На 6 януари се прекланяме пред Христо Ботев и отбелязваме 177 от рождението му.
В българската история Калофер завинаги остава свързан с най-великия свой син Христо Ботев – гениален поет и войвода, блестящ публицист, един от ръководителите на българското национално-освободително движение.
Кой е Христо Ботев?
Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 г. (нов стил, 25 декември 1847 г. по стар стил) в една от стаите на старото училище, намирало се в храма „Св. Богородица“ в центъра на Калофер. Баща му е известният даскал Ботьо Петков, а майка му – Иванка Ботева, за която съвременниците казват, че била прочута със своята хубост, гордост и силен дух. Ботев е първото от общо деветте деца в семейството. Друго голямо име от фамилията e на брата на Христо – Кирил, който, макар и да остава в сянката на батко си, безспорно изиграва роля в събитията, свързани с революционното движение.
Малкият Христо започва образованието си в Карлово, където през 1854 г. се премества да учителства баща му Ботьо Петков. През 1858 г. обаче семейството се завръща в родния Калофер и момчето постъпва в местното трикласно училище, където отново учител е баща му.
Дълго време Ботьо Петков се опитва да изпрати сина си да учи в Русия с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса, който е станал известен просветен деец и руски вицеконсул в Пловдив. Това се случва през есента на 1863 г., когато Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава за Одеса. Тук под влиянието на различни руски автори започва да изгражда своя стил на писане и прави първите си поетични опити.
Постъпва във Втора гимназия като „волнослушател“, но трудно се вписва в учебната дейност. Не минават и две години преди енергичният и буен Христо да бъде изключен от учебното заведение. Причината – „липса на интерес към учебната програма“. Стипендията му е прекратена и той получава еднократна сума, за да се прибере в България. Въпреки това Христо Ботев остава в Одеса, издържайки се с преподаването на частни уроци.
Енергичната революционна дейност на Христо Ботев след 1873 г.
Енергичната революционна дейност на Христо Ботев след 1873 г. се оказва една от основите на национално-освободителното движение. Историците се обединяват около твърдението, че причината за неговия устрем е именно обесването на Апостола през същата година. С убийството на Левски върху организацията е нанесен съкрушителен удар.
Действията на Любен Каравелов започват да стават колебливи, във възгледите си като че ли той започва да симпатизира повече на т. нар. „стари“ (те защитават по-умерените форми на борба срещу Портата, проявяват недоверие към въоръжените акции и лансират реформаторски проекти за решаване на българския политически въпрос) – нещо, което отблъсква буйния характер на Ботев. Именно в този момент изпадналият в криза БРЦК има нужда от здрава ръка.
Точно тогава организацията – за добро или за зло, е оглавена от самия Ботев. Като революционер Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Според него единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос е революцията. Ботев е за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите.
Той се обявява за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. В международен план Ботев защитава Парижката комуна (1871), познава лично редица руски революционери от своето време, чете Дарвин, Маркс, Бакунин и др.
Журналист и издател
След кратък престой в Галац, в края на май 1871 година Христо Ботев се премества в Браила. (според З. Стоянов, от Измаил той отива направо в Браила) Тук, със съдействието на Димитър Паничков, той започва да издава вестник „Дума на българските емигранти“, който трябва да замени закритите малко преди това български емигрантски вестници „Свобода“ и „Дунавска зора“.
Вестникът излиза в само пет броя, като основната част от съдържанието им е писана от самия Ботев. В тях излизат някои от основните му публицистични работи: „Наместо програма“, „Примери от турското правосъдие“, „Народът – вчера, днес и утре“, „Смешен плач“, „Петрошан“, „Решен ли е черковният въпрос?“.
В „Дума“ за пръв път са публикувани и няколко негови стихотворения – „До моето първо либе“, посветеното на Мария Горанова „Пристанала“ и посветеното на нейния брат Б. Горанов „Борба“.През лятото на 1871 година Ботев боледува тежко и продължително от тиф, а в края на юли двамата с Паничков са принудени да прекратят издаването на „Дума“ поради липса на средства.
