На 25 март отбелязваме Денят на пощенската картичка. Пощенските картички са не само средство за комуникация, но и своеобразни „капсули на времето“, които запечатват моменти от историята, културата и ежедневието на различни епохи. От тях можем да научим много за миналото – за градове, сгради, традиции и хора, които вече не съществуват или са претърпели значителни промени.
Всяка пощенска картичка разказва уникална история, като съчетава визуален образ с кратко съобщение, а понякога, зад всяка илюстрация стои голямо значение – било то историческо събитие, културна забележителност или пейзаж от един изгубен свят. В този контекст, Денят на пощенската картичка, отбелязван на 25 март, е не само повод да се отдаде почит на този незабравим начин на комуникация, но и да си припомним колко важна част от нашето културно наследство са тези малки произведения на изкуството.
Какво представлява пощенската картичка?
Пощенската картичка е вид кореспондентско средство, което съчетава кратък текст с визуален образ – най-често снимка или илюстрация. Обикновено тя представлява правоъгълен лист от картон с разделение: едната ѝ страна е посветена на картината (пейзаж, градски изглед, културен паметник, събитие и др.), а другата – за написване на съобщение, име и адрес на получателя, както и залепяне на пощенска марка.
Пощенската картичка служи не само за комуникация между хората, но и като средство за запазване на спомени, изразяване на чувства или дори популяризиране на дадено място или събитие. През годините тя се превръща и в обект на колекционерски интерес, защото носи отпечатъка на своето време – чрез езика, почерка, визията и дори пощенските печати.
Пощенската картичка е малка, открита пощенска пратка с изображение, използвана както за лична кореспонденция, така и за културна, туристическа или историческа стойност.
Любопитни факти за пощенската картичка:
- Първата илюстрирана картичка
Илюстрациите започват да се появяват малко по-късно. За първа „картина на гърба“ се смята картичка с гравюра от 1870 г., изпратена във Франция. Оттам нататък визуалната част става все по-важна и картичките започват да приличат на малки произведения на изкуството.
- Картички без пликове?
Да! Основната идея на пощенската картичка е да се изпраща без плик, което я прави бърза, евтина и удобна форма на общуване. Всеки може да прочете написаното, затова повечето хора подбират кратки и не особено лични послания.
- Международна мания
В края на XIX и началото на XX век пощенските картички стават световна мания. Във Франция, Германия, Великобритания и САЩ милиони хора ги събират. Организират се дори специални изложения и размени между колекционери.
- Картичката като исторически документ
Днес много пощенски картички са ценен източник за историци и колекционери. Те показват градове, улици, обичаи и облекла от миналото. Много от местата, заснети на картичките, вече не съществуват или са напълно променени.
Историята на пощенските картички – от комуникация до културна ценност.
Историята на пощенската картичка е тясно свързана с развитието на пощенските съобщения, фотографията и нуждата от бърза и достъпна комуникация в епохата на индустриалния прогрес. Тяхната поява бележи началото на един нов тип визуално-словесна комуникация, която съчетава кратко съобщение и образ – фотография, гравюра или илюстрация. За родно място на първата пощенска картичка се смята Австро-Унгария, а годината на нейното създаване е 1869.
Идеята за картичката възниква около три десетилетия след създаването на първата фотографска снимка от Луи Дагер през 1839 година. Смята се, че автор на идеята за пощенската картичка е преподавателят във Военната академия в Австрия – Емануел Ферман. Той предлага нов тип пощенско съобщение – отворен лист, върху който може да се напише кратък текст, без да е необходим плик. Идеята бързо намира приложение в практиката и се възприема от пощенските служби като удобен и икономичен начин за комуникация.
След създаването ѝ в Австро-Унгария, пощенската картичка започва да се разпространява с изключителна скорост в други европейски страни – първо в Англия, Германия и Швейцария. Благодарение на бързо развиващите се пощенски мрежи и морските маршрути, тя достига и до България. До нас картичките от чужбина най-често са пристигали с кораби по река Дунав, акостиращи в градовете Русе, Видин, Свищов и Силистра – важни търговски и комуникационни центрове по онова време.
Истинският разцвет на пощенските картички у нас настъпва след 1897 година, когато с приемането на Закона за пощите се разрешава на различни държавни учреждения и частни издатели да отпечатват и разпространяват така наречените „откритки“ – обикновени пощенски картички, често с илюстрации на градски пейзажи, забележителности, природни красоти, видни личности или сцени от всекидневието. До този момент илюстрованите картички се появявали спорадично, без ясно регламентиран статут.
С времето картичките се превръщат не само в средство за общуване, но и в своеобразни визуални свидетелства за времето, в което са създадени. Те улавят духа на епохата, архитектурата на градовете, облеклото на хората, празничните традиции и много други детайли, които днес са безценен източник на информация за историци, етнолози и културолози.
Колекционирането на пощенски картички – известно още като „делтиология“ – се е утвърдило като популярно хоби, особено през XX век. За мнозина то не е просто събиране на хартиени изображения, а опит да се съхрани миналото, да се запази визуалната памет за важни исторически и културни събития. Всяка картичка е като малко прозорче към друго време – тя ни показва как са изглеждали градовете ни, какви сгради сме изгубили, какво се е ценяло в обществото, и дори какво е било смятано за красиво и значимо.
