На 5 юли българският народ отбелязва летен Атанасовден, който е свързан с началото на жътвата. Вярвало се е, че на този ден лятото се преполовява и св. Атанас, облечен в топъл кожух отива при Бог да моли за зима. Празникът е съпътстван от ритуали и магични действия. В Родопско се колят общоселски курбани, раздават се погачи за берекет и дъжд. В западните райони на страната св. Атанас е покровител на орачите а в източните на празника се изпълняват обичаите Герман и Пеперуда.
Обичаи за летен Атанасовден:
Празникът на св. Атанас Летни е познат и като „среди лято” и бележи прехода към нов, летен земеделски цикъл. В планинските райони, където житата узряват по-късно, наричат празника Жетвар, защото в този край на него започва жътвата. Това е съпроводено с извършването на обредни магически действия. Пръв зажънва най-възрастният жетвар или човек с „лека ръка”. Той хвърля първите класове напред и благославя: „Бог напред, ние след него!” Първият сноп се връзва с червен конец и се изправя с благословията:
„Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!” Върху него постилат нова, чиста кърпа и отгоре й слагат пари – дар на жетварите за първия сноп. За да нямат болки в кръста, когато се навеждат да жънат, жетварите се опасват с отрязаните житни класове.
„Царят” или „майката” на нивата, т.е. двойните житни класове, се запазват. След края на жътвата мома, която има живи родители, ритуално сплита тези класове на плитка с червени конци, украсява ги със скилидки чесън и сребърни парички. Наричат тази плитка „Богова брада”, „брада на нивата”, „нивнина” или „коса” и я запазват до следващата година. Когато започне сеитбата, взимат зърна от Боговата брада и ги смесват със семената за посев, за да е богата реколтата. В южните райони на страната брадата оставят в средата на нивата с пожелание „да остане там берекетът”.
В Тракия по време на летен Атанасовден и деня след него наричат Света Черна, Баба Черна, Черен ден. Според народните представи Баба Черна се криела, подобно на чумата, във вълната. Ако жените не я почитат и работят на нейния празник, тя ще ги накаже, децата им ще се разболеят от „черната болест” и „Света Черна ще почерни къщата им”. Затова на този ден стопанките колят на къщния праг черна кокошка – жертва за Баба Черна. Обичаят се нарича „Кокоша църква”.
После готвят кокошката с ориз и я раздават на съседите с пожелание: ”Вземи си за свети Атанас и за Баба Черна, че да ни пазят от болести!” Перата от жертвената птица се запазват за лек и с тях бабите кадят болни и урочасани деца.
За разлика от зимния св. Атанас, който си съблича кожуха и отива на върха на планината да гони зимата и да вика лятото, летният му съименник си облича кожуха, нахлупва калпака, прогонва щъркелите към южните страни и вика зимата.Наричат го още Средзима.
Старите хора казват: “Атанас дойде и лятото дойде!”Според легендата светците Антоний и Атанас били братя и са покровители на ковачите, железарите, налбантите и ножарите.
Летен празник, свързан с началото на жътвата. Вярва се, че на този ден св. Атанас облича кожуха си и ходи при бога да моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило. Съпровожда се с ритуално-магически действия.
Всяка домакиня на този ден коли черна кокошка. Обичаят се нарича кокоша църква.
В Средните Родопи се колят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет.
Ритуалът Пеперуда и Герман
Днешният празник- летен Атанасовден се свързва с преполовяването на лятото и летните жеги и засушавания. Провеждат се ритуали за призоваване на дъжд.
Първият е така наречената „пеперуда”. В типичния му за България вариант в селото се избира малко момиче, обикновено сираче и за предпочитане първо или последно дете. Обличат го в дреха от зелени билки и треви. После то обикаля селото, придружавано от група момичета, като стопаните на всяка къща го пръскат с вода. Момичетата с него пък пеят песни за дъжд.
Често след „пеперуда” се изпълнява още по-странен ритуал за дъжд – „Герман”. Той включва изработването на антропоморфна мъжка фигура от кал или глина, която се украсява с цветя и ритуално се погребва. В различните райони на страната я наричат с различни имена – Герман, Гечо, Дюрманджо, Драганчо, Скалоян и т.н.
Според традицията фигурата трябва да се направи от девствени момичета под ръководството на старици. Характерен детайл е ясно изразеният фалос. Жените я оплакват като истински починал. Прави се погребална процесия. А самото погребване става в близост до водоизточник.
