На 6 януари във всички епархии на Българската православна църква се чества един от най-големите християнски празници Йордановден (Богоявление).
Днес, на 6 Януари – Йордановден или Богоявление Православната църква чества денят посветен на Кръщението на Божият син – Исус Христос.
Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие показва Бога в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки човек чрез Светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.
На този ден Църквата ни припомня събитието, при което пророк Йоан Кръстител кръщава Божият син, Исус Христос, в река Йордан.
Какво се прави на Йордановден (Богоявление)
Третият по значимост християнски празник е на шести януари и се нарича Богоявление. Според библейската легенда, на този ден е Йоан Кръстител покръстил Исус Христос в река Йордан. Българите наричат този празник Йордановден.
На този ден се извършва освещаване на водата и се чества с литургия и празничен водосвет. Църковният служител хвърля кръст във водата, а мъжете и ергените скачат след него и се надпреварват за да го извадят. Обичаят се извършва в река, езеро или море. Според поверието, късметлията извадил кръста от ледените води ще бъде здрав, щастлив и честит през цялата година.
На водата където е хвърлен кръста се приписва лечебна сила и за това на този ден там се къпят болни. Има и друго поверие – ако хвърленият кръст замръзне във водата, годината ще бъде успешна и плодовита. На този ден се извършват и много други обреди с кръстената вода. Рано сутрин моми и невести посещават реката, езерото или морето, за да потопят иконите и палешника. Считало се е, че по този начин житото ще е бяло през цялата година. След този ритуал, жените и момите си измиват лицето и ръцете за хубава и гладка кожа, за здраве, против уроки и магии.
Третата и последна „кадена вечеря” се нарежда в навечерието преди празника. Както и на предишните вечери, за трапезата се приготвят само постни ястия: жито, прясна пита, боб, варено зеле, сърми с ориз или булгур и други. Обичайно за масата е и присъствието на орехи и вино, както и запалването на недогорялата свещ от предходната кадена вечер. Питата, омесена от стопанките на този празник е от пшенично брашно и просо – „в чест на просото”. След края на вечерята, орехите от трите кадени вечери се чупят и се гадае по ядката вътре. Ако тя е изгнила се смята, че предстоят болести и смърт, а ако е здрава, членовете от семейството ще бъдат здрави.
На шести януари се правят прогнози за времето и плодородието през годината. За добър знак и плодородна година се счита, ако денят е сух и студен.
Поверия за Йордановден
От много стари времена се вярва, че до настъпването на този ден дните не са безопасни, защото бродят демони. Но след кръщаването на водата светът отново е безопасно място. Съществува и друго поверие, че всеки, който иска да бъде здрав през идната година, трябва да се изкъпе или измие в реката.
Нашите прадеди са вярвали още, че ако кръст от водата замръзне през нощта, то значи, че годината ще бъде здрава и пълна с берекет.
Който извади кръста от водата, ще бъде здрав и благословен.
И едно прекрасно поверие – през нощта срещу Йордановден небето се „отваря“ и всеки, който съзре това небесно чудо, ще получи това, което е поискал от душа.
Традиции и обичаи
Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката.С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода.
Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
Трапеза:
На традиционната трапезата трябва да има: обредна пита, вариво, свинско или пилешко месо, сарми, кисело зеле, боб, червено вино.
Вечерта преди Йордановден задължително се спазва строг пост.
Защо този празник е наречен Богоявление?
Името Богоявление е дадено на празникът в чест на чудото, случило се по време на Кръщението. Светият Дух се спуснал от небето върху Христос под формата на гълъб, а глас от небето го нарекъл Син.
Лука пише за това в своето Евангелие: Небето се отвори и Светият Дух слезе върху Него в телесна форма, като гълъб и се чу глас, който казваше: Ти си Мой възлюбен Син! Ето как Светата Троица се проявява в образи, видими и достъпни за човека: гласът е на Бог Отец, гълъбът е Духът Божий, Исус Христос е Синът Божий.
След строги отречения, лишения и скитане в пустинята, пророк Йоан Кръстител дошъл до река Йордан, в която по традиция местните извършвали религиозни измивания. Тогава той започнал да говори на хората за покаяние и кръщение, за опрощение на греховете и да кръщава хората във водите.
Хората повярвали на пророчествата на Йоан Кръстител мнозина били кръстени във водите на река Йордан. И така, един ден самият Исус дошъл до бреговете. По това време Той бил на тридесет години. Спасителят помолил Йоан да Го кръсти.
Сам Исус Христос дошъл на Йордан при Йоан, за да се потопи във водите на Йордан – не за да ги очисти от греха, а за да ги освети, преобрази, да ги захрани с живот… и да превърне водния елемент отново в елемент на живот. Може би от тогава всяка година се освещава вода, която се превръща в голяма светиня. Вода, в която присъства самият Бог, освещава всичко, което се поръсва с нея, пречиства хората от лоши влияния.
Кръщението на Синът Господен било първото проявление на Христос пред народа на Израел. Именно след Богоявление първите ученици последвали Учителят, това са апостолите Андрей, Симон (Петър), Филип, Натанаил.
Символ на Йордановден
Трикратното потапяне на кръщелника във водата има следното значение: реализира се тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека – умира земяният човек, наследникът на Адам и неговият грах, и се ражда, възражда и възкръства одухотвореният, просветленият човек, осенен от духа (гълъба). След кръщението Христос поема пътя нас страданието в името на вярата, т.е. реализира се като духовен човек.
Водата е символ на живота, вечен елемент на този свят, притежава магическата сила да прогонва злото, цери болести, гадае и предсказва. Полезна и разрушителна стихия. Затова кръщаването с вода на Йордановден е знак за преминаването от едно състояние в друго, за пристъпяне пределите на един по-висш порядък и нравственост.
Кръстът, преди да се превърне в мъченически символ на страднието, символ е сътворението, на отвоюването на земята от водата, на ред. С него се кръщава за нов живот и нова вяра, той самият дава живот.
Бръшлянът е символ да здраве и дълголетие. Затова през целия празничен цикъл от Игнажден до Ивановден той присъства в обредните ритуали. Има особено лековити качества, когато расте по църкви и манастири. Той не само предпазва от беда, но чрез него човек се надява да се докосне до безсмъртието.
В Родопите за Йордановден е характерен обичаят „Хаскане”- обредно къпане на младите булки и младоженците, сгодените моми, новородените деца. Хаскарите или къпинчарите подхвърлят три пъти нагоре всеки младоженец и го водят на чешмата или на реката да го намокрят. А „къпаните” се покланят, целуват ръка и си разменят дарове с къпещите ги. После всички се хващат на празнично хоро. Ако някой не иска да бъде „окъпан” трябва да се откупи с почерпка. След осветяването на водата и пропъждането на „мръсните” дни започва периодът на сватбите и изпращането на сгледници, продължаващ от Йордановден до Заговезни.
На 6 януари при военна обстановка се освещават и военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява тази българска традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.
Кой празнува имен ден днес?
В този прекрасен на Йордановден Имен ден празнуват всички, които носят имената и техните производни: Йордан, Йорданка, Данчо, Дано, Дана, Данка, Боян, Бояна, Боянка, Богдан, Богдана, Богданка, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Найден, Теодосий, Бистра.
Честит имен ден на всички празнуващи!
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
