Свищовският мирен договор(известен и като договор от Систова) слага край на Австро-турската война от 1787 – 1791 между Османската империя и Австрия. Подписан е в Свищов на 4 август 1791 г.
Международно известен като Договор от Систова. В Лондон има улица на име Систова, на която е живял Чърчил.
Първите значими битки за България
Значими битки за България част 2
Значение на Свищовският мирен договор
На 4 август 1791 г. в Свищов е подписан договор, който слага край на Австро-турската война от 1788-1791 г., която на практика е последната Австро-турска война. Воюващите страни са Хабсбургската монархия и Османската империя, а началото ѝ е по инициатива на император Йосиф II. В същото време Османската империя води война с Руската империя, опитвайки да възстанови териториалните си загуби от предходната Руско-турска война (1768–1774 г.) и последвалият я договор от Кючук Кайнарджа. Йосиф II започва войната, за да подкрепи стратегическия си съюзник императрица Екатерина II.
Сцена на основни бойни действия са Влахия и Банат, като постепенно австрийските войски взимат превес. На фронта вилнее малария и различни други болести, които взимат много жертви, сред които и самият император Йосиф II. Неговият наследник на трона – император Леополд II, решава да започне преговори за мир заради заплаха от намеса на Прусия на страната на Османската империя. Така се стига до подписването на Свищовския договор. Въпреки успеха си, австрийците, които са обърнали взор към другите си граници и бързащи да приключат войната, се съгласяват на съвсем скромни придобивки – крепостта Оршова и няколко малки градчета край границата в Хърватско.
Свищовският мирен договор слага край на последната австро-турска война, т.е. де юре между Свещената Римска империя и Османската империя. Една от причините за бързото приключване на войната от страна на Австрия, въпреки военните успехи, изразяващи се в завземането на Белград и Калафат, е съюзничеството на Османската империя с Прусия. Съществува сериозна опасност от нападение от страна на Прусия към Австрийска Силезия. Освен това избухва френската революция и австрийското правителство насочва вниманието си към събитията във Франция. С оглед на развитието на ситуацията във Франция, Австрия би трябвало да поддържа армията си в бойна готовност за намеса при неблагоприятен развой на събитията.
По всичките тези причини с договора от Свищов Австрия се съгласява на изключително дребни, даже символични придобивки предвид на военните успехи – сдобива се с две малки градчета по хърватската граница, както и с Оршова.
Последствия за Балканите
Предвид на събитията във Франция, последвани от Наполеоновите войни, Австрия сменя тактиката си на Балканите. След Свищовския мир, Австрия повече не води войни срещу Османската империя, а съдейства за разрастването на народо-освободителното движение главно в Смедеревския санджак, който е бил под властта ѝ в периода 1718 – 1739 г.
По време на войната избухва в Ягодинското въстание, известно в сръбската историография като Кочина крайна, начело с Коча Ангелкович. Свищовският мир дава амнистия на участниците в тези бунтовни действия, като през 1793/94 г. султан Селим III с ферман потвърждава някои местни свободи на населението, а през 1796 г. са премахнати правомощията на 45 селски князе в санджака, формирайки се 12 нахии като административни единици, начело с избрани от населението оберкнязе с някои административни и съдебни правомощия, като органи на местната власт.
Тази административна реформа предизвиква недоволството на еничарите и спахиите, които търсят подкрепата на Осман Пазвантоглу. С назначението на новия паша на Белградския пашалък Абу Бекир, положението се изменя. Пашата организира убийството от свой приближен на еничарския водач Дели Ахмет, което предизвиква размирици. Австрийците също подклаждат събитията в пашалъка, които водят до организирането на първото сръбско въстание от Караджордже Петрович, подофицер на австрийска служба през 18 век. Свищовският мирен договор е изключително значим за всички нас.
Какво включва Свищовският мирен договор?
Свищовският мирен договор включва няколко основни точки:
1. Признаване на независимостта на Румъния, Сърбия и Черна гора.
2. Създаването на автономна българска област, която включва земите на север от Стара планина и Южна България (без Северна Добруджа). Тази област ще се управлява от княз, избран от местното население и одобрен от Високата порта.
3. Османската империя отстъпва на Русия териториите на североизток от Черно море, включително Керченския пролив, които са част от Кримския полуостров.
4. Русия получава територии в Кавказ, включително градовете Батуми и Карс.
5. Османската империя изплаща на Русия военно обезщетение от 800 милиона франка за разходите по войната.
6. Османската империя също така се съгласява да извърши реформи, изисквани от Великите сили, за да подобри положението на християнските си поданици, включително предоставяне на административни и политически реформи в българските области.
