На 11 юни християнският свят отбелязва паметта на светите апостоли Вартоломей и Варнава. Техният живот е свидетелство за безграничната сила на духа, за вяра, устояла на преследване, страдание и смърт.
В този ден се преплитат духовното наследство на ранното християнство с богатите пластове на българската народна традиция – едно съжителство на святост и символика, на небесни устои и земна мъдрост.
Да си спомним за тях не е само исторически акт – това е възможност да се вгледаме в собствената си съвест, в ценностите, които изповядваме, и в посоката, в която вървим.
Свети Вартоломей – апостолът, донесъл светлината на Евангелието в Изтока
Свети апостол Вартоломей е един от дванадесетте ученици на Христос. Някои църковни историци го отъждествяват с Натанаил от Кана Галилейска – същият, когото Исус нарича „истински израилтянин, в когото няма лукавство“ (Йоан 1:47). След слизането на Светия Дух в деня на Петдесетница, апостолите се разпръснали по света, за да проповядват Христовото учение. На Вартоломей се паднало да отиде в източните страни – Фригия, Сирия, Мала Азия и чак до Индия, където той дори превел Евангелието от Матей на местния език.
Неговата мисия достигнала и до Армения, където успял да покръсти много езичници. Според преданието, той изцерил тежко болната дъщеря на местен цар, което довело до обръщането на царя и множество от неговите поданици към християнската вяра. Мисията на светеца обаче не останала без съпротива – в град Албанопол той бил жестоко измъчван, разпнат с главата надолу и накрая посечен с меч. Християни погребали тялото му в оловен ковчег във Велика Армения, където гробът му станал източник на чудеса и изцеления.
По-късно неговите свети мощи били пренесени в италианския град Беневент, а след това – в Рим, където днес се пазят като безценна светиня.
Свети Варнава – „синът на утехата“ и патронът на Кипърската църква
На същия ден, в който почитаме Свети Вартоломей се почита и свети апостол Варнава – един от 70-те ученици, изпратени от Христос да проповядват Евангелието. Роден на остров Кипър с името Йосиф, той произлизал от заможно еврейско семейство. От малък бил изпратен в Йерусалим, където изучавал закона при видни учители. Там се запознал със Савел – бъдещият апостол Павел, с когото по-късно ще проповядва редом.
След като приел Христовото учение, Йосиф получил от апостолите името Варнава, което в превод означава „син на утехата“. Той станал верен сподвижник на апостол Павел и двамата проповядвали Христовото слово в различни градове на Мала Азия. След време пътищата им се разделили – Варнава продължил проповедническата си дейност в Александрия, Рим и Милано, където основал местната християнска общност.
Върхът на неговата мисия обаче бил родният Кипър, където апостол Варнава завършил живота си мъченически. Бил пребит до смърт с камъни от еретици, които опитали да изгорят тялото му, но огънят не го поразил. Тялото му било погребано от свети апостол Марко – негов роднина и ученик. Според преданието, векове по-късно византийският император Зенон получил видение, в което бил открит гробът на Варнава, с Евангелието от Матей върху гърдите му. След това събитие Кипърската църква го обявила за свой патрон.
Народни вярвания и традиции, свързани с деня на свети Вартоломей
В българската народна традиция празникът на св. Вартоломей е познат като Въртоломей или Въртомоляй и е натоварен със символика, свързана с природата, слънцето и земеделските ритуали. Според вярванията, на този ден слънцето „се завърта“ и започва бавното си движение към зимата. Хората вярвали, че при изгрева то „играе“, и се събирали рано сутрин да го наблюдават. Смятало се, че онзи, когото слънцето „види“ първи, ще бъде здрав и щастлив през цялата година.
Свети Вартоломей е един от четиримата светци „градушкари“, наред с Герман, Лисо и Видо – покровители срещу природни бедствия. Затова в този ден не се работи на полето – за да се предотвратят градушки, бури и пожари. Особено строго се спазва забраната за всякаква селскостопанска дейност, защото се вярва, че нарушението ѝ ще доведе до природни нещастия.