Благодарение на пощенските картички днес можем да надникнем в един свят, който времето е променило или напълно заличило. Те оживяват пред нас сгради, площади, улици, пейзажи и хора, които иначе щяха да останат забравени. Ето защо, освен тяхната сантиментална стойност, картичките имат и огромна историческа и културна стойност – те са мост между поколенията и доказателство за визуалната памет на обществото.
Началото на пощенските картички в България
Изпращането на пощенски картички и тяхното колекциониране като хоби са добре познати практики в българската общественост още от края на XIX век. Значимо събитие в тази насока е Първото земеделско и промишлено изложение, организирано в Пловдив през 1892 година. То става повод за издаването на първата българска илюстрована пощенска картичка. Пощенската картичка отбелязва началото на едно ново средство за комуникация, съчетаващо текст и образ.
Законът за пощите и разцветът на картичките
Само няколко години по-късно, през 1897 година, е приет Закон за пощите, който дава официално разрешение на държавни институции, както и на частни лица, да издават свои пощенски картички. Това законодателно нововъведение води до бързо масовизиране на пощенската картичка в България, като тя започва да се използва както за лична кореспонденция, така и за търговски, културни и туристически цели. Така пощенските картички се превръщат в носители на визуална памет и свидетелства на епохата.
Богатството на колекциите в Държавен архив – Габрово
Днес Държавен архив – Габрово съхранява внушителен обем от пощенски картички, отличаващи се с богато сюжетно многообразие. Най-ранните екземпляри в архива датират от началото на XX век. Сред най-забележителните и разнообразни колекции личат тези във фондовете:
- Ф. 425К „Досев, Аврам Василев“
- Ф. 630К „Часовникаров, Александър Димитров“
- Ф. 455К „Даскалов, Богомил Христов“
- Ф. 462К „Патрунчева, Мария Христова“
- Ф. 1325 „Габровски, Илия Иванов“
- Ф. 1337 „Семерджиева, Мария Александрова“
- Ф. 1582 „Маринов, Марин Петков“
- Ф. 1556 „Рачев, Пеньо Георгиев“
Тези фондове принадлежат на общественици и колекционери, чиято страст към събирането на картички е оставила следа във времето. Техните колекции от български и чуждестранни картички представят не само визуалното богатство, но и духа и колорита на една отминала епоха.
Ценно дарение от художника Божидар Ковачев
През февруари 2020 година, Държавен архив – Габрово получи още едно ценно попълнение – голямо дарение от известния габровски художник Божидар Ковачев. Той предостави впечатляваща колекция от пощенски картички, изпращани от различни краища на света до неговата майка Елена Ковачева – активен есперантист. Картичките обхващат периода от 50-те до 90-те години на XX век и произхождат от всички континенти, като по този начин предлагат не само визуално разнообразие, но и културна пъстрота.
Пощенските картички – капсули на време и култура
Колекцията на семейство Ковачеви ще бъде обработена и включена в съществуващия семеен фонд, допринасяйки към богатото документално наследство на архива. Пощенските картички, които някога са служили за кратки съобщения между хора, днес се възприемат като своеобразни „капсули на времето“ – красиви, образователни и емоционални носители на история и култура. Те позволяват на бъдещите поколения да се докоснат до атмосферата, мисленето и визията на едно отминало време.
Пощенските картички представляват не просто средство за комуникация, а истински съкровища на визуалната и историческата памет на обществото. Въпреки че първоначално са създадени с чисто практична цел – да служат за бързо и удобно предаване на съобщения, те с времето се превръщат в нещо много повече. Чрез тях се запазват и предават важни моменти от живота на хората, както и обогатяват колекциите на мнозина с изображения, отразяващи събития, градове, природа и личности, които иначе биха останали забравени.
През годините пощенските картички се утвърдиха не само като обект на колекционерски интерес, но и като безценен исторически и културен източник. Чрез тях можем да надникнем в света на миналото, да видим как е изглеждал градският пейзаж, какви са били обществените норми и естетически възприятия, какви хора са живели в определено време и какви традиции са се почитали. Те също така предлагат уникален поглед към еволюцията на изкуствата – от гравюри до фотографии, от илюстрации до съвременни дизайни.
Колекционирането на пощенски картички, което започва още през XIX век, е повече от хоби – то е начин да съхраним частица от нашето културно наследство и да поддържаме връзка с миналото. Въпреки напредъка на технологиите и глобализацията, пощенската картичка остава верен носител на емоции и спомени, които не могат да бъдат заменени от съвременни цифрови форми на комуникация. Тя е част от личните и колективни истории, които ни свързват с нашите предшественици.
Днешният ден, Денят на пощенската картичка, не само че отбелязва възможността за комуникация през миналите векове, но и ни напомня за богатото ни културно наследство, което трябва да ценим и запазим. Всяка картичка е малък прозорец към друго време, което ни позволява да разберем как сме се променяли и какво е било важно за хората, които са живели преди нас. Нека ценим пощенските картички не само като обекти, но и като ценни носители на история и култура, които ще продължат да ни свързват с миналото и да вдъхновяват бъдещето.
Остави коментар или се абонирай за нашия седмичен бюлетин, за да получаваш вдъхновение право в пощата си! Празниците и специалните дни ни напомнят да празнуваме живота, да се радваме на малките неща и да обогатяваме знанията си. А ако искаш всеки ден да бъде празник, погрижи се за себе си с продуктите на HappyMarket.bg – защото радостта започва от малките жестове към себе си!
