Българската православна църква чества на 26 февруари паметта на най-новия български светец, Св. Серафим Богучарски, Софийски чудотворец. Неговият живот е пример за дълбока вяра, смирение и безгранична любов към Бога и ближните
Житие на Св. Серафим Богучарски
Серафим (Соболев), със светското име Николай Борисович Соболев, е роден на 1 декември 1881 г. (по стар стил) в Рязан. Той е син на Борис Матвеевич Соболев и Мария Николаевна. През 1894 г. постъпва във втори клас на Рязанското духовно училище, след което завършва Рязанската духовна семинария през 1904 г. По-късно става студент в Санкт-Петербургската духовна академия, където на 26 януари 1908 г. приема монашеско пострижение от епископ Сергий (Тихомиров) и получава името Серафим в чест на преподобни Серафим Саровски. Малко по-късно, на 18 март същата година, е ръкоположен за йеромонах. В академията установява близки отношения с ректора Теофан Бистров.
През 1908 г. йеромонах Серафим започва да преподава в богословското училище в Житомир, основано от киевския митрополит Антоний Храповицки. Впоследствие е назначен за надзирател на Калужкото духовно училище. През 1911 г. става инспектор на Костромското духовно училище, а на 22 декември 1912 г. е назначен за ректор на Воронежката духовна семинария, като същевременно е въздигнат в сан архимандрит. На 1 октомври 1920 г., на празника Покров Богородичен, архимандрит Серафим е хиротонисан за Лубенски епископ от митрополит Антоний Храповицки в катедралния храм на Симферопол.
На 14 ноември 1920 г. той напуска Русия, отпътувайки с военния параход „Херсон“ заедно с коменданта на Севастопол, генерал Николай Стогов. След пристигането си в Истанбул преподава в Халкинската семинария в Турция.
На 19 май 1921 г. пристига в България, където е назначен за предстоятел на храма „Св. Николай Чудотворец“ към руското посолство в София, както и на руския манастир „Св. Александър Невски“ в Ямбол. На 31 август 1921 г. оглавява руските задгранични православни енории в България с титлата „епископ Богучарски“. Първоначално е под юрисдикцията на Руската православна църква зад граница (РПЦЗ), но след 1946 г. преминава под управлението на Московската патриаршия.
През 1934 г. е издигнат в архиепископски сан от председателя на Архиерейския Синод митрополит Антоний Храповицки.
През 1943 г. отказва участие в Архиерейското съвещание на йерарсите на РПЦЗ, проведено във Виена под егидата на германските власти. На 2 март 1945 г. изпраща поздравително писмо до патриарха на Москва и цяла Русия Алексий I по повод избирането му за предстоятел на РПЦ. На 15 април 1945 г. отправя молба към патриарх Алексий I за прием в Московския патриархат. На 16 юни 1946 г., по време на посещението на патриарх Алексий I в България, възобновява напълно литургичното общение с Московската патриаршия.
Серафим (Соболев) приема съветско гражданство през 1946 г., а в края на същата година съветското правителство му предава управлението на бившата Руска църква към посолството в София.
През юли-август 1948 г. архиепископ Серафим участва в Съвещанието на Главите и Представителите на Автокефалните Православни църкви в Москва, където изнася доклади. Една от неговите основни задачи е да противодейства на икуменическите възгледи на българския Екзарх Стефан.
Процес на канонизация
След кончината на архиепископ Серафим Соболев неговият гроб се превръща в място на поклонение за множество вярващи. Хората ежедневно го посещават, молят се, оставят писма и свидетелстват за неговата помощ, особено в тежки житейски моменти и при болести. За православните християни в България неговата святост е безспорна, но тъй като е клирик на Руската православна църква (РПЦ), Светият Синод на Българската православна църква (БПЦ), ръководен от патриарх Максим, заключава, че канонизацията му може да бъде извършена единствено след решение на РПЦ.
Въпросът за канонизацията на архиепископ Серафим е повдигнат още през 2007 г., но тогава Комисията по канонизациите към Светия Синод на РПЦ преценява, че събраните материали не са достатъчни. През 2014 г. архимандрит Филип (Василцев), наместник на Подворието на Московския и на цяла Русия патриарх в София, отправя призив към българския народ да събере свидетелства за благодатната помощ на архиепископ Серафим. По негова инициатива през 2015 г. Подворието отново внася материали в Комисията, като този път всички пропуски, установени през 2007 г., са отстранени.
Руската православна църква стартира официална процедура по канонизация. Свидетелствата за чудотворствата, животa и богословските трудове на архиепископ Серафим са подробно изследвани и обсъдени първо в Комисията по канонизация при РПЦ, а след това и в Светия Синод. След като се установява наличието на всички необходими основания, за първи път в историята на РПЦ е отправено предложение за свикване на съвместна комисия между Руската и Българската православна църква, за да се съгласуват позициите по въпроса.
Първото заседание на комисията се провежда на 3 декември в Руския храм-подворие „Св. Николай Мирликийски“ в София, където се намира гробът на архиепископ Серафим. Заключителното заседание се състои на 4 декември в Синодалната палата на БПЦ. Членовете на комисията постигат единодушно съгласие, че няма пречки за неговата канонизация. Те решават той да бъде прославен като св. Серафим Софийски Чудотворец. Заключителният документ е подписан от съпредседателите на комисията – Волоколамски митрополит Иларион и Варненски и Великопреславски митрополит Йоан.
