На 18 юни църквата ни почита Светите мъченици Леонтий, Ипатий и Теодул. Те живели при римския император Веспасиан (70-79).
Какъв бил Леонтий?
Леонтий бил грък. Бил мъдър военачалник в град Триполи, който се прочул със своята храброст и ученост. Всички хора го обичали и почитали като боголюбив християнин, който винаги помагал на беззащитните, давал подслон и храна на бедните, учел ги на свят и честен живот.
Кратка история за живота на Леонтий, Ипатий и Теодул:
При римския император Веспасиан (царувал 70-79 г.) един жрец, на име Адриан, бил пратен във Финикийската област да предава на съд и гибел тамошните християни. Адриан драговолно приел това предписание, тъй като мразел християните и имал нечовечен темперамент. Когато пристигнал в региона, донесли му, че в град Триполи, покрай планината Ливан, се намира един пълководец Леонтий, който вярва в Христа, и отвръща мнозина от поклонение на боговете. Адриан неотложно пратил естрада Ипатий с няколко бойци да задържи Леонтий.
Леонтий обръщал доста езичници към Христа, тъй като посредством своя благодетелен живот той придобил голямо въздействие върху жителите на Триполи и бил почитан и обичан от тях. Той се славел се с смелост, мъдрост и ерудиция, свято изпълнявал заповедите Христови, помагал на небогати, приемал странници и живеел свято и почтено.
Приближавайки се до Триполи трибунът внезапно тежко болен и бил заставен да спре на пътя. Състоянието му се влошавало и бойците очаквали гибелта на своя шеф. През нощта обаче на Ипатий се явил на сън ангел Божий, който му споделил: Ако искаш да оздравееш, то дружно с бойците си извикай три пъти: “Боже Леонтиев, помогни ми! „. Ипатий разказал чудния сън на бойците си.
Един от присъстващите, на име Теодул, слушал описа на Ипатий с изключително внимание, разпитвал в детайли за видението и сърцето му се разпалвало с обич към незнайния Бог. Когато се съмнало, всички бойци се събрали и по предложение на естрада с висок глас извикали три пъти: “Боже Леонтиев, помогни! ”. И незабавно болният излекуван.
Всички бойци почнали да ядат, да пият и се веселят. Единствено Теодул не вземал присъединяване в общото забавление, а седейки настрани, мислел. Най-после той пристъпил до естрада, напомнил му за даденото предписание, уговорил го да остави бойците и да върви с него напред в Триполи. Ипатий се съгласил и те тръгнали заедно. Когато към този момент приближавали до града, сам Леонтий излязъл да ги посрещне, посрещнал ги и попитал:
“Кого търсите? ”. Пратени сме да издирим в тоя град някой си Леонтий – дали отговор Ипатий и Теодул. – След нас идва нашят шеф Адриан. Той желае да види тоя Леонтий и да го прати в Рим, където нашият цар ще го одобри с респект, тъй като чул, че Леонтий е човек смел, умен и старателен чиновник на нашите богове.
– Виждам, че сте чужденци и малко познавате нашия град – дал отговор Леонтий. – Да идем вкъщи! Ще си починете, а след това ще ви покажа индивида, който считате старателен чиновник на боговете. Той не е другар на тия богове, които почитате, а е християнин, и има вяра в Господа Иисуса Христа.
Пътниците приели неговото предложение и отишли в къщата му. Стопанинът ги приел с огромна наслада. Като обядвали, Ипатий и Теодул му поблагодарили и го помолили да им покаже Леонтий.
– Аз съм Леонтий, който вие търсите – споделил той. – Аз съм боец на Иисуса Христа и мене вие би трябвало да вземете под стража.
Тогава Ипатий и Теодул паднали в нозете на Леонтий, като извикали: Служителю на Бога Всевишни, моли за нас твоя Бог, тъй като и ние желаеме да бъдем християни!
Какво се случило след това?
След това те разказали за явяването на ангела и за чудесното изцеление на Ипатий посредством името на Бога Леонтиев. Като ги слушал, Леонтий плачел от наслада, и когато те свършили своя роман, той извикал:
Господи Боже, Който желаеш на всички люде да се спасят и да схванат истината, милостиво погледни на нас в тоя час! Ти си довел при мене тия същите, които били пратени срещу мене. Моля Те, резервира ме и тях просвети със светлината на Твоето състрадание и излей над тях благодатта на Светия Дух! Сърце чисто създай в тях и като ги запечаташ с Твоя свят белег, направи ги Твои непобедими бойци!
Едва произнесъл тая молитва и ярък облак осенил Ипатий и Теодул и дъжд ги облял от небето. Леонтий призовал над новообърнатите името на Света Троица – Отца и Сина и Светия Дух. След това той облякъл на Ипатий и Теодул бели облекла и наредил да носят пред тях запалени свещи, какъвто бил тогава обичаят за новопокръстените.