В крайдунавските села фигурата „Герман” се хвърля от брега в реката. На мястото се поставя малък дървен кръст и жените ходят там и правят помени в продължение на три, девет или четиринадесет дни. Вярва се, че след това започва да вали дъжд. На някои места в глинената фигура се поставя жаба. Другаде „Герман”-ът се изработва от сухи клонки и треви.
Детайли за празника:
Празникът летен Атанасовден е познат и като „среди лято” и бележи прехода към нов, летен земеделски цикъл.
В планинските райони, където житата узряват по-късно, наричат празника Жетвар, защото в този край на него започва жътвата. Това е съпроводено с извършването на обредни магически действия.
Свети Атанасий Атонски
На 5-ти юли християнската църква почита свети Атанасий Атонски, в българската народна вяра този ден е наречен Летен свети Атанас, който „облича кожуха си и отива при Бога да го моли за зима“.
Светецът пеел песен:
Иди, зимо, отиди си, лято,
и закарай вакли овце
да зимуват, да нощуват,
да изпъди щъркелите.
Щъркелите с ластовички!
Дойди, зимо, та донеси,
та донеси дълги нощи,
със седенки, с преденки!
Изследователите отбелязват, че Свети Атанас Летни носи чертите на древните соларни божества – повелители на небесния огън, на летните небесни стихии, на слънцето, от което зависи плодородието. Затова и има редица забрани за видове работа и ритуали за умилостивяване на стихиите, гадания за плодородие. Устройвали се едно време общоселски сборове, полската работа била забранена, нареждали се празнични трапези, месели се обредни питки за берекет и за дъжд. Този празник летен Атанасовден е изключително интересен.
Кой празнува имен ден на летен Атанасовден?
На 5 юли по време на празника летен Атанасовден църквата почита и паметта на един от най-големите руски светии – Сергий Радонежки.
Имен ден днес празнуват: Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Живко, Живка, Живан, Живана, Траян, Траяна, Таско, Трайко, Трайка.
Описание на именния ден:
Преподобни Атанасий живял през Х век. Родил се в Трапезунд и при кръщението си бил наречен Аврамий. В ранно детство останал сирак. За възпитанието му се грижела една благочестива инокиня.
По-късно отишъл в Цариград. Там той се запознал и усъвършенствал в тогавашните науки. Още в детски години малкия Аврамий силно желаел да служи на Бога чрез иночески трудове. Той станал ученик на преподобни Михаил Малейн и бил подстриган в монашество под името Атанасий.След време отишъл в Света гора, където се отдал на труден аскетически живот, стараейки се да скрие от всички и своята ученост, и великите си дарования. Но това се оказало невъзможно. Разчули се както големите му знания, така и неговия свет и добродетелен монашески живот. Мнозина започнали да му отдават почести. Уважавали го и видните за онова време сановници и пълководци на имерията Лъв и Никифор.
По-късно Никифор става византийски император. Той щедро подпомагал Атанасия в изграждането и разширяването на светогорските манастири и особено в изграждането на основания от Атанасия манастир, наричан сега Великата лавра св. Атанасий Атонски.Благочестивият монах Атанасий получил от Бога дар да върши чудеса. С усърдна и гореща молитва към всеподателя Бога той извел изобилна вода до своята лавра. И досега този извор се нарича на неговото име.
Преподобният Атанасий не само бил добър духовен старец на монасите в обителта, но и заради голямото си благочестие получил от Бога дар да върши много чудеса. С усърдна и гореща молитва той извел изобилна вода до своята лавра. И досега този извор се нарича на неговото име.
Благодатният старец завършил земния си път в края на Х век и скоро след това започнали да го почитат като светец.В някои селища в деня на св.Атанас извършвали лечебна магия. В навечерието на Жетвар много болни посещавали манастири и оброчни кръстове, с името на светеца. Преспивали там, а на сутринта се миели или пиели осветена вода. Болните вярвали в лечебната й сила. Колели курбан в памет на св.Атанас, за да измолят благословията му.Св. Атанасий Атонски завършил земния си път в края на Х век.
В някои части на страната на този ден- летен Атанасовден се дават обредни курбани, раздават се погачи за благополучие и берекет.На този ден често се посещават църкви и манастири, носещи името на светеца, и се палят свещи за здраве.
В някои райони на България съществуват вярвания, че на този ден не трябва да се работи, особено полска работа, за да се избегнат природни бедствия и градушки.Обикновено се приготвят специални обредни хлябове и други традиционни ястия, които се раздават на близки и съседи за здраве и благополучие.Летен Атанасовден е повод за събиране на роднини и приятели, а също така и за празнични веселби и народни събори.
