На 4 ноември Българската православна църква почита Преп. Йоаникий Велики и свети свещеномъченици Никандър, епископ Мирски и Ермей презвитер.
Житие на Преп. Йоаникий Велики
Преп. Йоаникий Велики бил роден в малоазийската област Витиния. Баща му се наричал Миритрикий, а майка му Анастасия. Йоаникий от младини бил възпитан в страх Божи. Още като малко момче, когато бил овчарче, той горял от желание да служи на Бога. Отличавал се между своите връстници с добродетелите си – кротост, смирение, търпение и послушание. Имал голямо влечение към молитвата.
Когато наближавало време за молитва, за да не мисли за стадото, той го благославял с кръстно знамение, отдалечавал се в гората на молитва и вечер, когато се завръщал при стадото си, намирал го събрано заедно невредимо.
По време на иконобореца император Лъв Хазар (775-780 г.), син на Константин Копроним, Йоаникий бил взет във войската. Като войник служил прилежно. Бил страшен за враговете на империята и любим за своите другари заради кротостта и смирението си. Но злият дух завидил на добродетелния му живот и го подмамил и увлякъл в иконоборческа ерес. Йоаникий станал съмишленик на иконоборците, които се обявявали против иконите и преследвали техните почитатели. Бог обаче, Който желае всички да се спасят, спасил и него от тая пагубна ерес.
Веднъж Преп. Йоаникий Велики вървял с войската през планината Олимп. Изведнъж непознат нему монах, назовавайки го по име, започнал да го укорява за това, че се е присъединил към иконоборците. „О, чедо Йоаникнй, извикал той, как можеш ти, наричайки се християнин, да презираш изображенията на Христа, твоя Спасител? Знай, че са суетни всички твои подвижнически трудове, щом не спазваш учението на православната вяра!“
Като чул това.“ Йоаникий съзнал своята заблуда, разкаял се от сърце и останалото време от живота си посветил на иконопочитанието, като станал голям защитник на светите икони.
Не след дълго време започнала война между гърци и българи. Гърците били по-добре въоръжени и завзели Тракия. По време на тази война Йоаникий проявил изумителна храброст и с това обърнал върху себе си вниманието на самия цар, който наредил да бъде записано името му в специален списък за награждаване.
Преп. Йоаникий Велики не желаел почести. При завършване на войната той пак минал през планината Олимп, спомнил си за монаха, който го изобличил за иконоборството, пожелал да остане там и постъпил в един от тамошните манастири. Тогава бил на 24 години и помолил преподобния игумен Григорий, мъж благочестив, да го благослови да живее като отшелник уединено. Игуменът добре познавал лошите замисли на врага, затова го посъветвал да остане известно време в манастира, за да изучи монашеския ред, а след това да излезе в суровата пустиня.
„Внимавай, чедо, рекъл му старецът, да не би да бъдеш прелъстен от дявола, защото който не може да го победи, бива победен от него“. Преподобни Йоаникий изпълнил отеческия съвет на игумена, останал в манастира и се предал на монашески подвизи. След това обходил няколко манастири, научил се да чете и пише, а подир това се заселил в пустинно място.
Един овчар от съседните села му носел по малко храна. Йоаникий се подвизавал в пещера и пребъдвал в молитва. Той имал за правило при четене на Давидовите псалми след всеки стих от псалома да вмъква една своя собствена молитва: „Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, а покровът Дух Светии. Света Троице, слава на Тебе!“ Тази молитва и досега е известна като молитва на св. Йоаникий. Тя се чете в края на повечерието.
Още приживе Господ прославил своя угодник. Той го надарил с чудотворна сила, прозорливост и голяма мъдрост. Много благочестиви хора идвали при св. угодник, за да получат от него съвет и помощ, и всички си отивали доволни и радостни.
Между многото посетители били и големите църковни светци Теодор Студит и цариградският патриарх Методий – и двамата пострадали от иконоборците. Преподобни Йоаникий сочел на заблудилите се истинския път, изцерявал болните с името на Христа и извършвал много чудеса. През своя живот тоя свят подвижник обходил много манастири, построил няколко църкви и предсказал прекратяването на иконоборството. Починал около 834 г. на 94 години.
Защо почитаме Преп. Йоаникий Велики. Св. свщмчци Никандър, еп. Мирски и Ермей презвитер?
Почитането на Преп. Йоаникий Велики и светите свещеномъченици Никандър, епископ Мирски и Ермей презвитер е дълбоко вкоренено в православната традиция и има няколко причини:
Преп. Йоаникий Велики:
Пример за покаяние и преобразяване: Йоаникий преминава през значителна духовна трансформация, от иконоборец до пламенен защитник на иконите. Неговата история е вдъхновяваща и показва, че дори най-заблудената душа може да се обърне към Бога.
