Днес, 31 октомври, отбелязваме Международния ден на Черно море и подписването на Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море, свързан с т. нар. Букурещка конвенция, с подписването на която шестте граничещи Черноморските страни потвърждават важността на опазването на Черно море от всички нас. 16 милиона души от 6 държави днес празнуват – това са хората, които живеят по крайбрежието на Черно море.
Международен ден на Черно море
Шестте черноморски държави, България, Грузия, Румъния, Руската федерация, Турция и Украйна, подписаха Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Конвенцията от Букурещ) на 21 април 1992 г. и Стратегическия план за действие за Черно море на 31 октомври 1996 г. 31 октомври се отбелязва като Международен ден на Черно море от черноморските страни всяка година от 1996 г.
Целта на Международния ден на Черно море е да привлече общественото внимание към замърсяването, прекомерния риболов, неустойчивото развитие, прекомерното строителство в крайбрежните зони и неустойчивия туризъм. Основната тема е борбата със замърсяването от реките като приоритетен източник на замърсяване и морския трафик. Предприетите мерки и действия от създаването на Комисията до днес дадоха първите признаци на възстановяване на Черно море.
Специфичните характеристики на Черно море го правят уязвимо и застрашават неговата екосистема. Свързано със Средиземно море и Мраморно море чрез тесния проток на Босфора и Дарданелите, почти затвореното Черно море има много слаба циркулация на водата. Солената и морската вода се смесват само в горните 100 до 150 метра, докато водата под тази граница се смесва само веднъж на хиляда години. Солеността на Черно море е значително по-ниска от тази на Средиземно море, тъй като в него се вливат четири големи европейски реки – Дунав, Днепър, Днестър и Дон, които допринасят за замърсяването на водите на Черно море.
Като страна, която принадлежи към Дунавския басейн, река Дунав протича през Сърбия със своите 588 км, трябва да се запитаме колко влияем върху замърсяването на Черно море и какво можем да направим, за да запазим замърсяването възможно най-ниско. На мястото, където голямата река се влива в Черно море, тя образува внушителна делта, която е местообитание на около 300 вида птици и 45 вида риби.
Дунав, втората по големина река в Европа след Сърбия, протича през Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Румъния, България, Украйна и Молдова.
Откога честваме Денят на Черно море?
Обявен е за първи път през 1996 година в Истанбул, на среща на министрите на околната среда на България, Румъния, Турция, Русия, Грузия и Украйна. Основна цел за създаването на „Ден на Черно море“ е привличане на вниманието на обществото върху екологичните проблеми в Черно море. Денят на Черно море представлява възможност за честване на един от най-важните природни ресурси в региона и за насърчаване на усилията за опазване и устойчиво управление на морската среда. Само чрез съвместни действия и ангажимент можем да гарантираме бъдещето на Черно море и да осигурим, че той ще продължи да бъде източник на живот и процъфтяване за следващите поколения.
Защо наричаме Черно море – “черно”?
Римският географ Помпоний Мела е автор на първата география, която предлага писмено доказателство за името на Черно море, което произхожда от I в. от н.е. Той пише, че гръцките пътешественици наричат Черно море “негостоприемно” поради необичайните бързопроменящи се метеорологични условия в морето и сблъсъците с местното население. В следствие на това гърците дават наименованието “Πόντος Ἄξεινος” (Pontos Axeinos), което буквално се превежда като “Мрачно море”.
Съществува и теория, че морето е наричано ‘черно’ поради окисляването на металите със сероводород. Друга теория на икономическа основа е, че наименованието може да идва от античната търговия със смола, която е била значим продукт в региона. Въпреки че има различни версии и обяснения, точният произход на наименованието на Черно море все още остава предмет на дебати и тълкувания в средите на историците, лингвистите и учените.
Уникалната екосистема на северозападния шелф на Черно море е обременена от прекомерно количество хранителни и опасни вещества от крайбрежните страни и реките, които се вливат в нея. Най-високият отток от тези реки е Дунав, следван от Днестър и Днепър.
Замърсяването и други фактори коренно промениха черноморските екосистеми в началото на около 1960 г. През следващите десетилетия черноморската екосистема изпадна в състояние на колапс. Плажовете в Украйна и Румъния бяха отрупани с мъртви и разлагащи се морски растения и животни. Загубите се оценяват на 60 милиона тона.
Друг натиск върху черноморските екосистеми включва органични пестициди, тежки метали, случайни и оперативни разливи от нефтени кораби и пристанища, както и прекомерен риболов и нашествия на екзотични видове.
Черно море е най-голямото водно тяло в света, съдържащо сероводород, признат за потенциално вреден замърсител на околната среда. Това се дължи на притока на солена средиземноморска морска вода в дълбините му и речна вода в плитчините, което води до голямо разнообразие във водите и потоците. Това е довело до изчерпване на кислорода от около 200 м под повърхността и натрупване на сероводород.
