На 27 юли Православната църква прославя Свети Пантелеймон и Свети Седмочисленици.
Кратко животоописание на Свети Пантелеймон:
Свети Пантелеймон бил от град Никомидия (днешен Измит на азиатския бряг на Мраморно море, Турция). Според житието му той бил отначало езичник и носел името Панталеон (от гръцки – Лъв във всичко), а когато се покръстил, приел името Пантелеймон (от гръцки – Всемилостив).
Бил ученик на знаменития тогава лекар Евфросин и станал после придворен лекар на император Максимиан, който обаче заповядал да го съсекат, защото отказал да се поклони на езическите богове. Част от мощите на светеца се пазят в светогорския руски манастир „Св. Панталеймон“.Свети Великомъченик Пантелеймон – лечител, закрилник на лекарите и акушерките. Според народните представи светецът помага при болести, покровител е на пътешествениците, на летните бури, порои и наводнения.Светецът е патрон на много български църкви и манастири, болници, медицински центрове и др. Сред тях е храмът в нестинарското с. Бродилово, което се намира на територията на Природен парк Странджа.
До 1914 г. населението е от гърци, повечето от които се изселват след Междусъюзническата война, а в Бродилово заживяват български бежанци от Източна Тракия. Оказва се, че св. Пантелеймон е пръв сред светците, почитани от нестинарската общност в странджанското село.
Пантелеймон бил привлечен в Христовата вяра от свещеномъченика Ермолай (чиито празник е на 26 юли).
Пантелеймон живял в малоазийския град Никомидия. Изучил лекарското изкуство и с готовност помагал на всички страдащи от различни заболявания. А когато чрез християнството се запознал с важността на любовта към ближния, „най-голямата от всички добродетели“ по думите на св. апостол Павел, Пантелеймон започнал да лекува безплатно. С това не само се прочул и бил проповедник на Христовата любов сред бедни и богати, но и привлякъл завистта на други лекари.
Наклеветен, че е християнин, той бил заловен и измъчван по времето на гонението на Диоклециан и неговите съимператори през 303 година. Останал твърд във вярата си, той бил убит с меч и останал в паметта на Църквата като истински Христов последовател, състрадателен към всеки страдащ човек.
Шест века по-късно на този ден се упокоил от многото си трудове най-известният от учениците на славянските просветители свети Кирил и Методий – свети Климент Охридски. Изпратен от Св. цар Борис I в югозападните български земи, той работил с изключителен успех, трудейки се денем и нощем за обучението на над 3500 свещеници и други служители на Българската църква. Според житието му, той, като нов апостол Павел, облагородил непросветения български народ и го извисил духовно, водил го по пътя на спасението. Заради неговия праведен живот скоро след кончината му на 27 юли 916 г. започнали да го почитат като светец.
Още в Първата българска държава почитта към Свети Пантелеймон е била голяма. Това показват двата манастира, носещи неговото име в Преслав и в Охрид, където били създадени също медицински школи и лечебници.
Храмов празник на Свети Пантелеймон в София
На 27-ми юли в София паметта на Свети Пантелеймон се чества като храмов празник в кварталната църква в Бояна. Също така на няколко места в страната има храмове и параклиси в негова чест, а също и манастири: Присовският край Велико Търново, Обидимският, недалеч от Добринище, и манастирчето край Смолян. Втори храмов празник има и светата обител „Св. Богородица – Живоприемни източник“, над Гоце Делчев, Неврокопска епархия, посветен на Св. Пантелеймон. Манастирът е женски и през последните години в следствие на неуморните усилия на игуменката сестра София претърпя сериозно развитие.
Денят се приема за подходящ за пътуване, откъдето идва и името му Пантелей Пътник. Имен ден празнуват Добрин, Пантелей, Добри, Добрина.
На 27 юли се чества още успението на свети Климент Охридски, а по древна традиция на този ден Църквата е отредила да се чества и паметта на седемте славянски просветители: св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под името Седмочисленици.
Житие на Св. Седмочисленици
На този ден освен, че почитаме Свети Пантелеймон, почитаме и Св. Седмочисленици – славянските просветители, светите братя Кирил и Методий и техните ученици: Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Изгонени от Моравия, намерили прием в България.
Проявили монашески подвизи и насаждали вяра и религиозна просвета сред народа през IX век. На тоя ден е починал първият от тях – св. Климент (916 г.).
Така днес светата ни Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици – Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Това е нашата свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон – небесните ангели и покровители на този прекрасен столичен храм.
Значение на делото им
Значението на тяхното дело не се мери с дни, години, векове. То е над тях, защото е устроено според благата промислителна воля Божия. Защото именно Бог ни изпрати светите Седмочисленици и то точно в най-решителния, най-съдбоносния за народа ни момент. Делото на светите Седмочисленици е дело Божие още и в този смисъл, че то е имало за цел да доведе до Бога и истинското богопознание. Св. Седмочисленици бяха преди всичко апостоли на Христовото учение и проповедници на вярата в Бога.
