6 ноември е денят, посветен на Св. Павел, архиеп. Константинополски, Св. Клавдия и Преп. Лука Тавроменийски.
Житие на Св. Павел, архиеп. Константинополски
От латински – значението на името Павел може да се отъждестви с „малък“, „скромен“, „смирен“, „кротък“.
Св. Павел е архиепископ през 4-ти век. Той се изкачва на патриаршеския стол, но по това време в Православната църква властват различни ереси. Павел е свален и пратен на заточение от новия император Констаций. Там Божият служител е удушен от незнаен човек, но по всяка вероятност причината е свързана с религията.
Св. Павел Константинополски умира през 350 година, а 31 години по-късно мощите му са пренесен в столицата Цариград. Павел солунянин, архиепископ Цариградски, бил от жертвите на оня смут, чрез който гибелната Ариева ерес дълго разтърсвала православната Църква.
Няколко пъти се възкачвал Павел на патриаршеския престол и няколко пъти бил свалян от него в зависимост от това, чие влияние преобладавало в ожесточената и често пъти кръвопролитна борба между арианите и православните. Но и в заточение, и на патриаршеския престол той винаги еднакво показвал себе си непоколебим изповедник и стълб на православието.
Тази твърдост станала причина за неговата мъченическа смърт. Император Констанций, привърженик на Ариевото учение, го изпратил на заточение в малоазийската област Кападокия, в град Кукуз. Там Павел бил удушен във време на богослужението със собствения му омофор.
Това станало в 350 г. В 381 г. мощите му били пренесени в Цариград, а оттам – във Венеция, където се намират и сега.
Имен ден имат всички, носещи имената Павел, Павлина, Павлета, Клавдия и Лука.
Житие на Св. Клавдия
Днес, освен, че почитаме Св. Павел, почитаме и Св. Клавдия. Кла́вдия Проку́ла е жената на Пилат Понтийски. В гръцката, коптската и етиопската православна църква паметта ѝ се почита на 27 октомври по Юлианския календар.
Евангелието по Матей за нея пише следното: „Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насън много пострадах за Него“ (Мат. 27:19). За нейното обръщане към християнството пишат много църковни автори – Ориген, блажени Августин, Йоан Малала, Атанасий Велики и други. Бл. Теофилакт Български пише в своето тълкувание на Евангелието: „Не самият Пилат видял съня, но жена му… И този сън бил дело на Божия промисъл, впрочем, не за да бъде освободен след това Христос, но за да се спаси тази жена“.
Запазените версии за живота й се разминават. Според едната тя завършила мирно живота си като християнка, като проповядвала Евангелието заедно с другите Христови ученици. А според друга версия Прокула пострадала мъченически за вярата си.
Житие на Преп. Лука Тавроменийски
Свети Лука произхождал от сицилийския град Тавромения. Още в младите си години той с усърдие посещавал Божиите църкви и бил не само слушател, но и изпълнител на Божествените Писания. Днес почитаме важни светии- Св. Павел, архиеп. Константинополски. Св. Клавдия. Преп. Лука Тавроменийски.
На 6 ноември се чества и празникът на чудотворната икона на Пресвета Богородица: „Всех скорбящих радост“ („Радост за всички скърбящи“).
Значението на иконата е укрепване във вярата в Света Богородица като дивна застъпница, която е навсякъде,където се чуват стоновете на страдащи хора. Тя изтрива сълзите на плачещите и в страданието дава минути на утеха и небесна радост.
В памет на преподобни Лука
Блаженият наш отец Лука произхождал от Сицилийския град Тавромения. Още в младите си години той с усърдие посещавал Божиите църкви и бил не само слушател, но и изпълнител на Божествените Писания. И когато родителите му решили да му намерят жена, една нощ той излязъл от дома си и отишъл в необитаема пустиня. Там той живеел сам със зверовете. След като прекарал 14 дни в пост, свети Лука се удостоил с божествено и ангелско посещение. Накрая отишъл в една обител, където приел монашество и се предал на суров постнически живот: вкусвал по малко хляб и вода през три или четири дни и почти не спял.
Така живял в продължение на година и половина. После заедно с още един монах се уединил на планината Етна, където се подвизавал, хранейки се само с тревите, които растели в тази планина. Малко почивал, малко спял, като през цялото време носел само една дреха и ходел бос. Той си поставил като правило да не излиза от килията си, докато не изчете целия Псалтир. Обикновено завършвал правилото си около третия час. От третия до шестия час се трудел.