През септември издава брошура с остри нападки срещу Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) и лично срещу неговия деловодител Васил Стоянов. Те са повторени месец по-късно на годишното събрание на Дружеството, където Ботев и Добри Войников присъстват като делегати на българската община в Галац.
Убеждения и идеология
Като национален революционер Христо Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите.
Интернационалист по убеждения, Христо Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните.
Идеите на Христо Ботев са близки до анархизма. Той не признава никакви господари били те чорбаджии, попове, турци или дори представители на руската имперска политика. Според З.Стоянов Ботев не се вписва нито в Одеската гимназия, нито в Букурещкото медицинско училище, защото там имало строги правила и ред. Същевременно той познава лично редица руски, украински и полски революционери (и интелигенти-нихилисти и анархисти) от своето време.
Приятел е с известния руски революционер народник Русел Судзиловски, когото Ботев кани като лекар в четата. Също така е близък с Христо Дембецки, Грималди Флореску, Теофан Радионов, Сергей Нечаев, Николай Меделин, Николае Георгеску и пр. Чете Хърбърт Спенсър, Чарлз Дарвин, Карл Маркс, Михаил Бакунин, Пиер-Жозеф Прудон и др.
В писмо до Иван Драсов от 12 април 1875 Ботев пише, че е получил предложение от руските революционери от Цюрих за общите действия и размяна на литература. През 1869 през юли се запознава с руския анархист Сергей Нечаев, бягството на когото от руския царизъм е подпомогнато от Христо Ботев. През 1872 същия Нечаев ще напише „Катексис на революционера“ и букурещката полиция ще арестува Ботев, заради това че го разпространява.
Ботевата смърт
Вечерта на 20 май (1 юни нов стил) след като сражението е затихнало, куршум пронизва Христо Ботев и той умира на място.Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове,но днес преобладава мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина.
Съществуват две основни версии за смъртта му. Първата, която е широко застъпена в популярната историография е, че е застрелян от османски снайперист, а втората, която рядко се коментира сред историците (но напоследък добива популярност сред общественото мнение) и е основана на становища на вещи лица и анализатори е, че е убит при заговор от свои четници.
Известно е, че след стъпването на дунавския бряг Ботев има няколко големи скандала с Апостолов и Никола Обретенов – най-вече в смисъл, че са го подвели, за готовността на народа да се вдигне на бунт. Според експертни заключения, съобразени с разстоянието от което е стреляно, светлината по това време на денонощието, релефа на местността и характеристиките на оръжието което е използвано по онова време от редовната армия, излиза че първата версия е малко вероятна. След смъртта на Ботев тялото му е оставено непогребано, а след откриването му на следващия ден главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.
Христо Ботев – На прощаване
Пък тогаз… майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина…
Но… стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода…
Памет
Името на Христо Ботев носят:
Ботевград
Най-високият връх на Стара планина
Нос Ботев и връх Ботев на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови
Улици и булеварди в почти всички български селища, сред които булевард „Христо Ботев“ в София (Карта)
Улици и булеварди в много румънски селища
Многобройни училища и читалища
Футболни клубове в Пловдив, Враца, Ихтиман, Гълъбово, Козлодуй, Болярово, Нови пазар, Луковит и др.
Футболни стадиони
Втората програма на Българското национално радио
Астероид 225238 Христо Ботев, открит от български астрономи
Христо Ботев е изобразен на гърба на банкнотата от 5000 лева, емисия 1924 г., която е в обращение от октомври 1924 г. до 1925 г.
На Ботев са посветени много паметници в България – във Враца, Калофер, и др., както и в чужбина. Паметникът на връх Околчица увековечава подвига на Ботевата чета. На километър 65 от магистрала Москва – Киев („Киевское шоссе“ в Русия) стои паметник-мемориал, състоящ от 2 части с цитат на Христо Ботев.
Музеи на Ботев:
Национален музей „Христо Ботев“ в Калофер
Национален музей „Параход Радецки“
Костница на Ботевите четници, с. Скравена
От 1901 г. всяка година на 2 юни се отбелязва Денят на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България с вой на сирени и едноминутно мълчание.
