Едва ли има човек, който да не знае, че всяка година на 25 Декември празнуваме Рождество Христово.
В този Светъл ден Имен ден празнуват:
Христо, Християн, Христин, Христофор, Ицо, Кристиян, Кристиан, Криси, Хриси, Христа, Христина, Христена, Кристина, Кристиана, Кристияна, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Божин, Божил, Звезда, Звезделина, Звезделин, Звездан, Младен, Младена, Райчо, Райко, Радко, Радка, Рада и производните им.
Празникът е продължение на Бъдни Вечер.
Защо е избрана тази дата за Рождество Христово?
Съществуват две основни теории за произхода на датата, на която честваме Рождество Христово. Едната предполага, че Коледа е заменила един или повече езически празници, а другата, известна като „хипотезата на изчислението“, предполага, че ранните християни са използвали калкулация, за да определят 25 декември като рожден ден на Исус.
И двете теории може да съдържат истина. Въпреки това, не е ясно кога и защо е било избрано тази дата.
Според исторически извори, в Римската империя на 25 декември се е отбелязвал фестивал в чест на бога на слънцето Сол Инвиктус. Някои изследователи смятат, че с възприемането на християнството като официална религия, Коледа е изместила този празник. Друга възможност е празникът Сатурналии, провеждан в средата на декември, който също е заемал важно място в римската култура.
Теорията за заместването на езически празници обаче има слабости. Например, някои християни може да са празнували Рождество на 25 декември още преди да бъде създаден фестивалът на Сол Инвиктус през 274 г., когато император Аврелиан издига храм в негова чест.
Другата теория, свързана с изчисляване на рождената дата, предполага, че ранните християни са добавили девет месеца към 25 март – деня, който те смятали за дата на зачеването на Исус, за да стигнат до 25 декември. Надпис от III век посочва, че Исус е бил разпнат на 25 март през 29 г., което може да е допринесло за това изчисление.
Независимо от тези теории, през първите три века на християнството раждането на Исус изобщо не се е празнувало. Най-важните празници били Богоявление (6 януари) и Великден.
Първото споменаване на 25 декември като дата на Рождество Христово се среща в римски календар от 336 г. сл. Хр. Библията не дава точна дата за раждането на Исус, а описанията в евангелията оставят противоречиви улики, като например присъствието на овчари, което предполага пролетно време.
Възможно е датата 25 декември да е била избрана, за да съвпадне с езически празници като тези в чест на Сатурн или Митра, улеснявайки прехода на езичниците към християнството.
Празнуването на Коледа се разпространява постепенно, но много християни дълго време смятат Богоявление и Великден за по-важни празници. Дори през колониалната епоха в Нова Англия пуританите забранявали Коледа, разглеждайки я като езическа.
Едва през 1870 г. Коледа е обявена за официален празник от правителството на САЩ, като дотогава е била смятана за британски обичай и не е била особено популярна в новосъздадената държава.
С идването си Христос ни зарежда с частица от светостта небесна.
Народната традиция повелява да се спазва обичаят Коледуване.
В него главна участват ергени. Времето за това е строго регламентирано от традицията – от полунощ до изгрев-слънце на Коледа. Коледарите са облечени празнично, като за голям студ – с калпаци, накичени с наниз пуканки, китка чемшир и с геги в ръце.
На Рождество Христово всички ходят на църква. По стара българска традиция, у нас Коледа се празнува 3 дни. Според народните вярвания, ако чуете пищене в ухото на Коледа, това е ясен знак, че ангел небесен е близо до вас.
На Рождество Христово свършват постите, за това обядът е блажен, а празничната трапеза богата.
Задължително на Рождество Христово се поднася баница плънка – месо, зеле, гъби, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо. На трапеза е препоръчително има: обредна пита, баница, пача, свинско със зеле, свинско с праз, печено пиле.
Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта от огнището се събира от Игнажден до Йордановден, която след това служи за лек на различни болести през цялата година.
Бъдникът на Рождество Христово
Бъдникът на Рождество Христово е знак за раздяла със старото. В Западна България Коледата се нарича Божич. Символ е на младостта и новото начало и се противопоставя на Бъдника, символизиращ старата година. Бъдникът се подготвя в навечерието на празника.
