На 27 декември или третият ден след Рождество, Православната църква почита паметта на Свети Стефан, отбелязваме Стефановден.
В българската традиция Стефановден е свързан с различни обичаи и ритуали. Един от тях е коледуването, което продължава и на този ден. Младите мъже, наречени коледари, обикалят къщите и пеят песни за здраве и благополучие, а домакините ги даряват с храна и пари.
Друг важен елемент на празника е приготвянето на специални ястия. Традиционно на трапезата се сервират месни ястия, тъй като това е първият ден от Коледните пости, когато е позволено да се консумира месо. Обикновено се приготвят свинско с кисело зеле, баница с месо и други подобни ястия.
Стефановден е и денят, който символично слага край на коледния цикъл от празници. Това е време за благодарност, семеен уют и вяра.
Денят е известен като Стефановден.
На Стефановден имен ден празнуват всички, които носят имената и техните производни: Стефан, Стефка, Стефи, Стефани, Стефанка, Стефания, Венчо, Венцислав, Венцислава, Фани, Фанка, Стамен, Стамена, Станчо, Стан, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Запрян, Запро, Запряна, Цанко, Цано, Цанка, Цани, Стоян, Стоянка, Стояна, Стоичко.
Вечерта, на този празничен ден, семейството се събира на обща трапеза, на която присъстват месни гозби и ястия.
Култът към този светец е голям, почитта към него – също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.
Свети Стефан е покровител на църковния клир.
Стефановден е последният празник за годината. Според народните вярвания, той затваря цикъла на отминаващата година и отворя път на идната. В превод от старогръцки език Стефан означава „венец“ и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка. На празника семейството се събира пред иконата на Свети Стефан около обща трапеза с месни ястия.
Традиции и обичаи на Стефановден
Един от основните обичаи, свързани със Стефановден, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта. Традицията повелява младите семейства да ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини.
Според поверието от Стефановден се поставя началото на „мръсните дни„, които свършват на Богоявление. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.
От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за Мръсните дни – жените не бива да метат, да мият косите си, да перат; не се правят венчавки, кръщенета, опела. През този период хората се пазят от зли сили.
Името Стефан означава „венец божи“.
Над 7000 са имениците от община Стара Загора, които празнуват на Стефановден. Здраво и честито да е името им.
Кратка житейска история.
На Стефановден, почитаме и Свети първомъченик Стефан. Той е първият християнски мъченик, пострадал за Христовата вяра, когато бил на около 30-годишна възраст.
След слизането на Светият Дух върху апостолите, църквата започнала бързо, да се разраства, което наложило да поеме грижите за сираци, вдовици, изобщо за бедните, които са били кръстени.
Апостолите поискали от християните да излъчат седем достойни мъже за тези грижи. Посветени в дякони, апостолите ги направили свои най-близки помощници. Сред дяконите бил младият Стефан, който се наричал архидякон, т.е. първият дякон. Той се откроявал от останалите със силната си вяра и дар слово.
Стефан се отличавал особено, защото смело говорел за Христовата вяра и вършел велики знамения и чудеса в Неговото име.
Всичко това, обаче предизвикало гнева и яростта на определена група от хора. Те започнали да търсят възможност да го посрамят.
С гнева си надигнали народа срещу Светецът. Намерили лъжесвидетели, които упрекнали Стефан, че похулил закона на Мойсей и Йерусалимския храм. Това било жестоко!
Божията благодат, с която била изпълнена душата на Стефан, в този момент проблеснала и озарила лицето му с небесна светлина. Той заприличал на Ангел небесен.
Свети Стефан рекъл: „Хора с неверни сърца и уши! Вие, винаги се съпротивлявате на Светия Дух!“
След тези си думи той, вече не очаквал, че ще бъде пощаден от огорчените свидетели. Сърцата им се изпълнили с гняв и злоба, докато го слушали, скърцали със зъби.
Стефан бил изведен извън града. Започнали да го убиват с камъни.
В далечината на Елеонския хълм, Пречиста Богородица застанала и гледайки мъченическата смърт на Стефан, горещо се молила за него. Поискала от Божият син да даде сили на мъченика и да приеме душата му с мир и любов. Обсипван с камъни, Стефан гледал към небето и се слял с Духа Божий.
След смъртта на мъченика в Йерусалим започнало преследване на християните, от което те са принудени да бягат в различни части на Светите земи и в съседство. Така християнската вяра започнала да се разпространява из различни части на Римската империя.
Неговото свято тяло било захвърлено, без да бъде погребано, за да бъде разпокъсано и погълнато дивите животни.