Тези условия очертават политическата карта на Балканите в края на 19 век и поставят основите за развитието на съвременната българска държава.
Защо Свищовският договор е важен?
Свищовският мирен договор от 1791 г. е ключов момент в историята на Балканския полуостров и има дълбоко влияние върху политическата карта на региона.
Ето защо този договор е толкова значим:
Край на военните действия: След продължителна война между Австрийската империя и Османската империя, договорът поставя край на военните действия и осигурява период на относително спокойствие в региона.
Прекрояване на границите: Един от основните резултати на договора е промяната на границите между двете империи. Австрия отстъпва на Османската империя някои територии, което оказва влияние върху баланса на силите в региона.
Влияние върху Балканите: Договорът има пряко въздействие върху политическата ситуация на Балканите. Той засилва напрежението между големите европейски сили и поставя началото на нови съперничества и борби за влияние в региона.
Българските земи: Макар и косвено, договорът се отразява и на българските земи, които по това време са под османско владичество. Резултатите от войната и договора създават нови условия за живота на българското население и оказват влияние върху бъдещите борби за национално освобождение.
Свищовският мирен договор е важен, защото:
Маркира важен етап в историята на региона: Той е свидетелство за динамичните политически процеси, които са оформили Балканите през 18 век.
Оказва влияние върху бъдещи събития: Резултатите от договора имат дългосрочни последствия и оказват влияние върху развитието на региона в следващите векове.
Има значение за разбирането на съвременната политическа карта: Договорът е една от многото стъпки, които са довели до формирането на съвременните държави на Балканския полуостров.
Свищовският договор е не само исторически факт, но и символ на сложните политически игри и борби за влияние, които са характерни за историята на региона.
Защо трябва да се сключват мирни договори?
Свищовският мирен договор е изключително важен и значим. Мирните договори са важни, защото те помагат за регулиране на конфликти и установяват нови отношения между нациите. Те служат като правни споразумения, които определят условията за прекратяване на война или конфликт и често водят до значителни промени в границите, управлението и статута на регионите. Ето някои причини, поради които мирните договори са от съществено значение:
1. Прекратяване на военните действия: Най-непосредствената причина за сключването на мирни договори е спирането на военните действия между участващите страни. Това позволява възстановяването на мира и стабилността.
2. Промяна на граници: Мирните договори често водят до промяна на границите между държавите. Тези промени могат да бъдат резултат от военни действия, преговори или дипломатически решения. Новите граници имат значително влияние върху населението, икономиката и политиката на засегнатите региони.
3. Установяване на нови правителства: В някои случаи мирните договори водят до установяването на нови правителства или промени в съществуващите. Това може да се случи след революция, преврат или споразумение между враждуващи фракции.
4. Защита на правата на човека: Мирните договори понякога включват разпоредби за защита на човешките права, особено когато една нация е победена или окупирана от друга. Тези разпоредби могат да помогнат за предотвратяване на злоупотреби и нарушения на човешките права.
5. Икономическо сътрудничество: Мирните договори могат да насърчат икономическото сътрудничество между нациите чрез търговски споразумения, инфраструктурни проекти и други форми на съвместна дейност. Това може да доведе до растеж и развитие както за страните, така и за техните граждани.
6. Дипломатически отношения: Подписването на мирен договор може да помогне за установяването или подобряване на дипломатическите отношения между нациите. Това може да улесни комуникацията, сътрудничеството и разрешаването на бъдещи спорове по мирен начин.
7. Решаване на спорове: Мирните договори предоставят рамка за разрешаване на спорове между нациите. Чрез определянето на ясни правила и процедури тези споразумения могат да помогнат за предотвратяването на бъдещи конфликти и да насърчат стабилността в световен мащаб.
В обобщение, мирните договори играят решаваща роля за поддържането на международния мир и сигурност, насърчаването на икономическото сътрудничество и защитата на човешките права. Те помагат при регулирането на конфликти и установяването на нови отношения между нациите, което води до положителни резултати както за отделните държави, така и за глобалната общност като цяло.
Защо Свищов?
Град Свищов е избран за място на подписване на договора поради стратегическото му положение на река Дунав и неговата лесна достъпност.
Интересен факт:
Договорът е известен и като Договор от Систова, което е латинското наименование на Свищов. В Лондон има улица на име Систова, на която е живял известният британски политик Уинстън Чърчил.Свищовският мирен договор е важен исторически документ, който ни напомня за сложните политически процеси, които са оформили Европа и Балканите през 18 век.
Свищовският мирен договор отбеляза важна стъпка към независимостта и суверенитета на българския народ, но също така доведе до предизвикателства и сложности в оформянето на новата българска държава.
