На 28 септември почитаме Харитон изповедник и Св. пророк Варух.
Житие на Харитон изповедник
Преподобният Харитон изповедник живял в Икония, Мала Азия, при царуването на римския император Аврелиан.Заради изповядването на християнски убеждения той бил подложен на жестоки мъчения, хвърлен в тъмница и изпратен на заточение. След смъртта на императора гоненията били прекратени. Преподобният Харитон се отрекъл от света, посветил се изцяло на Бога и създал манастири.
От него е останал обредът на монашеското подстрижение. Доживял до дълбока старост. През втората половина на третия и първата половина на четвъртия век живял в малоазийския град Икония благочестив мъж на име Харитон.
През втората половина на третия и първата половина на четвъртия век живял в малоазийския град Икония благочестив мъж на име Харитон.При царуването на римския император Аврелиан било предприето жестоко гонение срещу християните. Началникът на града узнал, че Харитон е християнин, и го повикал при себе си.
– Защо не се покланяш на боговете, които ние всички почитаме? – запитал го той.
– Не се покланям – отговорил Харитон, – защото те не са богове. Безумно е човек да им се покланя. Аз се покланям на вечния Бог, Творец и Спасител на света.
– За тоя дързък отговор – казал началникът – ти заслужаваш смърт. Заслужаваш смърт, защото хулиш нашите богове. Но аз ще ти простя, ако се разкаеш и им се поклониш. Ти трябва да им принесеш жертва и да поискаш от тях прошка!
Харитон заявил:
– Ако си уверен, че твоите идоли са действителни богове, ти не трябва да прощаваш на онзи, който ги хули, защото всеки е длъжен да държи за своя бог. Но те не са богове и ти напразно ми заповядваш да им се покланям. И знай, че никакви мъчения не ще ме заставят да се отрека от живия Бог.
Аз повтарям с апостол Павел: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч“. Никога не ще се отрека от Бога и не ще се поклоня на твоите бездушни идоли.
Тия думи разгневили силно началника. Той заповядал да бият жестоко тоя смел изповедник. След това го отнесли едва жив в затвора. С Божия помощ Харитон скоро оздравял.
След това го подложили на нови, по-тежки мъчения. И накрай началникът го пратил на заточение.
Освобождаването на Харитон изповедник
Наскоро след това император Аврелиан умрял и наследникът му заповядал да бъдат прекратени гоненията срещу християните. Върната била свободата на затворниците. Заточениците видели отново родината си. Тия, които се криели по пещери и пустини, започнали да се събират отново свободно на молитва. Всички радостно благодарили на Бога, Който внушил на царя милост към християните.
Тогава бил освободен и Харитон изповедник.
Тежкото изпитание засилило още повече вярата у него. Той се отрекъл от света, за да посвети изцяло живота си на Бога.
Заминал за Йерусалим, за да се поклони на светите места. Но по пътя бил заловен от разбойници. Те го вързали и отмъкнали в своята пещера. Но като видели, че нищо нямал, оставили го в пещерата и тръгнали да търсят друга плячка.
Харитон се помолил и се предал покорно на Божията воля. И милостивият Бог му пратил неочаквано избавление. В пещерата пропълзяла отровна змия. Тя се напила от стоящия там съд с вино. След това повърнала обратно виното в съда. Но виното било вече отровно. Разбойниците се върнали. Били жадни. Изпили виното и тъй свършили живота си в страшни мъчения.
Харитон се освободил от оковите. В пещерата намерил голямо богаство, което разбойниците събирали в продължение на няколко години. Част от това богаство раздал на бедните и на църквите, а с останалата част основал тук манастир, който нарекъл Фаре.
Самата пещера била обърната на църква. Събрали се много братя. Харитон написал за тях правила на монашески живот. Постоянно им давал пример на всички добродетели. Той бил милостив и страннолюбов, кротък и смиреномъдър. Обичал поста и въздържанието. Трудът бил за него почивка. Сиромашията си пазел като драгоценно богаство.
Като установил ред в манастира и повторил няколко пъти наставленията си към братята, Харитон им заповядал да пазят строго въздържание и безмълвие. Поискал от тях постоянно да се трудят и да се молят. След това им казал, че желае да остави манастира, за да живее самотно. Това огорчило много братята. Те се опитали да го задържат, но не успели. Харитон им поставил свой заместник, благословил ги и заминал.
Недалеч от Йерихон намерил пещера и се поселил в нея. Всичките си мисли насочвал към Бога. Денем и нощем пребъдвал в молитва и труд. Почти не си позволявал почивка. Хранел се само с корени и диви плодове.
Но скоро усамотението му било нарушено. Някои от братята на манастира Фаре зажалили силно за него и решили да го посетят. Харитон ги приел с радост. Мястото, гдето се подвизавал, станало известно и склонните към отшелнически живот почнали да се заселват около него.
Така Харитон построил втори манастир. Приложил в него същите правила, както в манастира Фаре. След това се отдалечил наново, още по-силно зажаднял да пребивава в безмълвие.
