Международният ден за защита на озоновия слой се отбелязва от 1995 г. по решение на Общото събрание на ООН от 19 декември 1994 г.
Международен ден за защита на озоновия слой
Животът на Земята не би бил възможен без слънчева светлина. Но енергията, излъчвана от слънцето, би била твърде много, за да процъфтява животът на Земята, ако не беше озоновият слой. Този стратосферен слой ни предпазва от по-голямата част от вредното ултравиолетово лъчение на слънцето. Слънчевата светлина прави живота възможен, но озоновият слой прави живота такъв, какъвто го познаваме.
Когато учените в края на 70-те години откриха, че човечеството създава дупка в този защитен щит, те вдигнаха тревога. Дупката – причинена от озоноразрушаващи газове (ОРВ), използвани в аерозоли и охлаждане като хладилници и климатици – заплашваше да увеличи случаите на рак на кожата и катаракта и да увреди растения, култури и екосистеми.
Глобалният отговор беше решаващ и Световният ден на озона , който се провежда всяка година на 16 септември, отбелязва това постижение. Приет от Общото събрание на ООН през 1994 г., Международен ден за опазване на озоновия слой, отбелязва датата на подписването през 1987 г. на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой ( резолюция 49/114 ).
То показва, че колективните решения и действия, ръководени от науката, са единственият начин за решаване на големи глобални кризи. Това ни напомня, че не само озонът е от решаващо значение за живота на Земята, но и че трябва да продължим да защитаваме озоновия слой за бъдещите поколения.
Тема за 2024 г
Монреалски протокол: напредък в действията за климата
Протоколът от Монреал с право е приветстван като успешна история на многостранния подход. Той обедини света, за да премахне постепенно веществата, разрушаващи озоновия слой, поставяйки озоновия слой по пътя към възстановяване и защитавайки целия живот на Земята. На този Световен ден на озона отбелязваме и действията му за климата.
Поетапното премахване на озоноразрушаващите вещества се оказа мощен инструмент за действия в областта на климата, който спомогна за забавяне на глобалното затопляне, като например отложи първото арктическо лято без лед с до 15 години.
Чрез изменението от Кигали действията в областта на климата се ускоряват допълнително. Държавите се ангажират да намалят постепенно производството и потреблението на хидрофлуоровъглеводороди (HFC) – мощни газове, затоплящи климата, които замениха озоноразрушаващите вещества в различните сектори. Ако изменението бъде изцяло ратифицирано и приложено, затоплянето до 0,5°C може да бъде избегнато до 2100 г.
Охлаждащото оборудване представлява 20 процента от общото потребление на електроенергия днес и се очаква да се удвои повече от 2050 г. Прилагането на поправката от Кигали заедно с преминаването към енергийно ефективно охлаждащо оборудване може потенциално да удвои тези печалби!
Вече започна работата по постигането на тези ползи от действията в областта на климата. Близо 80 процента от страните са ратифицирали поправката от Кигали, включително САЩ, Китай и Индия – всички основни производители или потребители на HFC. Развитите страни започнаха постепенно да намаляват HFC през 2019 г., като много развиващи се страни започнаха тази година.
Така че на този Световен ден на озоновия слой ние не само празнуваме постиженията до момента, но и гледаме към бъдещето за по-задълбочени и по-бързи действия съгласно Монреалския протокол. По-дълбоко и по-бързо за озоновия слой, но преди всичко за хората, за климата и за планетата.
Предимства на озоновия слой
Озон и климат
Според Озоновия секретариат на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) през последните две десетилетия са наблюдавани някои признаци на възстановяване на озоновия слой. Например в средните географски ширини озонът в горната част на стратосферата се увеличава с 1–3 процента на десетилетие от 2000 г. насам. Ако приемем, че Монреалският протокол продължава да се спазва, очакваното възстановяване на озоновия слой е както следва:
В Антарктика пролетният колонен озон се връща към стойностите от 1980 г. през 2060 г.;
В Северното полукълбо озонът на средна ширина се връща към стойностите от 1980 г. до 2030 г.;
В южното полукълбо озонът на средна ширина се връща към стойностите от 1980 г. около средата на века.
Без Монреалския протокол антарктическата озонова дупка щеше да бъде с около 40 процента по-голяма до 2013 г. и по-дълбоко изчерпване на озона в Арктика щеше да настъпи през много студената зима на 2011 г.
Усилията за защита на озона допринесоха значително за забавяне на изменението на климата чрез избягване на приблизително 135 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид (CO 2 ) емисии от 1990 г. до 2010 г. Това е пет пъти повече от годишната цел за намаляване на емисиите за първия период на ангажименти (2008 г. 2012) от Протокола от Киото, предшественик на Парижкото споразумение за изменението на климата.
Моделите показват, че при отсъствието на Монреалския протокол глобалните средни температури биха се повишили с над 2°C до 2070 г., поради затопляне само от вещества, разрушаващи озона, и че тропическите циклони вероятно биха били три пъти по-интензивни през 2065 г.
