- Православната църква почита днес – 6 юли, преподобни Сисой Велики.
Житие на Св. Преподобни Сисой Велики
Преподобни Сисой Велики се родил в Египет. Бил ученик на св. Антоний Велики, който го въвел в строг монашески живот. След смъртта на своя учител преподобни Сисой се поселил да живее в една пустинна планина, наречена Антониева, понеже на нея по-рано се подвизавал сам св. Антоний.
След непрестанни постнически подвизи и молитвени бдения Сисой стигнал до такова духовно съвършенство, че станал незлоблив като дете. Затова Бог го надарил с благодатна сила да изцерява болни, да изгонва нечисти духове и да възкресява мъртви.Един мирянин се отправил при авва Сисой на Антониевата планина за благословия заедно с малкия си син. Случило се така, че по пътя момчето се разболяло и починало.
Но баща му не се смутил и с вяра го отнесъл при стареца. Когато влязъл в килията, той паднал пред него и положил в нозете му умрелия си син, сякаш изпросвал благословията и молитвите на преподобния. След като старецът се помолил и подал благословията си, мирянинът излязъл и оставил умрялото дете в нозете му.
Свети Сисой не забелязал, че детето е мъртво, и като предположил, че още очаква благословия, казал: – Стани, дете, и си върви. И мъртвият веднага възкръснал и тръгнал след баща си.
А той, като видял сина си жив, се върнал с него при стареца и му благодарил. Като разбрал, че е възкресил мъртъв, светецът много се натъжил, защото не желаел славата на чудотворец, и забранил на човека да разказва за случилото се до самата му кончина. Цели 60 години преподобни Сисой се подвизавал в пустинята. При него идвали за съвет монаси и миряни от далечни места. За тях той бил извор на жива мъдрост. Преди смъртта лицето му засияло като слънце.Монасите стоели около него и се чудели на това явление. А когато старецът издъхнал, цялата килия се изпълнила с чудно благоухание. Св. Сисой починал в дълбока старост през 429 г.
От младини обикнал Бога, преподобният Сисой поел игото на кръста и с усърдие последвал Христа, подвизавайки се в египетските пустини с подвизите на поста. Той водел равноангелски живот и със смирение и молитва побеждавал пълчищата на невидимите врагове. Блаженият Сисой пребивавал на една пустинна планина, където преди се подвизавал преподобният Антоний Велики, и бил подражател на неговото житие. За своето смиреномъдрие той получил такава благодат от Бога, че дори възкресявал мъртви. Бог го надарил с благодатна сила да изцерява болни, да изгонва нечисти духове и да възкресява мъртви. Приема се за покровител на децата, изцерявал болни и гонил духове.
Кратко животоописание
Из Древния патерик
Веднаж един брат с мъка на сърце казал на авва Сисой: „Отче, какво да правя? Аз паднах“. Старецът му отвърнал: „Стани“. Братът му казал: „Аз станах, но отново паднах“. Старецът отговорил: „Пак стани“. Братът възразил: „Докога ще ставам и падам, отче?“ Старецът отговорил: „До смъртта си“.
Един брат казал на авва Сисой Велики: „Забелязвам в себе си, че паметта за Бога винаги е с мене.“ На това старецът му отговорил: „По-важно от това да размишляваш за Бога е да се виждаш по-ниско от всяка твар. Защото телесният труд и такова принизяване довеждат до смиреномъдрие.“
Откриване на оброчището на Свети Сисой в Мирково
Годината е 1904. Данчо напет момък от Мирково взима за съпруга най-красивата мома в селото – Иванка. Двамата заживяват в сговор и съгласие, но годините минават, а те нямат деца. Съгласно неписаното правило в селото, булка, която не роди до петата година се гони от семейството.
На петата година една вечер бащата на Данчо го извикал да решават съдбата на Иванка. До огнището възрастния човек обяснил на сина си, че те с майка му много умували какво да правят с Иванка.
„Тя е много красива, добра и работлива. Жалко е, че нямате деца, но предлагаме да я оставим у дома”, казал той.
Иванка е дочула този разговор и цяла нощ е плакала. В кошмарния си сън й се явява един старец белобрад – свети Сисой Велики. Тя му обяснила, че е много тъжна и иска да има деца. Разбрал каква е причината за нейния плач добрият старец й казал: „Ще имаш! След три дни трябва да отидеш на оброчището на Свети Сисой и да целунеш кръста, макар че никой в селото не знае къде се намира то”, заръчал той и обяснил как тя да стигне до мястото, което се намирало под една огромна джанка, в подножието на Балкана.