Това е специално избран пън, който гори през цялата Бъдни вечер. Изгарянето на бъдника в края на старата година символизира раздялата с нея и отбелязва началото но нов сезонен цикъл. Хората са с надеждата Бъдникът да ги дари със здраве и плодородие. Към него те се отнасят като към живо същество, като му дават храна. На сутринта на Коледа бъдникът се гаси с вино. Пепелта от огнището се използва за лек и се разпръсква за плодородие в нивите.
Ритуали на Коледа
В полунощ на Бъдни вечер започва Рождество Христово- Коледа и най-позитивният зимен ритуал – Коледуването. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Според българските традиции коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.
Кратка история за Божият син.
Все още се водят ожесточени спорове относно съществуването Му. Въпреки това, голяма част от религиозните изследователи са убедени, че личността на Христос е истинска.
Ако обърнете внимание на Старият завет, в него Той е наречен Месията. Самият Христос изрича „Аз съм“. Други лица, които присъстват в текстовете на Новия Завет, Го назовават с думите Господ или Син Божий.
Майката на Спасителят е Мария, а бащата е Йосиф.
Като дете Дева Мария била изпратена в манастир. Там тя положила клетва за преданост към Бога. Момичето можело да живее в манастира само до 14-годишна възраст. По-късно изповедник омъжил Девицата за 18-годишния Йосиф. Така това предано и свято семейство заживяло в Назарет.
Една нощ архангел Гавраил на сън пророкувал за непорочното зачатие и предстоящото раждане на Спасителя в тяхното семейство.
Исус е роден във Витлеем.
В нощта, когато се родил, на небето блеснала ярка звезда. Изследователите са съгласни, че звездата, описана в Библията, най-вероятно е комета, която е прелетяла над нашата планета, точно в този миг.
Когато слуховете за раждането на Месията стигнали до цар Ирод, той побеснял. Тиранина заповядал за незабавното унищожаване на всички бебета във Витлеем, но Божият син останал непокътнат.
На около 30-годишна възраст Исус отишъл до река Йордан, където бил кръстен от Йоан Кръстител.
След като Христос и неговите последователи пристигнали в Йерусалим, хората хвърляли палмови клонки под краката Му. За съжаление, не всички били доволни от Неговото пристигане. Затова властите бързо стигнали до заключението, че Месията трябва да бъде отстранен.
И до днес съществува празнина в биографията на Месията, която обхваща почти двадесет години от Неговият живот. Какво се е случило в живота на Исус през това време, не е известно.
Светецът и милостта
Рождество Христово е време, когато божествената милост се проявява по особено трогателен и дълбок начин. Този празник, който празнува раждането на Исус Христос, е живо напомняне за крайния акт на Божия любов и милост към човечеството. Във фигурата на бебе, родено в обор, християните виждат лицето на Божията милост, която стана човек, за да изкупи и спаси света.
Милостта в контекста на Коледа се проявява в Божието решение да влезе в човешката история като един от нас. Този акт на смирение и близост е крайната демонстрация на Божието желание да възстанови връзката с човечеството, която е прекъсната от греха. В уязвимостта на едно дете Бог разкрива силата си не чрез сила, а чрез любов и състрадание.
Коледа е и време, когато милостта се изразява чрез покана за помирение и мир. Раждането на Исус носи послание за надежда и обновление, като приканва всички да оставят зад гърба си старите разделения и обиди и да отворят сърцата си за възможността за ново начало. Идването на Христос е възможност да преоткрием радостта да бъдем обичани от Бог и отговорността да споделяме тази любов с другите.
Освен това Коледа подтиква вярващите да размишляват върху действията си и да живеят милосърдието по конкретни начини. Това е време, когато делата на милосърдие и помощ се умножават, което ни напомня, че християнската любов трябва да се превърне в дела на щедрост и служба към най-нуждаещите се. По този начин празнуването на Коледа се превръща в активно усилие за въплъщение на Божията милост в ежедневието.
Рождество Христово е мощен празник на божествената милост. Напомня на вярващите и на целия свят, че Бог е любов и че Неговата милост е безгранична. През този празничен сезон християните са поканени да съзерцават тайната на Въплъщението и да живеят милосърдие в живота си, следвайки примера на Исус Христос, лицето на милостта на Отца.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2021 Happy Woman BG