Озон и здраве
Моделните симулации на НАСА показват, че без Монреалския протокол глобалният озон щеше да падне толкова ниско до 2065 г., че хората със светла кожа в северните райони със средна ширина биха имали осезаемо слънчево изгаряне за около 5-10 минути през лятото на открито.
С Монреалския протокол до 2 милиона случая на рак на кожата могат да бъдат предотвратени в световен мащаб всяка година до 2030 г.
В Съединените щати се очаква пълното прилагане на Монреалския протокол да предотврати приблизително 443 милиона случая на рак на кожата, 2,3 милиона смъртни случаи от рак на кожата и 63 милиона случая на катаракта за хора, родени през годините 1890-2100, според US Environmental Агенция за защита.
Озон и икономика
Монреалският протокол създаде Многостранния фонд за прилагане на Монреалския протокол за покриване на работата в развиващите се страни. Към декември 2019 г. вноските са достигнали 4,07 милиарда щатски долара. Фондът също така получи допълнителни доброволни вноски от 25,5 милиона щатски долара от група страни донори за финансиране на дейности за бързо стартиране на прилагането на постепенното намаляване на HFC.
Протоколът от Монреал ще доведе до приблизително 1,8 трилиона щатски долара глобални ползи за здравето (1,109 трилиона щатски долара само за рак на кожата) и почти 460 милиарда щатски долара избегнати щети за селското стопанство, рибарството и материалите (и двете кумулативни оценки от 1987 до 2060 г.).
Последици от разрушаването на озоновия слой
Благодарение на Монреалския протокол ние избегнахме свят, в който всяка година над Арктика и Антарктика биха се появили тежки озонови дупки. До средата на 21 век сериозното изтъняване на озоновия слой щеше да се разпространи по цялата планета, включително тропиците. Но колко голямо увеличение на UV-B би било резултат от неконтролирано изтъняване на озоновия слой? И как повишеното UV-B въздействие би повлияло на хората, производството на храни, екосистемите и дори строителните материали? Нека проучим някои от последствията от неуспеха да контролираме изтъняването на озоновия слой.
Рак на кожата
Съществуват силни връзки между прекомерното излагане на UV радиация и развитието на трите най-често срещани форми на рак на кожата (злокачествен меланом, базалноклетъчен карцином и плоскоклетъчен карцином). Дори сега, с успешното прилагане на Протокола от Монреал, ракът на кожата е сред най-разпространените форми на рак, особено при населението с бледа кожа, според Световната здравна организация (СЗО).
Разбирането как разпространението на рак на кожата би се увеличило с неконтролирано изтъняване на озоновия слой идва от компютърни модели на избягвания свят. Тези модели съчетават нашето разбиране за това как озоноразрушаващите вещества влияят на озоновия слой, как промените в озона влияят на UV радиацията и как UV радиацията влияе на случаите на рак на кожата.
Например, един глобален модел предполага, че до 2030 г. успешното прилагане на Монреалския протокол ще предотвратява около два милиона ракови заболявания на кожата всяка година. Дългосрочен модел, фокусиран върху ефектите върху здравето на хората, родени в САЩ между 1890 и 2100 г. Този модел изчислява, че защитата на озоновия слой ще е предотвратила общо приблизително 443 милиона случая на рак на кожата и 2,3 милиона смъртни случая от рак на кожата в САЩ сам.
Това включва 8-10 милиона случая на злокачествен меланом. Все още няма дългосрочни световно избягвани модели за рак на кожата в световен мащаб. Всички съществуващи модели обаче водят до едно и също заключение. Неконтролираното изтъняване на озоновия слой би увеличило значително риска от рак на кожата в световен мащаб.
Заболяване на очите
Излагането на високи нива на UV радиация води до повишен риск от катаракта. СЗО вече счита катарактата за приоритетно очно заболяване. Катарактата е отговорна за около половината от слепотата в световен мащаб, което се равнява на около 20 милиона души през 2010 г. Понастоящем избягваният в света модел за катаракта е достъпен само за САЩ, което показва, че неуспехът да се контролира ефективно изтъняването на озоновия слой би довело до почти 63 милиона допълнителни случая на катаракта при хора, родени в САЩ между 1890 и 2100 г.
Други здравни въпроси
Освен рак на кожата и катаракта, UV радиацията може да има и други ефекти върху здравето. Тези ефекти включват производството на витамин D в кожата, което е полезно за здравето. В света, в който живеем сега, с ефективна защита на озоновия слой, има баланс между положителните и отрицателните ефекти на UV-B, според СЗО . Ако не бяхме успели да защитим озоновия слой, този баланс щеше да се промени драстично към негативите, преди всичко повишените рискове от рак на кожата и катаракта. Избягвайки тези негативни последици, Протоколът от Монреал допринесе значително за доброто здраве и благополучие, една от целите за устойчиво развитие, приети от всички държави-членки на ООН през 2015 г.
Честит Международен ден за защита на озоновия слой!