Между това в града пристигнали бойците, които придружавали естрада. Те с възмущение разбрали, че началниците им приели християнската религия. В града също по този начин мнозина били недоволни от това и станало неспокойствие. Тълпи народ и бойци ходели по града, като викали:
“Да загинат в огън ония, които безчестят нашите богове! ”. Едни защитавали Леонтий и християните, други желали още същия час да ги убият. Най-после решили да не подхващат нищо до идването на Адриан.
Той дошъл след два дни и повикал християните на съд. На всички негови въпроси Леонтий отговарял с твърдо изповядване на своята религия. Адриан заповядал грубо да го бият и още веднъж да го отведат в тъмницата. След това той се обърнал към Ипатий и Теодул и ги заплашил с мъчения, в случай че не се отрекат от Христа, и им заречен благосъстояние и почести, в случай че се покорят на неговата воля. Но Ипатий и Теодул, които твърдо повярвали в Господа и във безконечния живот, не желаели земни богатства и не се бояли от краткотрайни страдания. Те останали правилни на Бога.
Адриан заповядал да ги мъчат: грубо ги били, стъргали телата им със стоманени остриета и най-сетне ги осъдили на гибел. С думите:
“Ти си наше прикритие, Господи! В Твоите ръце предаваме душите си ”, те навели глави под секирата.
След това Адриан повикал още веднъж Леонтий и почнал да го убеждава, като му обещавал почести и богати блага, в случай че се отхвърли от Христа. Но Леонтий му дал отговор: По-добре самичък ти се обърни към Христа, Адриане, и ще получиш и чест, и богаство, и избавление. Най-после го обесили с главата надолу, като му привързали на шията тежък камък.
Адриан заповядал да го мъчат до самата гибел и свети Леонтий починал под ударите на мъчителите. Християните благоговейно погребали тялото му покрай града.
Защо почитаме паметта на Свети мъченици?
Почитането на паметта на свети мъченици е важно поради няколко причини:
Пример за вяра и смелост: Светиите, особено мъчениците, са живели живот, изпълнен с непоколебима вяра в Христос и непоклатима смелост да проповядват Евангелието, дори пред лицето на ужасна смърт. Техният пример вдъхновява християните днес да останат верни на своята вяра, независимо от обстоятелствата.
Застъпничество пред Бог: Вярва се, че светците, включително мъчениците, продължават да имат връзка с Бога и могат да се застъпват за нас, вярващите, като ни помагат в нашите борби и нужди. Като почитаме паметта им, ние търсим тяхното застъпничество и молитвена подкрепа.
Историческа приемственост: Почитането на светиите помага да се запази историята на християнството и да се гарантира, че уроците от миналото не са забравени. Мъченичеството по-специално играе важна роля в ранната история на Църквата, тъй като свидетелства за постоянството и силата на вярата сред преследване.
Насърчаване на единството: Църковните празници, посветени на светиите, обединяват християните по целия свят, напомняйки ни за нашето споделено наследство и духовно семейство. Тези празници също така подчертават важността на единството и сътрудничеството между християнските деноминации, тъй като много светии са почитани както от православни, така и от католици, както и от други християнски традиции.
Възхвала на Божията благодат: Най-накрая, почитането на паметта на свети мъченици е начин да се възхвали Божията благодат и милостта, които са били очевидни в живота и смъртта на тези герои на вярата. Това служи като постоянно напомняне за Божията сила и присъствие в нашия собствен живот.
Как да почетем паметта на свети мъченици?
Има различни начини да почетете паметта на свети мъченици:
Лична молитва: Един от най-ефективните начини да почетете паметта на свети мъченик е чрез лична молитва. Можете да споменете името му в ежедневната си молитва или да отделите специално време, за да се помолите за него.
Посещение на църква или параклис: Ако има местен храм или параклис, посветен на мъченика, посещението му и участието в литургия или специална служба може да бъде чудесен начин да почетете паметта му.
Дарения и доброволчество: Много организации и институции, като болници, училища и приюти, носят имената на свети мъченици. Правенето на дарение или доброволен труд в тяхно име е практически начин да почетеш паметта им.
Разказване на истории: Научаването и споделянето на историите на светиите, особено на мъчениците, може да помогне за запазването на тяхната памет и да вдъхнови другите. Това може да стане чрез четене на книги, посещение на музеи или участие в дискусии с приятели и членове на семейството.
Участие в църковни празници: Много църкви отбелязват празниците на светиите с тържествени служби и събития. Участието в тези тържества може да ви помогне да почетете паметта на мъченика и да се свържете с по-широката християнска общност.
Живейте като свидетел: Най-добрият начин да почетете паметта на свети мъченик е да живеете живот, който отразява техните ценности и отдаденост на вярата. Това включва оставането верни на собствените ви убеждения, дори когато сте изправени пред предизвикателства, и проявяването на любов, състрадание и прошка към другите.
Целта на почитането на паметта на свети мъченици не е просто да ги запомните, а да бъдете вдъхновени от техния пример и да го следвате във вашия собствен живот.
Църквата уважава през днешния ден Св. мчци. Леонтий, Ипатий и Теодул Финикийски.