Днес е изключително важно да отбележим Международния ден на Черно море!
Черно море днес
Вносът на азот в Черно море напоследък е намален, въпреки че остава по-висок, отколкото през 60-те години на миналия век. За разлика от това, настоящите вложени фосфати са останали приблизително последователни. Според информация от Черноморската комисия усилията за опазване на околната среда за намаляване на заустванията от 49 високоприоритетни източника на замърсяване – като недостатъчно пречистени отпадъчни води и емисии във въздуха – са започнали да дават плодове.
Това се доказва от по-малко и по-малко интензивен цъфтеж на водорасли, увеличаване на сравнимия улов на риба и завръщането на различни форми на живот във водите на Черно море. Продължаващото подобряване на черноморските води може да се дължи на различни фактори:
Продължаващи промени в икономиките на страните от долния Дунав
Предприети са преки действия за подобряване на инфраструктурата и намаляване на изхвърлянето на биогенни вещества през река Дунав
Успешно въведена забрана на полифосфатни перилни препарати в няколко страни. Всяка година на 31 октомври, Международният ден на Черно море отбелязва подписването на Стратегическия план за действие за Черно море. Денят е посветен на дейности за повишаване на осведомеността, включително образователни действия и действия за почистване на плажовете, като се фокусира върху основните цели на плана за действие:
Обещанието за по-добро бъдеще за 16-те милиона души от шест държави, които живеят по бреговете му.
Ангажименти на регионалните правителства за сериозни действия за реална промяна в рехабилитацията и възстановяването на морето.
Всеотдайната работа на много хора, които отделят времето и енергията си за опазване на околната среда.
Развитието на науката, политиката и капацитета…необходимото условие на опазването
През годините има множество научни изследвания и планове за подобряване на базата от научни знания в Черно море и крайбрежните му райони. Има множество мрежи от заинтересовани страни, които се фокусират върху опазването на околната среда и устойчивото развитие на Черно море. Организациите на гражданското общество са участвали в дейности за развитие на капацитета, образование и събития за повишаване на осведомеността. Има много дейности за преплитане на връзката между наука, политика и действие.
Всички тези усилия са в съответствие с визията на Десетилетието на науката за океана на ООН. Искрено вярваме, че черноморските крайбрежни страни приветстват Десетилетието на науката за океана на ООН.
Защо е важен Международният ден на Черно море?
Международният ден на Черно море, отбелязван на 31 октомври, е изключително важен, защото ни напомня за крехката екосистема на нашето общо море и необходимостта да го опазим за бъдещите поколения.
Ето защо този ден е толкова значим:
Повишава обществената осведоменост: Денят ни помага да разберем по-добре проблемите, с които се сблъсква Черно море, като замърсяването, прекомерния риболов и загубата на биоразнообразие.
Обединява усилията: Създава платформа за сътрудничество между държавите около Черно море, за да се разработят и изпълнят съвместни планове за опазване на морето.
Насърчава устойчивото развитие: Фокусира се върху важността на балансирането на икономическите интереси с опазването на околната среда.
Вдъхновява към действие: Подтиква всеки от нас да вземе участие в опазването на Черно море, дори с малки действия.
Защо Черно море е толкова специално и защо трябва да го опазим?
Уникална екосистема: Черно море е дом на много уникални видове растения и животни, които не се срещат никъде другаде по света.
Важен икономически ресурс: Морето осигурява храна, енергия и възможности за отдих и туризъм за милиони хора.
Влияе върху климата: Черно море играе важна роля за формирането на климата в региона.
Застрашено от замърсяване: Човешката дейност, като индустриалното замърсяване, прекомерният риболов и пластмасовите отпадъци, застрашават здравето на морето.
Как всеки от нас може да помогне?
Намалете пластмасовите отпадъци: Използвайте торбички за многократна употреба, бутилки за вода и намалете консумацията на еднократни пластмасови изделия.
Сортирайте отпадъците: Правилното сортиране спомага за намаляване на количеството отпадъци, които достигат до морето.
Не замърсявайте плажовете: Събирайте боклука след себе си и не оставяйте отпадъци на плажа.
Подкрепете устойчивия туризъм: Избирайте хотели и туристически агенции, които прилагат екологични практики.
Участвайте в доброволчески акции: Присъединете се към инициативи за почистване на плажове и крайбрежни зони.
Образовайте себе си и другите: Споделяйте информация за проблемите на Черно море и начините за тяхното решаване.
Заедно можем да направим Черно море по-чисто и по-здраво!
Честит Международен ден на Черно море!