Празникът е свързан и със здравословни вярвания – ден за предпазване от „въртоглавие“ (световъртеж, главоболие, душевни смущения). Жените не трябва да мият главите си, за да не се „въртят“ или да не полудеят, а добитъкът не се впряга, за да не се разболее.
- Почит, история и традиция в един ден
11 юни е ден, в който се срещат духовното наследство на християнството и живата памет на народната култура. Чрез делата на светите апостоли Вартоломей и Варнава Църквата ни напомня за силата на вярата, мисионерството и мъченичеството в името на Христос. А чрез народните ритуали и вярвания – за връзката между човека, природата и незримото.
Какви уроци можем да извлечем от живота на Свети апостоли Вартоломей и Варнава ?
Животът на апостолите Вартоломей и Варнава е изпълнен не само с историческо и духовно значение, но и с дълбоки уроци, които остават актуални и в съвременния свят.
Макар да са живели преди почти две хилядолетия, техните действия, избори и жертви говорят пряко на днешния човек, поставен пред предизвикателства, кризи на идентичността, загуба на посока и морална несигурност. Ето някои от най-съществените уроци, които можем да извлечем от живота и делото им:
- Силата на вярата и смелостта да я отстояваш
Апостол Вартоломей преминава през дълъг и тежък път – от Галилея до Индия, от Сирия до Армения – за да разнася словото Божие. Всяко място носи своите рискове, отхвърляне, преследване и опасност за живота. Но въпреки всичко, той не отстъпва.
Неговата смърт – разпнат с главата надолу и посечен с меч – не е поражение, а триумф на вярата.
Апостол Варнава, също така, изминава огромни разстояния, проповядвайки в Кипър, Мала Азия, Рим и Милано. И той умира мъченически – пребит до смърт с камъни заради проповедта си.
Те ни учат, че вярата не е удобна опора в живота, а ангажимент, който често изисква лична жертва, дълбока смелост и готовност да бъдеш различен. В свят, в който често доминират страха, конформизмът и желанието за одобрение, апостолите ни показват какво означава да бъдеш истински свободен – свободен в Духа, защото си верен на Истината.
- Истинската проповед се носи чрез личен пример
И двамата апостоли не само говорят за Христос – те живеят по Неговото слово. Варнава получава прозвището „син на утехата“ не случайно – с делата си той вдъхва надежда, лекува, успокоява, вдъхновява. Вартоломей лекува царската дъщеря в Армения, не за да придобие слава, а за да покаже милостта на Христос.
Тяхната проповед е дело, а не просто слово. Това е силен урок за всички нас – че нашите действия имат далеч по-голямо значение от нашите думи. Можеш да казваш, че си добър човек, но дали носиш светлина в живота на другите? Можеш да изповядваш вяра, но дали си милостив към слабите, честен в работата си, търпелив към близките си? Апостолите ни напомнят, че най-доброто свидетелство за Бога е самият ни живот.
- Мисията изисква да напуснеш зоната на комфорт
И Вартоломей, и Варнава напускат домовете си, земите, които познават, хората, сред които са израснали. Те поемат към непознати земи, сред чужди култури и опасности, за да изпълнят своята мисия. Това е урок за всеки от нас – че пътят към истинската смисленост на живота минава през напускането на удобното и познатото.
Мисията, каквато и да е тя – духовна, професионална, лична – винаги изисква жертви. Изисква преодоляване на страха, справяне с непознатото и доверие в нещо по-голямо от нас самите. Апостолите не са чакали „подходящ момент“ или „удобни обстоятелства“. Те просто са тръгнали, защото са били водени от Истината и Любовта. Това е урок за действие, за вяра в процеса, за доверие в Божия план, дори когато пътят изглежда неясен.