И вече след шестия час вкусвал немного храна, без при това да изоставя работата си. Като живеел така, той се удостоил с голяма благодат и познал всяка мъдрост, така че някои, недоумявайки, говорели: “Откъде той познава книгите?”. Според откровението, което получил, той отишъл на едно място, където събрал 12 монаси и с голямо старание устроил техния живот. Заради това преподобният заминал дори във Византия, където се запознал с устройството на монашеските общежития и беседвал с тамошните отци. Оттук той заминал за Коринт, където, след като преживял в една обител не повече от седем месеца, мирно починал в Господа.
Защо почитаме Св. Павел, архиеп. Константинополски?
Св. Павел, архиепископ Константинополски, е една от най-почитаните личности в историята на Православната църква. Почитаме го заради неговата изключителна вяра, непоколебимост и мъченичество.
Защо е толкова важен?
Защитник на православието: Св. Павел беше яростен защитник на Никейското символоверене и се противопостави на ересите, особено на арианството, което отричаше божествеността на Иисус Христос. Неговата борба за чистотата на вярата го превърна в един от най-важните защитници на православието.
Мъченик за вярата: Въпреки че няколко пъти заемаше патриаршеския престол, той също толкова пъти беше свалян и изпращан в изгнание. Неговата непоколебима вяра го отведе до мъченическа смърт, когато беше удушен със собствения си омофор по време на богослужение.
Пример за християнско поведение: Животът на Свети Павел е пример за това как да бъдем верни на Христос дори в най-трудните обстоятелства. Неговата смелост, търпение и любов към ближните са вдъхновение за всички християни.
На какво ни учи Свети Павел?
Да бъдем верни на Христос: Независимо от обстоятелствата, трябва да останем верни на учението на Христос и да не правим компромиси с вярата си.
Да се борим за истината: Трябва да сме смели защитници на истината и да не се страхуваме да се противопоставим на лъжата и неправдата.
Да обичаме ближните си: Трябва да проявяваме любов и състрадание към всички хора, независимо от техните различия.
Защо го почитаме днес?
Почитайки Св. Павел, ние не просто си спомняме за един исторически персонаж, а се свързваме с неговата вяра и смелост. Неговата история ни напомня, че християнската вяра не е просто набор от догми, а начин на живот, който изисква от нас да бъдем верни на Христос дори когато това е трудно.
Защо почитаме Св. Клавдия. Преп. Лука Тавроменийски?
Почитайки св. Клавдия и преподобни Лука Тавроменийски, ние:
Подражаваме на тяхната вяра: Животът им е пример за това как да живеем като християни.
Молим се за тяхното застъпничество: Вярваме, че те се застъпват за нас пред Бога.
Укрепваме собствената си вяра: Като четем за живота и делата на светиите, ние се вдъхновяваме и укрепваме във вярата си.
Пазим жива традицията на Църквата: Почитайки светиите, ние пазим жива традицията на Църквата и се свързваме с поколенията християни, които са живели преди нас.
Св. Клавдия и преподобни Лука Тавроменийски, макар и по-малко известни от други светии, са достойни за нашата почит. Техният живот и дела ни вдъхновяват да живеем по-добър християнски живот и да се стремим към духовна съвършенство.
Защо е важно да почитаме светци?
Почитането на светци е важна част от много религиозни традиции, включително християнството. Има няколко причини, поради които почитането на светците е важно:
1. Насоки и вдъхновение: Светците са били хора, които са живели живот, посветен на вярата, любов и доброта. Техните истории могат да служат като насоки и вдъхновение за нас в собствените ни житейски пътувания. Те ни напомнят, че всеки може да постигне святост чрез отдаденост на вярата и добри дела.
2. Молитвена подкрепа: Когато се молим на светци, ние търсим тяхната намеса и помощ в нашите собствени молитви. Вярва се, че светците, които вече са постигнали святост, имат по-голяма близост с Бог и могат да се застъпват за нас пред Него.
3. Примери за подражание: Светците са живели живот, изпълнен със смелост, вяра и устойчивост в лицето на трудностите. Като ги почитаме и си спомняме за техните дела, можем да бъдем насърчени да водим по-добър, по-смислен живот.
4. Осезаема връзка с божественото: В някои религии почитането на светци помага на вярващите да почувстват по-осезаема връзка с божественото. Чрез почитането на светци хората могат да се чувстват по-свързани с Божията благодат и присъствие в живота си.
5. Запазване на наследството: Почитането на светци също е начин да се запази наследството на тези, които са направили значителен принос към вярата. Като почитаме светци, ние гарантираме, че техните учения, мъдрост и пример ще продължат да живеят през поколенията.
Почитането на светци е важен аспект от много религиозни традиции, тъй като осигурява насоки, вдъхновение, молитвена подкрепа, примери за подражание, осезаема връзка с божественото и запазване на наследството на онези, които са живели свят живот.
Днес е важно да почетем паметта на Св. Павел, архиеп. Константинополски. Св. Клавдия. Преп. Лука Тавроменийски.