Светите братя и техните ученици ни дадоха християнската вяра и славянска писменост. Те са възродители на славянските народи. Те ги изведоха от мрака на езичеството и на религиозното неведение и ги въведоха в пълната светлина на тогавашното познание.
Обилни са историческите податки за епохалното им дело. То започна в манастира Полихрон, където възгорени от словесен огън, богоподвижните им пръсти създадоха старобългарските писмена, а после сами и първи изписаха голата безкнижна душа. Светите Братя са превели отначало най-необходимите богослужебни книги. Те са:
Неделно (изборно) Евангелие, Апостол (изборен), Служебник, Требник, и част от Псалтира.
После св. Методий е превел Стария Завет без Макавейските книги, Номоканона, Патерик (Отечник).
Оригиналният поетичен дар на св. Константин-Кирил е блестящо разкрит в Изложение на правата вяра, Химн в чест на св. Климент Римски, Проглас към Евангелието.
Редица техни и на първите им следовници писания и днес са прочути и се съхраняват като редки глаголически и кирилски ръкописи в прочути библиотеки: Лондонско, Реймско, Асеманово, Зографско, и други евангелия, Синайски псалтир, Клоцов сборник, Енински апостол, Хилендарски, Зографски, Македонски, Киприанов и други листи.
Езикът, на който светите Братя извършили своите преводи е солонският диалект от втората половина на ІХ век. Установени са и го установиха специалисти езиковеди, изхождайки от фонетични и синтактични особености на този диалект, залегнали в Кирило-Методиевия писмен език, съхранен в първите им преводи и оригинални трудове. Знаем, че те, превеждайки свещените и боголужебни книги на старобългарски език, станаха първо просветители на словаци и моравци, а след това голямата им светлина огря българския народ, особено чрез делото на техните ученици.
Наистина тези свети мъже са Божии избраници, оръдия в ръцете на Провидението за осъществяване на велики и спасителни цели в живота не само на българския народ, но и на цялото славянство.
И азбуката, която по Божие внушение и съдействие бе изнамерена; и езикът, който те чрез делото си увековечиха; и свещените книги, които те преведоха и ни дадоха; и школите, които чрез учениците си създадоха; и народната писменост и литература на които положиха началото, и разпространението на християнската вяра между славянските народи – всичко това най-красноречиво говори, най-силно и убедително доказва, най-вярно свидетелствува за тяхното богоизбраничество, за тяхното пратеничество, за тяхното апостолство!
Трябва да се изтъкне и друг един факт: св. Седмочисленици не само бяха проповедници на една вяра, но и бяха духовници, нещо повече – хора светци. Такива ни ги представят и техните най-ранни житиеписания и техните богослужебни последования. Преди всичко те убедено вярваха и твърдо изповядваха вярата си в Бога. Те бяха по живот чисти и святи. Те бяха мъченици, подвижници и чудотворци. Днес е важно да почетем също и Свети Пантелеймон.
Защо почитаме Свети Пантелеймон и Свети Седмочисленици?
Почитаме Свети Пантелеймон и Свети Седмочисленици по няколко важни причини, които са се преплели през вековете и са оставили дълбок отпечатък в нашата култура и духовност.
Свети Великомъченик Пантелеймон:
Лечител и закрилник: Смятан е за покровител на лекарите, акушерките и всички, които се занимават с изцеление. Неговото житие разказва за множество чудеса и изцеления, които е извършил, което го превръща в символ на надежда и вяра в изцелението.
Мъченик за вярата: Пантелеймон е пострадал за своята вяра в Христос и е пример за непоколебима вяра и готовност да се пожертвува за своите убеждения. Това го прави модел за подражание за всички християни.
Защитник на пътешествениците: Смята се, че покровителства пътешествениците и ги пази по време на пътуванията им.
Защитник при природни бедствия: Народните вярвания го свързват със защитата от летни бури, порои и наводнения.
Свети Седмочисленици:
Създатели на славянската писменост: Кирил и Методий са създателите на славянската писменост, която е от огромно значение за развитието на културата и образованието на славянските народи.
Разпространители на християнството: Те са допринесли за разпространението на християнството сред славяните и за създаването на славянска църква.
Учители и просветители: Учениците им – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий – са продължили тяхното дело и са допринесли за развитието на образованието и културата в българските земи.
Почитането на Свети Пантелеймон и Свети Седмочисленици е не просто религиозен обичай, а израз на дълбока почит към личности, които са оставили трайна следа в историята и културата на българския народ.
Кой има имен ден днес?
Имен ден днес празнуват : Пантелей, Панчо, Панто, Панка, Милчо, Милчена, Милен, Милена, Милетин, Милица, Мирена, Милина, Миленко, Добри, Добрин, Добриян, Добра, Добрина, Добринка, Добрияна !
Честит имен ден на празнуващите!
