа», мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.
На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година. Българските царе Асеновци (XII–XIII векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство, Търново.
Как е изобразявана света великомъченица Неделя и какво се прави на празника?
Света великомъченица Неделя е изобразявана в иконите като красива девойка, облечена в народна носия. Народният култ към светицата е характерен предимно за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника й наричат Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя.
В тези райони и до днес битува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината” или, че е „майка на неделния ден от седмицата”. На празника не трябва да се похваща никаква работа. Силно се вярвало, че в противен случай светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и със смърт жените, които са работили.За Голяма Неделя стопанките приготвят обредни питки, които раздават в черква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата.
Нещастни и болни хора наричат за светицата курбан, с надеждата, че ще бъдат изцелени и избавени от страданията. В южните планински селища в деня на празника на св. Неделя се правят курбани край оброци, църкви, параклиси, посветени на светицата. Устройват се общоселски събори, нареждат се богати празнични трапези, около тях се извиват кръшни хора, на които се залавят ергени и моми. На Голяма св. Неделя болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата. Има обичай болни хора да преспиват нощем по поляните, за да ги „потъпче баба Неделя” и да им върне здравето.
Песен, посветена на света великомъченица Неделя
Света великомъченица Неделя е изключително тачена по нашите земи. На нея е посветена хороводната песен „Илиински момчета и света Неделя“:
Собрали са се набрали
Илински дински момчета,
у блато злато да плават.
Не изплавиха златото,
но изплавили девойкя,
девойкя, света Неделя.
Три дни се биха, караха,
кой да си земе девойкя
Проговори девойкя:
– Язе не сам си девойкя,
язе сам света Неделя.
Ако ме не верувате,
айде да идем в полето,
сичко ке ми се преклони!
Кога са ошли в полето,
най-напред бела пченица –
сви се, та й се преклони.
Я благослови девойкя:
– Без теб у църква да не е!
Това жито овесево,
оно се не поклонило,
девойкя го е проклела:
– У църква да не се носи,
човеци да не го ручат!
Па ойдоха у лозята –
лозе й се преклонило.
Она го благословила:
– Църква без него да не е!
Па ойдоха у гората –
се й се гора преклонила;
едно ми дърво кленово –
оно се не поклонило.
Девойкя го е проклела:
– От него пород да нема!
Параклис Света Неделя в Костинброд
Интересна е историята на параклиса, намиращ се в местност „Пасище“ между Могила и Обора в град Костинброд.
През 1943 година на баба Бонка от село Григорево й се присънва плачещата света великомъченица Неделя, която й казва да намери място на изток от София. Баба Бонка тръгва като се прекачва на няколко влака до гара Костинброд. Стигайки по това време на гарата няма нищо друго освен химическия завод „Д-р Чилов“. Ходейки пеша из полето я среща човек от род Пекини от тогавашното село Шияковци. Човекът я изслушва и я завежда до място на стар храм от турско робство.
Интересното за мястото е, че само около основите на храма тревата е била обгоряла.
Благодарение на тогавашния отец „дядо Владо“ се поставят основи на светата обител „Света Неделя“. Самата светица след това спира да се присънва на бабата.
Преданията разказват, че параклисът носи своята силна енергия и мощ.
Към днешна дата 2023 година за параклиса се грижат Маргарита Георгиева като касиер и Емил Димитров, който е председател на настоятелството на параклиса.
Те, всяка година на 7 юли отключват параклиса и дават курбан за здраве и благополучие.
Храм Света Неделя в град Неделино
Творение на изкуството е построения през 1998 година християнски храм “Света Неделя” в центъра на град Неделино. Храмът е изграден с дарения на хора от града, на заминали на гурбет вярващи неделинци и със средства на фондация “Бъдеще за България”.Храмът има своето достойно място в историята, настоящето и бъдещето на гр. Неделино като обект с културно-историческо значение.
Още по – близък е храмовия празник за нас – гражданите, тъй като името на великомъченица Света великомъченица Неделя е свързано с името на града.
Св. Неделя е сред най-тачените от българите светци.
Софийска катедрала Света Неделя
„Света Неделя“ е православна църква в София, посветена на света великомъченица Неделя, катедрала на софийския митрополит. До църквата се намира площад със същото име.
През 1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах посещава София и дава списък на дванадесетте софийски църкви. Сред тях е и църквата с гръцкото название „Кириаки“, наречена още църква „Иисус Христос“ или „Господня църква“. Гръцката дума „Кириаки“ означава „Господня“ („църква“), но също така и „неделя“. Предполага се, че първоначално храмът е бил посветен на Господа, но впоследствие е приел името „Неделя“, което се е разбирало в смисъл „Св. Неделя“.
През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се наричал и „Свети Крал“, тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321). Около 1460 г. по време на чумна епидемия Софийският митрополит Силваний ги пренесъл от селището Трепче, северно от Прищина, в днешния Люлински манастир „Св. Кирил и Методий“ (наричан и „Св. Крал“). Впоследствие те били пренесени последователно в ротондата „Св. Георги“, в храма „Св. Безплътни сили“ (или „Св. Архангели“), в митрополитската църква „Св. Марина“. Вероятно в началото на XVIII в. храм „Св. Неделя“ станал митрополитски и мощите на сръбския крал били пренесени в него.
Иконостасът на катедралата „Св. Неделя“ в София Древното минало на катедралата е забулено в неизвестност. Вероятно храмът е бил построен през X в. и както други тогавашни софийски храмове е бил с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. През втората половина на XIV в. тези дървени храмове били изградени от камък. Неизвестно защо само „Св. Неделя“ останала дървена и в този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в.
Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев.
През 1992-1994 г. е извършен ремонт на пода в храма и остъклена северната колонада. А през 2000 г. външната фасада на храма е изчистена цялостно. През 2002 г. в камбанарията е монтирано устройство за автоматично биене на камбаните.
Историята на храма е белязана и с най-големия атентат в световната история към 1925 г. Атентатът в софийската катедрала „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. е най-големият терористичен акт в българската история както по броя на жертвите, така и по последиците. Древното минало на катедралата е забулено в неизвестност. Вероятно храмът е бил построен през X в. В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов величествен катедрален храм. Слад много трудности парите са събрани и през есента на 1863 г. строежът на новата църква е завършен.
Кой празнува имен ден днес?
Днес на света великомъченица Неделя имен ден празнуват всички с имената Неделя, Нешка, Недка, Нели, Деляна, Дела, Делина, Делица, Неделчо, Недко, Недялко, Нейко, Ненко, Нейчо, Нено, Дельо, Делян и Делчо.
Честит имен ден на всички празнуващи именици! Бъдете живи и здрави!