Окончателното решение за канонизацията на Богучарски архиепископ Серафим в Руската православна църква е взето на 3 февруари 2016 г. по време на Архиерейския събор на РПЦ в храма „Христос Спасител“ в Москва. За първи път в историята на РПЦ на заседанието присъстват и представители на друга поместна църква – Българската.
На 5 февруари 2016 г. Светият Синод на БПЦ също официално взема решение за канонизацията на архиепископ Серафим, като така той е почетен и от Българската православна църква. Днес е важно да почетем паметта на Св. Серафим Богучарски.
На какво ни учи той?
Св. Серафим Богучарски, Софийски Чудотворец, е пример за християнска добродетел и смирение. Неговото учение и живот могат да бъдат обобщени в няколко ключови аспекта:
- Любов и състрадание: Св. Серафим Богучарски е известен със своето дълбоко състрадание към хората и готовността си да помага на всеки, който се обръща към него за помощ. Той учи на любов към ближния и на безкористна служба.
- Смирение: Въпреки своите духовни дарби и способности, Св. Серафим Богучарски живее скромно и смирено. Той показва, че истинската святост не се измерва с външни признаци на власт или богатство, а с вътрешното състояние на душата.
- Молитва и вяра: Св. Серафим Богучарски подчертава значението на молитвата и постоянството във вярата. Той насърчава хората да се обръщат към Бога с искрена молитва и да търсят Божията воля във всичко.
- Прошка и милосърдие: Св. Серафим Богучарски учи на важността на прошката и милосърдието. Той самият е бил много прощаващ и милостив, което е било основа на неговото взаимодействие с хората.
- Духовно ръководство: Като духовен наставник, Св. Серафим Богучарскипредоставя мъдри съвети и насоки на тези, които търсят неговата помощ. Той учи на важността на духовното ръководство и на следването на Божиите заповеди.
Чрез своя живот и дела, Св. Серафим Богучарски, Софийски Чудотворец, ни учи как да бъдем по-добри християни и човешки същества, като се стремим към любов, смирение, вяра и милосърдие.
Молитва към Св. Серафим Богучарски, Софийски Чудотворец:
О, предивни чудотворче, светителю отче Серафиме!
Ти, още докато си бил сред нас, си казал на верните: „Ако получа дръзновение пред Господа, няма да ви оставя сираци”. Затова, помнейки твоите думи и делата ти на милосърдие във временния ти живот, с любов падаме пред теб и усърдно просим: моли се непрестанно пред престола на Царя на славата за всички нас, ближни и далечни, свои и чужди, немощни и грешни, и които с любов те почитат.
Ти от детство си просветен с Божията благодат, а в юношеството, придобил съвършен ум, младежите и девойките си поучавал на мъдрост. Достигайки зряла възраст, си се показал усърден извършител на божествените добродетели. Затова и нас утвърди в благоугаждането на Бога и като добър пастир, който изрядно е упасъл Христовите овци, упъти ни в пътя на покаянието. Като светилник на истинската Светлина, просвети и ни запази от заблужденията и съблазните на този свят, и като дивен чудотворец, не преставай да показваш своята милост към всички, които с любов прибягват към тебе.
Добри пастирю, не оставяй своето паство в Българската и Руската страна и другаде. Бъди бърз помощник на тези, които те призовават от всички краища на света, за да се прослави неизказаното милосърдие на Пастиреначалника и Господ наш Иисус Христос, Който е винаги прославян и Комуто се покланяме заедно с безначалния Негов Отец и Всесветия, и благ, и животворящ Негов Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Амин!
Заключение:
Св. Серафим Богучарски, Софийски Чудотворец остава в историята като един от най-ярките духовни светилници, свързващи православните традиции на Русия и България. Неговият живот е изпълнен с примери на вяра, смирение, любов и неуморно служение на Бога и хората. Въпреки бурните исторически събития, които съпътстват времето му – революции, войни и политически промени – той остава верен на своя духовен дълг, отдаден на молитвата и делото на Христовото учение.
Неговото пристигане в България бележи началото на един нов етап в мисията му. Като предстоятел на руските православни общности в страната, той се превръща не само в духовен наставник, но и в утешител и опора за вярващите. Св. Серафим не просто проповядва християнските добродетели – той ги въплъщава в делата си, проявявайки дълбоко състрадание към страдащите, бедните и всички, които търсят неговата помощ и напътствие.
Днес, когато почитаме неговата памет, ние не просто си спомняме за един велик духовен водач, а приемаме неговото учение като пътеводител в собствения си живот. Св. Серафим, Софийски Чудотворец продължава да бъде наш небесен закрилник и застъпник, вдъхновявайки поколения вярващи да следват неговия пример на благочестие, молитва и любов към ближния. Нека се обръщаме към него с молитва и доверие, знаейки, че той винаги ще чува нашите прошения и ще се моли за всички нас пред Божия престол.
Присъедини се към нашата общност и нека заедно черпим вдъхновение от вярата и празничните традиции! Остави коментар или се абонирай за бюлетина на списание HappyWoman.bg, за да получаваш вдъхновяващи съвети, духовни напътствия и красиви идеи за християнските празници – всичко това директно в твоята поща. А ако търсиш нещо наистина специално, разгледай уникалните икони на HappyMarker.bg – символ на благословение и светлина в дома!