- Истинската духовност създава общности, а не разделения
Варнава е известен със способността си да обединява вярващи и да изгражда мостове между различни общности. Той въвежда апостол Павел в средите на християните, когато всички се страхуват от него. Със своето кротко, но твърдо присъствие, Варнава е пример за това, че духовността не е надменност, а изграждане на връзки, диалог, приемане.
Днес, когато често сме свидетели на разделения – политически, религиозни, социални – тези примери ни напомнят, че духовният човек трябва да бъде носител на мир, а не на противопоставяне.
- Истинската стойност се открива след смъртта – в оставеното наследство
И двамата апостоли умират в страдание, но днес имената им живеят. Мощите им се почитат, паметта им вдъхновява, думите и делата им продължават да докосват сърца. Това ни учи на последен, но особено важен урок – че истинската стойност на живота не е в това колко сме натрупали, а в това колко сме дали; не в това как сме умрели, а как сме живели.
Животът на свети Вартоломей и свети Варнава е живо свидетелство за силата на вярата, за смисъла на служението, за стойността на жертвата и за победата на любовта над страха. В свят, който често изглежда объркан, празен и шумен, те ни връщат към простите, но вечни истини – че човекът намира истинското си достойнство, когато служи на другите, остава верен на съвестта си и живее така, че дори след смъртта му да остане светлина.
Молитва към светите апостоли Вартоломей и Варнава
О, свети апостоли Христови,
Вартоломее и Варнаво, верни ученици на Господа,
вие, които с пламенна вяра и безстрашен дух
проповядвахте Словото Божие по всички краища на земята,
не се уплашихте от страдания, гонения и смърт,
а пребъдвали във вярата до край,
вдъхновени от Светия Дух и озарени от Божествената Истина.
Молим ви, небесни застъпници,
застанете пред Божия престол и се молете за нас, грешните.
Дарувайте ни чрез вашето ходатайство:
– непоклатима вяра в изпитанията,
– мъдрост в решенията,
– търпение в страданията,
– и любов, която никога не охладнява.
Пазете ни от съблазните на този свят,
от неверие, злоба и омраза.
Помогнете ни да свидетелстваме за Христа не само с думи,
но и с делата си – в дом, в работа, сред ближните ни.
Научете ни да живеем с кротост, смирение и доверие в Божията воля.
Свети апостоле Вартоломее,
ти, който си носил светлината на Христовото учение чак до Индия и Армения,
просвети и нашите сърца с пламъка на истината.
Свети апостоле Варнаво,
син на утехата, ти, който си укрепявал първите християни в любов и единство,
утеши ни в скърбите ни и ни обедини в дух на братство и мир.
Молете се за нас, за домовете ни, за Църквата Христова и за целия свят.
А когато настъпи часът на нашия край,
нека с вашата помощ преминем с мир и надежда към вечния живот,
в Царството на Отца и Сина и Светия Дух.
Амин.
Заключение:
Денят на светите апостоли Вартоломей и Варнава е не просто празник в календара, а призив към душата – да търси Истината, да живее със смисъл и да бъде носител на светлина. Техният живот ни показва, че истинската сила не е в насилието, а в любовта; не в притежанието, а в отдаването; не в безопасността, а в смелостта да следваш вярата си.
Да почетем тези апостоли днес означава да се замислим какво наследство оставяме ние – със своите дела, избори и отношение към другия. Нека се стремим да живеем така, че и след нас да остане светлина, надежда и мир.
Присъедини се към нашата общност и нека заедно черпим вдъхновение от вярата и празничните традиции! Остави коментар или се абонирай за бюлетина на списание HappWoman.bg, за да получаваш вдъхновяващи съвети, духовни напътствия и красиви идеи за християнските празници – всичко това директно в твоята поща. А ако търсиш нещо наистина специално, разгледай уникалните икони на HappyMarker.bg – символ на благословение и светлина в дома!