Но на Бога било угодно животът му да бъде полезен и за други. Тъй на мястото на неговото ново усамотение се повторило същото. Надошли при него нови поклонници, които искали да живеят като него. Харитон построил трети манастир и го устроил, както е бил устроил първите два.
Подир това се възкачил на висока планина и се поселил там. Оттам управлявал манастирите си. Братята идвали при него за съвети. Събирали се около него на големи групи. И той беседвал с тях за духовния живот, за пътя на човека към Бога.
Когато оставал свободен от грижи за братята, сам сред планината се отдавал на благочестиви размишления и пламенна молитва.
Смъртта на Харитон изповедник
Харитон изповедник достигнал до дълбока старост. Най-после усетил приближаването на смъртта. Повикал игумените и монасите от трите манастира. Пожелал да ги уведоми за своята близка смърт и да им даде последни наставления. Дълбока скръб обхванала всички братя. В дълга беседа преподобният ги утешил. На опасенията им, че ще останат без върховен духовен началник, припомнил думите на Спасителя, Който обещал да бъде с вярващите в Него до свършека на света.
Братята го запитали где иска да бъде погребан.
Той отговорил:
– Гдето искате, там отдайте праха на праха, защото земята е Господня; на Господа принадлежи всичко, което я изпълва.
Но братята му възразили:
– Не, отче свети! През своя живот ти построи три манастира. Всеки от тях би искал да има твоето тяло. И тъй, реши сам, за да не се яви между нас разпра!
Св. Харитон изпълнил желанието на монасите. За да избегнат несъгласия, казал, че иска да бъде погребан в първия манастир, построен на мястото на разбойническата пещера.
Подкрепян от братята, той дошъл до тоя манастир. Дал им последни съвети, благословил ги и починал тихо и безболезнено.
Харитон изповедник се преселил във вечността на 28 септември 350 година.От него е останал обредът на монашеското постижение.
Св. пророк Варух
Свети пророк Варух бил ученик, приятел и писар на св. пророк Йеремия. Той записвал пророчествата на пророк Йеремия за нашествието на вавилонците и за плена на юдеите заради граховете им и чел на народа в храма. След четенето царят изгорил свитъците и наредил да затворят пророците в тъмница.
Свети пророк Иеремия бил свидетел на Вавилонския плен, когато бил на 70 години, а неговият ученик – свети Варух, не го напуснал. Когато пророк Иеремия оплаквал разрушаването на Иерусалим, тогава свети Варух, като се оттеглил в една пещера, също плачел горчиво. След известно време той излязъл от пещерата и със скръб присъствал на убиването с камъни на своя учител.
Свети Варух особено ясно пророкувал за въплъщаването на Сина Божий; това негово пророчество започва със следните слова: “Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него” и т. н. Той предрекъл и съдбата на Иерусалим. След кончината на свети Иеремия, когото той предал на погребение, скоро се преставил и самият той.
Защо почитаме Харитон изповедник?
Харитон изповедник се почита като светец от Православната църква заради неговата изключителна вяра, смелост и отдаденост на християнските идеали. Нека разгледаме по-подробно защо:
Непоколебима вяра: Харитон демонстрира непоколебима вяра в Бога, дори когато е изправен пред жестоки гонения и мъчения. Неговото отказване да се отрече от християнството и да се поклони на езическите богове е вдъхновяващ пример за силата на вярата.
Смелост и твърдост: Свети Харитон проявява изключителна смелост, като отстоява своите убеждения пред лицето на властта. Неговите думи и действия са доказателство за това, че е готов да пожертва всичко в името на Христовата вяра.
Монашески подвиг: След преследванията Харитон се оттегля в пустинята, където основава манастир и посвещава живота си на молитва и аскеза. Той става пример за монашеския живот и вдъхновява много други да последват неговия път.
Чудотворец: Житието на свети Харитон е изпълнено с разкази за чудеса, които той е извършил. Тези чудеса са свидетелство за неговата святост и за Божията благодат, която е действала чрез него.
Символ на борбата за вярата: Харитон Изповедник се превръща в символ на борбата за вярата и на християнското мъченичество. Неговият живот и дело са вдъхновявали поколения християни и продължават да го правят и днес.
Защо е важно да почитаме свети Харитон?
Вдъхновение: Животът и делото на свети Харитон ни вдъхновяват да бъдем по-силни във вярата си и да не се страхуваме да отстояваме своите убеждения.
Пример за подражание: Харитон изповедник е пример за това как да живеем един праведен и богоугоден живот.
Защита и застъпничество: Вярващите се обръщат към свети Харитон с молитви за защита, изцеление и помощ в трудни ситуации.
Памет за миналото: Почитането на свети Харитон ни помага да помним нашето християнско наследство и да предаваме вярата на следващите поколения.
Почитането на Харитон изповедник е израз на нашата благодарност за неговия пример и на нашата вяра в силата на молитвата и на светите. Неговият живот и дело са безценно богатство за Православната църква и за всички християни.
