От древни времена денят на Светата Петдесетница се смята за рождения ден на Христовата Църква. Денят преди Петдесетница е и Черешова Задушница, една от трите Задушници през годината.
На този ден Господ Иисус Христос основава Църквата си на земята чрез изпращането на Светия Дух върху светите апостоли.
На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове. На този свят, всеки от нас има своя малък дял от време, през който да покаже своята човечност. Дни и нощи, с години наред в нас действат конфликти на душевна добродетел и чувствен егоизъм.
Защо празникът се нарича Петдесетница?
Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.
Според библейското предание на 50-ия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. Дванайсетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Христос. Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици.
Апостолите се изпълнили със Светия Дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели. Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.
Празникът Петдесетница се нарича също и Света Троица, тъй като слизането на Светия дух преобразява не само апостолите, но и всички присъстващи, които повярвали в Христа и приели Светото кръщение.
В понеделника след Петдесетница е празникът на Светия Дух.
В българската традиция празникът Свети Дух, също е свързан с паметта за починалите. Той винаги е в понеделник и на него Църквата почита третото лице на Бога – Светия Дух. В някои български райони съществува вярването, че на този ден Бог прибира душите на починалите на небето, и ако тогава вали, това са „сълзите на покойниците, които плачат, защото се разделят с близките си“.
История на Петдесетница
За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил радостен и тържествен, като в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.
За апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението – неделния ден. Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи – всичко сто и двадесет души.
В десет часа сутринта (третия час по еврейско време), настанал голям чул шум от небето. Като че ли вихрушка се спуснала над къщата, дето били събрани. И „явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух“ (Деян. 2:2-3).
Това бил видим знак на благодатните дарове на Светия Дух. Бидейки безтелесен, Светият Дух избрал чувственото знамение. „Но никой не бива да си мисли – поучава св. Лъв Велики, – че в това, което било видимо за телесните очи, се е явило Божественото същество на Светия Дух. Човешкият взор, както не може да вижда Отца и Сина, така не може да види и Светия Дух“.Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, изпълнени с даровете на Духа те започнали да прослявят величието на Бога, като заговорили на разни, непознати за тях дотогава чуждоземни езици.
Тъй простите галилейски рибари били умъдрени, духовно просветени в разбиране на истините на вярата. Това им дало бодрост, сила и мъжество да идат по всички краища на света за проповед на Евангелието, с готовност да отдадата и живота си за вярата Христова.
Шумът от небето привлякъл към къщата множество юдеи „и всички се чудеха и маеха“ (Деян. 2:7). Послучай празника в Иерусалим на тоя ден са се били събрали хора от най-различни народности. И всеки чувал на своя си език думи, прославящи Бога.
Като не могли да си обяснят това необикновено чудо, мнозина от насъбралите се помислили, че апостолите са просто пияни от сладкото вино, въпреки ранния час.
Тогава свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед. Пояснил на множеството, че апостолите не са пияни, а изпълнени от Дух Свети, и ги приканил към покаяние. Думите му проникнали в сърцата на слушащите го юдеи. В този ден приели вярата в Христа, кръстили се и се присъединили към първата християнска общност около три хиляди души (Деян. 2:1-41).
Трикратно Иисус Христос дарил на учениците Си Светия Дух: преди страданията – неявно (Мат. 10:20), след възкресението Си, духвайки върху тях – явно (Йоан 20:22) и в този момент, когато им Го изпраща съществено.
След този ден апостолите установили празника Петдесетница и наставили християните да възспоменават Светия Дух всяка година. През ІV век св. Василий Велики съставил коленопреклонни молитви, които се четат и до днес на празничната служба.
Какво се прави на Петдесетница?
На Св. Петдесетница вечерната служба се съединява с утринното богослужение (след св. Литургия се извършва вечерня), защото молитвите за изпросване даровете на Светия Дух са коленопреклонни, а до Петдесетница в знак на духовна радост, на богослужението не се коленичи. В молитвите на този ден измолваме също Господ да помене всички починали наши родители и братя. На Великия прокимен: „Кой Бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който вършиш чудеса.“ – от олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците. Шумата напомня за огнените езици над главите на апостолите. Вярващите отнасят тази шума по домовете Си за благословение.
Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.
Следващият ден, понеделник след Петдесятница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.
Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.
Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Мат. 7:17).
Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Гал. 5:22-23).
Празнуване
Тъй като Великден е подвижен празник, свързаните с него Възнесение Господне, наричано и Спасовден (винаги в четвъртък и на 40-ия ден от Великден нататък) и Петдесетница (винаги в неделя и 49 дни, след първия ден на Великден, т.е. 8-мата неделя, като се брои и тази на Великден) се случват на различни дати всяка година.
В Православната църква Петдесетница вечерната служба и утринното богослужение се съединяват (след света литургия се извършва вечерня). Четат се специални коленопреклонни молитви и в храмовете се хвърля шума (листа от храсти и дървета) като символ на вихъра на Светия Дух. С молитвите се припомнят починали родители и братя.
На този ден орехови листа се носят и на гробищата. След като на Спасовден душите на мъртвите се прибират, след като са излезли на Великден, на Петдесетница се ходи на гробището. Това се прави рано сутринта като се носи орехова шума. Тя се разстила на гробовете, за да пази сянка на покойниците.
След това се отива на църква и отново се носят орехови листа. Те се разстилат по пода, вярващите коленичат върху тях и си затварят очите. Вярва се, че по този начин те ще имат възможността да видят своите починали близки.На този ден къщите и църквите се украсяват с брезови клонки, цветя и трева. Този обичай идва от старозаветната църква, когато къщите и синагогите са били украсявани със зеленина в памет на това как всичко е цъфтяло и се раззеленявало на планината Синай в деня, когато Мойсей е получил скрижалите на закона.
Други страни имат свои собствени традиции за Троицата. Така в Италия, например, на този ден се разпръскват розови листенца, а във Великобритания има шествия, придружени от духови оркестри.
На този празник основният съвет за православния човек е да се придържа към християнските обичаи: да посещават църква, да вземат причастие, да подкрепят другите, и да прекарват време със семейството и приятелите си.
Петдесетница и Понеделник на Свети Дух са почивни дни в много страни по света.