На сутринта Иванка разказала своя сън на Данчо и свекъра си. На третия ден рано сутринта впрегнали каруцата, натоварили жертвен овен и цялото семейство се отправило да търси оброчището.
Пристигнали на указаното място те видели непристъпна гора. Това не ги спира и те започват да търсят в гората, но не откриват целта. Жените приготвят овена за курбан и изморени сядат да почиват. В един момент Иванка става и тръгва в гората. Вървейки на едно място се спъва и пада. Всички решават, че това е знак и започват да разчистват мястото. Не след дълго откриват кръста.
История за изграждането на параклис „Свети Сисой”
През 2012 година на 5 юли се случва нещастен случай с едно детенце от Мирково, което след инцидент изпада в кома. Научила за това леля Ганка моли местния отец Николай да се помоли за него. На следващия ден традиционно се прави водосвет на оброчището на Свети Сисой Велики и тогава на леля Ганка минава мисълта, че ако направи параклис на това място, детето ще оздравее. В този момент когато тази мисъл минава през главата й детето се събужда. То излиза от кома, след което и оздравява.Така започва историята с изграждането на параклиса. Споделила идеята сред присъстващите, те веднага се отзовават и е събрана първата парична сума за параклиса.
Кампанията продължава и за две години част от парите са събрани, но мястото около оброчището са частни земи. Разбрала за начинанието собственичката на единия от парцелите Димитрина Стайкова дарява 500 кв.м от мястото си за параклиса. Архитект от София изработва безвъзмездно проекта и строителството започва.
Първи се отзовават служителите в общинската администрация, които участват в наливането на основите на сградата. Заедно с тях работят и семейството на леля Ганка, но парите свършват. Разбрала за проблема Петя Йотина дарява средства, с които са ангажирани строители и работата продължава. Тухлите за сградата са дарени от собственика на тухларната в Мирково Димитър Гьоров. Довършителните дейности и вертикалната планировка са извършени безвъзмездно от фирмата на Симеон Бабуров. За изграждането на олтара са използвани дарения от миряните от цялото село.
Честване на 6 юли в Мирково
По този повод дават първия курбан за Свети Сисой Велики. И така от 6 юли 1909 г. до днес всяка година на този ден в Мирково се прави курбан за здраве. Традицията не е прекъсвана дори по време на войните и на пандемията Ковид-19. Мирковчани палят свещ и се молят за здраве на Свети Сисой.
А историята на Иванка и Данчо приключва щастливо. Още на следващата година се ражда първата тяхна мъжка рожба, а по късно се сдобиват и с втори син.
Как да почетем паметта на светец?
Почитането на паметта на светец може да се направи чрез различни начини, включително молитва, медитация и участие в религиозни служби. Ето няколко стъпки, които можете да следвате:
1. Научете за светеца: Започнете, като научите повече за живота, делата и ученията на светеца. Това ще ви помогне да разберете защо са почитани и какво наследство са оставили след себе си.
2. Молете се: Редовно се молете на светеца за неговата или нейната намеса и помощ в живота ви. Можете също така да четете молитви или химни, посветени на светеца.
3. Посещавайте местата за поклонение: Ако е възможно, посетете местата за поклонение, свързани със светеца, като църкви, манастири или гробове. Тези места често имат специална енергия и могат да помогнат за задълбочаване на връзката ви със светеца.
4. Участвайте в религиозни служби: Посещавайте литургии, бдения или други религиозни събития, организирани в чест на светеца. Тези събития предоставят възможност да се съберете с други, които споделят вашата вяра и да участвате в колективна почит към светеца.
5. Водете живот според учението на светеца: Опитайте се да живеете живота си според ученията и ценностите, които светецът е въплътил. Това може да включва практики като доброта, смирение, прошка или служене на другите.
6. Споделете историята на светеца: Разкажете историята на светеца на другите, особено на деца или млади хора. Това помага да се запази наследството на светеца живо и да се гарантира, че техните учения продължават да влияят на хората.
7. Бъдете благодарни: Поддържайте чувство на благодарност за благословиите, които сте получили благодарение на намесата и молитвите на светеца. Това признание може да укрепи връзката ви с тях и да задълбочи вашето разбиране за ролята им във вашия духовен живот.
Не забравяйте, че най-важното е да подхождате към почитането на паметта на светеца с искрено сърце и истинска любов. Светецът ще оцени вашата отдаденост и ще продължи да ви води към вашия път и към духовно израстване.