Тленните му останки лежали на земята дни и нощи наред, но не били доближени от нищо, защото Бог ги пазел.
Известният Гамалиил изпратил хора, отдадени на вярата, да вземат тялото на първомъченик Стефан. Лично той го погребал в собствената му земя, в пещера недалеч от Йерусалим.
През 415 г., по чудо, мощите на Свети Стефан били открити. Тържествено са пренесени от село Кафаргамала в Йерусалим, от архиепископ Йоан, заедно с двама епископи.
От този ден нататък мощите на Светецът започнали да изцеляват хора. Стефановден е много важен за всички нас.
Защо почитаме Свети първомъченик Стефан?
Свети първомъченик Стефан е една от най-почитаните личности в християнството и има няколко причини за това:
Първият християнски мъченик: Стефан е първият човек, който е убит заради вярата си в Христос. Неговото мъченичество е било вдъхновение за безброй християни през вековете, показвайки, че вярата може да бъде по-силна от смъртта.
Пример за безкористна служба: Като един от седемте дякона, избрани да се грижат за нуждите на ранната християнска общност, Стефан е показал пример за безкористна служба и любов към ближния.
Застъпник пред Бога: Много християни вярват, че Свети Стефан продължава да се застъпва за тях пред Бога и им помага в трудни моменти.
Символ на постоянството във вярата: Животът и смъртта на Свети Стефан са символ на постоянството във вярата и на готовността да се страда за Христос.
Защо почитаме Свети Стефан именно на 27 декември?
Венец на старата година: Стефановден се чества на третия ден след Рождество Христово и се счита за венец на старата година. Това е ден за равносметка и за начало на нов цикъл.
Символ на надеждата: След празнуването на Рождението на Христос, почитта към Свети Стефан ни напомня за важността на вярата и надеждата, дори в трудни времена.
Как почитаме Свети Стефан?
Църковни служби: В този ден се отслужват тържествени литургии и панихиди в негова чест.
Семейни събирания: Семействата се събират на обща трапеза, за да си спомнят за Свети Стефан и да укрепят своите връзки.
Молитви: Много хора се молят за неговото застъпничество и за Божията благодат.
Какво символизира Свети Стефан в българската култура?
Мъжество и вяра: Свети Стефан е символ на мъжеството и вярата, които ни помагат да преодолеем трудностите.
Семейни ценности: Празнуването на Стефановден укрепва семейните ценности и ни напомня за важността на единството и съпричастността.
Надежда за бъдещето: Свети Стефан ни дава надежда за бъдещето и ни вдъхновява да живеем по-добър живот.
На какво ни учи той?
Свети Стефан, първият християнски мъченик, ни учи на много ценни уроци, които са актуални и днес:
Непоколебима вяра: Стефан е доказателство, че вярата в Бога може да ни даде силата да преодолеем всяко изпитание и да останем верни на своите убеждения, дори пред лицето на смъртта.
Любов към ближния: Като един от седемте дякона, той е служил на нуждаещите се с любов и безкористност. Това ни учи да бъдем състрадателни към другите и да им помагаме, без да очакваме нищо в замяна.
Готовност за жертви: Смъртта на Стефан е пример за това, че понякога трябва да сме готови да направим жертви за вярата си и за своите принципи.
Защита на истината: Смелата реч на Стефан ни показва, че трябва да сме готови да защищаваме истината, дори ако това означава да се противопоставим на мнозинството.
Надежда в бъдещето: Въпреки мъченическата си смърт, Стефан е оставил след себе си наследство на вяра и надежда. Това ни учи, че дори в най-трудните времена трябва да запазим надеждата, че доброто ще победи.
В по-широк контекст, Свети Стефан ни учи:
Да живеем смислено: Животът му ни показва, че животът има смисъл, когато го посветим на служене на Бога и на ближните.
Да бъдем постоянни: Неговата твърдост във вярата ни вдъхновява да бъдем постоянни в своите убеждения и да не се отказваме от целите си.
Да бъдем смели: Свети Стефан е пример за смелост и решителност. Той не се е страхувал да изрази мнението си и да се застъпи за своите убеждения.
В заключение, Свети Стефан е много повече от историческа фигура. Той е жива икона на вярата, любовта и надеждата. Неговите уроци са от значение за всеки от нас, независимо от религията или убежденията си.
Днес е важно да почетем паметта на Свети Стефан и да отбележим Стефановден!
Тази статия е защитена от Digiprove © 2021 Happy Woman BG