Живот на аскеза и молитва: След своето покаяние, Йоаникий се отдава на строг аскетичен живот, изпълнен с молитви и пост. Той е пример за това как чрез самоотвержено служение на Бога човек може да постигне висока степен на духовно съвършенство.
Чудотворец и пророк: Йоаникий е известен със своите чудеса и пророчески дарби. Той е бил почитан още приживе като светец и след смъртта си неговите мощи са извършвали множество изцеления.
Свети свещеномъченици Никандър, епископ Мирски и Ермей презвитер:
Мъченици за Христовата вяра: Тези светии са дали живота си за вярата си в Христос, като са претърпели жестоки мъчения. Техният пример ни учи на смелост и постоянство в изповядването на Христовата вяра.
Вярност на църковната традиция: Никандър и Ермей са били верни на апостолската традиция и са се противопоставили на езическите вярвания. Те са пример за това как трябва да пазим и защитаваме учението на Православната църква.
Молитвеници за нас: Като мъченици, те се молят за нас пред престола Божи и ни помагат в нашите нужди.
Защо ги почитаме?
Вдъхновение: Животът и делата на тези светии са източник на вдъхновение и насърчение за всички християни. Те ни показват, че и ние можем да постигнем духовни висоти, ако следваме техния пример.
Застъпничество: Вярваме, че светиите се застъпват за нас пред Бога и ни помагат в нашите молитви.
Памет: Почитането на светиите е начин да запазим жива паметта за тях и за техните дела.
Пример за подражание: Светиите са наши духовни наставници и пример за подражание в нашия християнски живот.
На какво ни учи почитането на тези светии?
Вяра в Бога: Почитането на светиите укрепва нашата вяра в Бога и в Неговата сила да преобразява човешките сърца.
Любов към ближния: Животът на светиите ни учи на любов към ближния и на готовност да служим на другите.
Смирение и покаяние: Йоаникий е пример за това как смирението и покаянието могат да преобразят човека.
Мъжество и постоянство: Никандър и Ермей са пример за мъжество и постоянство в изповядването на Христовата вяра.
Как можем да почетем паметта им?
Почитането на паметта на Преп. Йоаникий Велики и светите свещеномъченици Никандър, епископ Мирски и Ермей презвитер е важна част от православната традиция. Има множество начини да изразим нашата почит и да се свържем с тяхната духовна сила:
Участие в църковни служби:
На техния празник: На 4 ноември се чества паметта на тези светии. Присъствието в църквата на този ден и участие в литургията е един от най-пряките начини да отдадем почит.
Редовно църковно посещение: Редовното посещение на църковните служби ни позволява да се потопим в духовния живот и да се свържем по-дълбоко с Бог и светиите.
Молитва:
Лични молитви: Можем да се обръщаме към светиите в нашите лични молитви, търсейки тяхното застъпничество и помощ.
Молитви от службите: В православните служби има множество молитви, посветени на различните светии, включително и на тези.
Акатист: Акатистът е специален вид молитва, посветен на конкретен светец. Можем да четем акатиста на Преподобни Йоаникий или на светите мъченици, за да се свържем по-дълбоко с тях.
Четене на жития:
Запознаване с живота им: Четенето на житията на светиите ни позволява да се запознаем по-добре с техния живот, дела и духовни подвизи. Това ни вдъхновява и ни дава пример за подражание.
Поучение и мъдрост: Житията на светиите са пълни с мъдрост и поучения, които могат да ни помогнат в нашия собствен духовен живот.
Изучаване на учението на Църквата:
Дълбоко разбиране: Изучаването на учението на Православната църква ни помага да разберем по-добре смисъла на вярата и да живеем в съответствие с нея.
Свързване със светиите: Светиите са били верни на учението на Църквата. Като изучаваме това учение, ние се свързваме по-тясно с тях.
Добродетели и дела:
Подражание: Можем да се стремим да подражаваме на добродетелите на светиите, като например смирение, кротост, търпение и любов към ближния.
Добри дела: Извършването на добри дела в памет на светиите е един от най-добрите начини да им отдадем почит.
Поклонение на свети мощи:
Ако е възможно: Ако има възможност, можем да се поклоним на свети мощи. Смята се, че мощите на светиите имат благодатна сила и могат да изцеляват и да помагат на хората.
Икони:
Молитва пред иконата: Молитвата пред иконата на светеца ни помага да се съсредоточим върху неговия образ и да се обърнем към него с молитва.
Почитане на образа: Иконата е образ на светеца и чрез нея ние изразяваме нашата почит към него.
Споделяне на вярата:
Разпространение на знанието за светиите: Можем да споделяме с други хора това, което знаем за живота и делата на светиите, за да ги вдъхновим и да ги насърчим да се обърнат към Бога.
Почитането на паметта на светиите е многостранен процес. Няма един-единствен правилен начин да го направим. Важното е да го правим от сърце и с вяра, като се стремим да следваме техния пример в нашия собствен живот.
